Решение № 254 от 06.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. София, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Кристина Гюрова при участието на секретаря Гергана Хр. Христова в присъствието на прокурора Росица Христова Чернева (СГП-София) като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно административно наказателно дело № 20211100602663 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Решение от 15.02.2021 година, постановено от СРС, НО, 94-ти състав по НАХД № 9794/2020 година, съдът е признал обвиняемата И.Г. М. за ВИНОВНА в това, че на 11.10.2019г. преди обяд, около 10.00 часа в гр.

София, в района на бул. „Мария Луиза“ в близост до Министерството на околната среда и водите и Женския пазар, като родител, оставила лице, намиращо се под родителските й грижи - малолетната си дъщеря Г.И. М., родена на ****г. без надзор и достатъчно грижа - оставила я на улицата, като й казала да я чака, след което не се върнала в продължение на около един час, и с това създала опасност за нейното физическо, душевно и морално развитие - престъпление по чл. 182 ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 378 ал. 4 т. 1 НПК вр. чл. 78а НК я е освободил от наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 500, 00 /хиляда и петстотин/ лева и я е осъдил на основание чл. 189 ал. 3 НПК да заплати в полза на държавния бюджет и по сметка на СДВР сумата от 292, 80 /двеста деветдесет и два лева и осемдесет стотинки/ лева - разноски в 1 производството.

Срещу така постановеното решение е постъпила Жалба от адв. Ад. В. от САК, служебен защитник на обвиняемата М. с която се сочи, че решението е незаконосъобразно и неправилно, обвинението не се доказвало от събраните по делото доказателства, а неразпитването на свидетелите и на пострадалото лице съставлявало процесуално нарушение. В заключение се иска отмяна на решението и оправдаване на подсъдимата, алтернативно – намаляване на наказанието.

В съдебното заседание по делото обвиняемата М. се явява лично. СГС, като взе предвид, че същата не е участвала в производството пред СРС е проверил самоличността й и е разяснил процесуалните й права.

Адв. В. поддържа въззивната жалба, като прави искане за назначаване на експертиза, относно психичното състояние на обвиняемата и възможността й да носи наказателна отговорност, което искане беше уважено от СГС.

Заключението на назначената по делото СППЕ сочи, че обвиняемата може да участва в производството, при нея не се установяват данни за качествени нарушения в психичното функциониране на М., същата е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

В хода по същество адв. В. поддържа депозираната жалба, счита, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, като оспорва изводите на съда за съставомерност на деянието от субективна страна. В заключение се иска или оправдаване на обвиняемата или налагане на глоба в минимален размер.

Прокурорът моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи, че обвинението е безспорно доказано от гласните доказателствени средства и писмените доказателства, събрани на досъдебното производство. Сочи, че обвиняемата, с оглед приетото от съда заключение, може да носи наказателна отговорност. Счита наказанието за справедливо и моли решението да бъде потвърдено изцяло.

Обвиняемата М. поддържа казаното от адвоката си.

В последната си дума обвиняемата моли да не бъде осъждана.

2

Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт намира следното:

От фактическа страна :

Обвиняемата И.Г. М. е с ЕГН **********, родена на ****г. българка, българска гражданка, неомъжена, безработна, без образование, с постоянен адрес гр. Кнежа, ул. „****. Обвиняемата И.Г. М. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV НК.

Свидетелката Г.И. М. е родена на ****г. Нейна майка е обвиняемата И.Г.

М.. През 2017г. обвиняемата и детето й се преместили в София и заживели на адрес гр. София, на адрес кв. "****. Детето Г. М. не посещавало училище.

На 04.06.2019г. в Дирекция "Социално подпомагане" - Оборище постъпил сигнал за дете, извършващо просия пред магазин „Билла" на адрес бул. „****. На 04.06.2019г. пред входа на магазина била установена свидетелката Г. М., която била задържана, отведена в 05 РУ - СДВР, а впоследствие - предадена на майка си. На 12.06.2019г. детето Г. М. отново било задържано в 05 РУ - СДВР във връзка с извършвана от нея просия.

На 11.10.2019г. около 09.35 часа преди обяд обвиняемата И.М. и дъщеря й - свидетелката Г. М., на 12 години към тази дата, излезли от дома си в град София и се насочили към центъра на града, за да събират желязо. Около 10.00 часа двете били в района на бул. „Мария Луиза", в близост до Женския пазар, пред Министерството на околната среда и водите. Там обвиняемата И.Г. М. казала на малолетната си дъщеря да я изчака, докато тя отиде да събира желязо, като й казала, че ако намери, ще го предаде в пункт за вторични суровини и ще се върне за дъщеря си. След това обвиняемата тръгнала в неизвестна посока и оставила детето пред Министерството на околната среда и водите. Детето Г. М. седнало на тротоара в близост до Министерството, за да чака завръщането на майка си. Обвиняемата И.Г. М. не се върнала около един час. Докато чакало завръщането на обвиняемата, детето Г. М. решило да проси като иска пари от минувачите. По това време от там минала свидетелката Д.Т.Б. - социален работник към ДСП „Оборище", отдел „Мобилна работа за деца в риск", която изпълнявала служебните си задължения за времето от 08.00 до 20.00 часа на 11.10.2019г. Свидетелката 3

Д.Б. видяла детето Г. М. да седи на тротоара пред Министерството, като пред детето имало поставена пластмасова чаша с монети и същото искало пари от преминаващите минувачи. Свидетелката Б. се приближила до детето и го попитала къде са родителите му, на което Г. М. отвърнала, че майка й ще се върне всеки момент. Свидетелката Б. останала с детето около 15-20 минути, за да изчака идването на майка му, но за това време обвиняемата И.Г. М. не се върнала и свидетелката Б. завела детето в 05 РУ - СДВР. След установяване на самоличността му детето било предадено на майка си.

