Решение № 1529 от 25.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1529 гр. Бургас, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20232120104221 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от „Еос Матрикс“ ЕООД срещу Ю. С. Д., иск за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца, сумата от 924,46 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., чрез клон България и длъжницата, ведно със законна лихва върху главницата, от депозиране на заявлението в съда - 08.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като вземането е прехвърлено в полза на Еос Матрикс ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед № ***/17.03.2023 г. по ч. гр. д. № ***/2023 г. на РС - Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 от ТЗ.

Твърди се, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., чрез клон България и ответницата е сключен Договор за потребителски кредит № *** г., по силата на който на ответницата е предоставена сумата от 5000 лева, който същата се е задължила да върне на 24 броя анюитетни месечни вноски в размер на 315,34 лева, с падеж всяко двадесето число на календарния месец и краен падеж 20.04.2020 г., ГПР – 40,82 % и ГЛП – 31,04 %. Сочи се, че месечните вноски не са редовно плащани, като до крайния падеж непогасено е останало вземане в размер от 924,46 лева – главница, прехвърлено в полза на ищеца по силата на договор за цесия от 27.04.2022 г. Поддържа се, че договора за цесия следва да се счита за съобщен на ответницата с получаване на приложеното към исковата молба уведомление.

Поддържа се, че за процесното вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, срещу която длъжницата е подала възражение, вследствие което е предявена настоящата претенция.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

1

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата чрез особения си представител е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че договора за цесия не е съобщен на ответницата, поради което ищецът не е надлежен кредитор, имащ право да получи изпълнението по договора за кредит, респ. предявеният иск е неоснователен и следа да бъде отхвърлен.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

В съдебно заседание, дружеството-ищец не изпраща процесуален представител.

Депозира писмена защита от 27.05.2024 г.

В съдебно заседания, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно заверени преписи от: Договор за потребителски кредит от 29.03.2018 г. сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. клон България, рамков договор за продажба и прехвърляне вземания от 27.04.2022 г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. клон България като цедент, прехвърля вземането си към ответника, на ищеца – цесионер /л. 42 от делото/. По делото е прието пълномощно от 19.05.2022 г. с нотариална заверка на подпис /л. 50 от делото/, по силата на което цедентът изрично упълномощава цесионера да уведоми длъжника /ответника/ за прехвърляне на вземането. По делото е представено подписано от пълномощник на кредитодателя, с представено по делото пълномощно /л. 51/ уведомление за извършена цесия изпратено от кредитодателя до кредитополучателя, с обратна разписка, от която се установява, че същото не е връчено на длъжника /л. 47/.

По делото е прието заключение на вещо лице по възложена съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява, че от уговорената за предоставяне в кредит сума от 5000 лева, на ответницата са преведени 4825 лева, като остатъкът от 175 лева е удържан от кредитодателя за погасяване на „Такса ангажимент“. Установява се, че към момента на изготвяне на заключението на вещото лице, непогасената главница, представляваща непогасен остатък от заетата сума възлиза на 868,46 лева, а разликата до пълния претендиран от ищеца размер касае застрахователни премии /л. 114/.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, а и видно от присъединеното ч. гр. д. № ***/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, срещу която в преклузивния едномесечен срок е постъпило възражение от длъжника и искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Предявеният от ищеца е иск с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 от ТЗ. За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи – наличието на валидна облигационна връзка по посочените в исковата молба договори за потребителски кредит и за цесия, включващи твърдените клаузи за дължимост на главница, по силата на който сумата по заема е усвоена от кредитополучателя и за него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на иска в претендираните размери, включително съобщаването на цесията. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените 2 правоизключващи и правонамаляващи възражения.

От горепосочения приет по делото, неоспорен досежно неговата автентичност, Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., чрез клон България и ответницата, по категоричен начин се установява възникването между страните на облигационно отношение, което ги обвързва. От неоспореното от страните заключение на вещото лице по възложена съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, комплексно и обосновано, се установи, че ответникът е усвоил сумата от 4825 лева по банкова сметка. С оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума на падежните дати.