По доказателствата :

Описаната по-горе фактическа обстановка не се различава съществено от установената от Софийски районен съд въз основа на събраните и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства, приобщени от съда по реда на чл. 378 ал. 2 НПК а именно :

Гласни : - показанията на свидетелите Д.Б. /л. 32 ДП/, Г. М. /л. 33 и л. 35 ДП/.

Писмени : справка за съдимост, отговор от ДСП - Оборище /л. 56 ДП/, отговор от Министерство на образованието и науката /л. 64 ДП/, удостоверение за раждане, социални доклади за оценка на постъпили сигнали от ДСП - Оборище /л. 71 - 73 ДП/, социални доклади за оценка на постъпили сигнали от ДСП - Сердика /л. 74 - л. 83 ДП/, отговор от МКБППМН - гр.

Кнежа /л. 87 ДП/, справка от 05 РУ - СДВР за задържане на свидетелката Г.

М. /л. 89 ДП/, протокол по чл. 65 ЗМВР /л. 29 ДП/, заключение на СППЕ /л. 45 - л. 50 ДП/.

Първоинстанционният съд е извършил детайлен анализ на свидетелските показания, като е разгледал същите поотделно и в тяхната съвкупност, съпоставил ги е с останалия доказателствен материал, като правилно е основал върху тях своите фактически изводи.

Подобно и на първоинстанционния съд и настоящият състав дава вяра на казаното от св. Д.Б., които кореспондират както със събраните по делото писмени доказателства, така също и с показанията на детето Г. М. за което е установено, че има свидетелска годност.

Районният съд подробно е анализирал показанията на свидетелката Б., като ги е съпоставил с казаното от свидетелката Г. М. и с останалите доказателства по делото и който анализ настоящата инстанция споделя 4 напълно, поради което и не намира за нужно да го преповтаря.

Съдът споделя и направения от СРС извод относно писмените доказателства по делото, които кореспондират с показанията на разпитаните по делото свидетели, допринасят за изясняване на предмета на доказване, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

Съдът даде вяра и на приетото заключение на назначената от СГС КСППЕ, от което се установява, че обвиняемата може да участва в съдебното производство и да носи наказателна отговорност за извършеното от нея.

Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото – фактите относно извършване на деянието, авторството на същото, обстоятелствата от значение за установяване на субективната страна на престъплението и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено.

Настоящият състав счита, че основните фактически констатации на СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

Неоснователни са възраженията на защитата, за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неразпитване на свидетелите в съдебното заседание пред СРС. Видно от разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК, съдът може да преценява събраните на досъдебното производство доказателства, като личното изслушване на свидетелите е по преценка на решаващия съд.

От правна страна :

При така приетата фактическа обстановка правилно СРС е приел, че с деянието си обвиняемата И.Г. М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 182 ал. 1 НК.

Установи се и се доказа от събраните по делото доказателства, че на 11.10.2019г., преди обяд, около 10.00 часа в гр. София, в района на бул.

5

„Мария Луиза“ в близост до Министерството на околната среда и водите и Женския пазар, И.Г. М. като родител, оставила лице, намиращо се под родителските й грижи - малолетната си дъщеря Г.И. М., родена на ****г., без надзор и достатъчно грижа - оставила я на улицата, като й казала да я чака, след което не се върнала в продължение на около един час и с това създала опасност за нейното физическо, душевно и морално развитие.

Обвиняемата И.М. е годен субект на престъплението по чл. 182 ал. 1 НК, тъй като е родител на свидетелката Г. М. и наред с това осъществява родителските грижи спрямо нея.

Правилно съдът е преценил че върху обвиняемата И.Г. М., като родител тежи задължението да се грижи за детето си, в това число и за неговото физическо, душевно и морално развитие, като следва да съобрази дължимата грижа с възрастта на св. Г. М..

В случая обвиняемата е оставила 12 - годишната си дъщеря сама и без да осигури друго пълнолетно лице, което се грижи за нея, на оживено място в центъра на столицата за период от около един час. Предвид ниската възраст на детето, която обуславя емоционалната и социалната му незрялост, правилно СРС е преценил, че изоставянето му за толкова продължително време на оживено място в голям град, създава опасност за физическото, душевното и моралното му развитие. Предвид ниската си възраст детето Г. М. не е разполагало с възможност да се защити от евентуално предприети от страна на трети лица действия спрямо нея. Детето е оставено изцяло без надзор и без възможност да се свърже с майка си или да се прибере до жилището си.

Престъплението по чл. 182 ал. 1 НК е такова на поставяне в опасност, като законодателят изисква вследствие изоставянето без надзор и достатъчно грижи за детето да е възникнала опасност за физическото, душевното и моралното му развитие, като за съставомерността на деянието не е необходимо да са настъпили други вредни последици. Правилно СРС е приел, че оставянето на малолетното дете Г. М. само в оживената градска част поставя в опасност както физическото му оцеляване, така и правилното му душено и морално развитие.

Разпечатката съдържа 50 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45e171c4-04e1-4c56-9e93-ea602a5b5281