С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложеното по делото пълномощно. В случая по делото е представено подписано от кредитодателя, чрез пълномощник с представено по делото пълномощно /л. 51/, уведомление за извършена цесия, адресирано до длъжницата. Същото е връчено на длъжницата, ведно с преписа на исковата молба и приложенията към нея, поради което същата се счита за уведомена за извършената цесия, което обстоятелство следва да бъде зачетено от съда по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК. В случая, не е необходимо цесионерът да изпраща ново уведомление от свое име, ведно с пълномощно от цедента, овластяващо го да уведоми длъжницата, доколкото уведомлението е подписано от самия цедент и цесионерът се явява само преносител на извършеното от цедента волеизявлението за уведомяване на длъжницата. Незавивимо от това, по делото е прието и пълномощно от 19.05.2022 г. с нотариална заверка на подпис /л.

50 от делото/, по силата на което цедентът изрично упълномощава цесионера да уведоми длъжника /ответника/ за прехвърляне на вземането.

Поради изложеното, съдът счита, че ответникът-длъжник е редовно уведомен за прехвърлянето на процесното вземане, договорът за цесия е породил правен ефект спрямо кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника.

От заключението на вещото лице се установи, че от уговорените 5000 лева, ответницата е усвоила само 4825 лева, като остатъкът от 175 лева е удържан от кредитодателя за погасяване на „Такса ангажимент“. Сумата в размер от 175 лева за „Такса ангажимент“, съдът приема за неоснователно удържана от кредитодателя. Съобразно договора, таксата се събира за разглеждане на заявлението за отпускане на кредит.

Дейността по разглеждане и отпускане на кредит е свързана с действия по разглеждане на представената от клиента документация, проучване на финансовото му състояние, за да бъде преценен рискът от евентуална бъдеща или текуща негова неплатежоспособност и прочее.

Следователно приоритетното разглеждане и отпускане на кредит е дейност, която хронологически предхожда и в този смисъл е елемент от сключването на договора за кредит, поради което не представлява предоставяне на допълнителна услуга по договора за кредит, за която се дължи таксата по чл. 10а ал. 1 от ГПК. Следователно уговорката за заплащане на тази сума е нищожна поради противоречие с чл. 10а ал. 2 от ЗПК.

От заключението на вещото лице се установи и че претендираната от ищцата главница е формирана от заета сума от 868,46 лева и застрахователни премии в размер от 56 лева. Претенция за застрахователни премии не е предявена нито в заповедното, нито в настоящото производство, поради което същите не са предмет на делото и съдът не дължи произнасяне по тях.

3

По гореизложените съображения, стойността на „Такса разглеждане“ и размерът на застрахователните премии следва да бъдат приспаднати от остатъка от дължимата и непогасена от ответницата главница, включваща заетата сума, която към момента на изготвяне на заключението възлиза на 868,46 лева, до който размер иска за главница е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законна лихва от депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задълженията, а за разликата до пълния претендиран от ищеца размер – следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 70,50 лева.

В исковото производство са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер от 26,37 лева, депозит за особен представител в размер от 231,50 лева и депозит за вещо лице в размер на 300 лева. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от иска, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 524,10 лева, от които сумата от 24,80 лева за държавна такса, сумата от 217,50 лева за депозит за особен представител и сумата от 281,80 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Ю. С.

Д., ЕГН ********** с адрес гр. С., ***, дължи на ищеца „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Възраждане“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сумата от 868,46 лева /осемстотин шестдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., чрез клон България и длъжницата, ведно със законна лихва върху главницата, от депозиране на заявлението в съда - 08.02.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, като вземането е прехвърлено в полза на Еос Матрикс ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.04.2022 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ за разликата над уважената част от 868,46 лева, до предявените 924,46 лева, за които суми е издадена Заповед № ***/17.03.2023 г. по ч. гр. д. № ***/2023 г. на РС - Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 от ЗЗД.