Решение № 260478 от 01.07.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІV-39 Година 2021, 01 юли гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав на тридесет и първи май година две хиляди двадесет и първа, в откритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДЕТЕЛИНА ДИМОВА секретар Ваня Димитрова като разгледа докладваното от съдия Даниела

Михова въззивно гражданско дело № 349 описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Е.Б.Ш., гражданка на ***, род. на *** ***, с постоянен адрес:***, чрез адв.Панайот Панайотов от АК Варна, против решение № 253 от 21.11.2019 г. по гр.д.840/2017 г. по описа на Поморийски районен съд, с което е признато за установено, че въззивницата дължи на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с peг.№ ТСУ-23002/18.11.2014 г., с адрес гр.Поморие, ул.Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков - председател на УС на ЕС, сумата от 3 496,56 лв, представляваща неплатени такси за поддържане, управление и фонд „`Ремонт и обновление“ за 2015 г. и 2016 г. приети с решение на ОС на ЕС от 12.11.2014 г., и сумата от 413,61 лв - мораторна лихва върху сумата от 3 496,56 лв за периода от 05.08.2016 г. до 03.10.2017 г., както и законната лихва върху сумата от 3 496,56 лв от датата на подаване на заявлението пред PC Поморие - 11.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумите; и с което решение въззивницата е осъдена да заплати на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” гр.Поморие, сумата от 78.20 лв, представляваща направените в заповедното производство разноски, и сумата от 591,80 лв - разноски в исковото производство пред ПРС. Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е недопустимо, а по същество – и неправилно поради нарушение на материалния закон, и на процесуалните правила.

По отношение на недопустимостта се твърди, че тя е налице поради обезсилването на издадената по делото Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и прекратяване на производството. Твърди се, че с определение № 67/25.01.2018 г. по ч.гр.д.635/2017 г. на ПРС, издадената заповед за изпълнение е обезсилена и производството по делото е прекратено поради непредставяне от заявителя в законовия срок на доказателства за своевременно образуване на исково производство по чл.422, вр.чл.415 ГПК. Твърди се, че с определение № 643/04.04.2018 г. по ч.гр.д.370/2018 г. на БОС е потвърдено определение № 67/25.01.2018 г. по ч.гр.д.635/2017 г. на ПРС. Сочи се, че независимо от прекратяването на заповедното производство и обезсилване на издадената заповед за изпълнение, исковият съд е приел за допустим иска по чл.422 ГПК и го е разгледал по същество, с което е произнесъл недопустимо решение. На следващо място се твърди, че решението е неправилно. Твърди се, че са неправилни изводите на съда, че решенията, взети на ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014 г. били влезли в сила, поради което възраженията на ответницата в тази насока били преклудирани. Твърди се, че поради нарушение от ЕС на разпоредбата на чл.16, ал.7 ЗУЕС по повод процесното ОС на ЕС, решенията му не са влезли в сила. Със същите аргументи се твърди, че са неправилни изводите на съда, че е преклудирана възможността на ответницата да оспорва като нищожни взетите решения на процесното ОС на ЕС. На следващо място се твърди, че от съда не е обсъдено възражението на ответницата, че е заплатила такса за управление и поддръжка на общите части на сградата, на ЕС на блок „Б“. В тази връзка се твърди, че поради процесуално нарушение не е допуснат поискан от ответницата свидетел за изясняване на тези обстоятелства. На следващо място се твърди, че също поради процесуални нарушения, не е допуснат свидетел на ответницата (своевременно поискан) за установяване, че ищцовата ЕС не е извършвала никакви действия по управление и поддръжка на общите части. На следващо място се твърди, че се неправилни изводите на съда, че възраженията на ответницата, че решенията на ОС на ЕС от 12.11.2014 г. противоречат на императивната норма на чл.51, ал.1 ЗУЕС, били преклудирани. Сочи се, че съдът не е обсъдил и възраженията на ответницата, че е заплащала такса за управление и поддръжка на учредената още на 17.09.2015 г. ЕС на блок „Б“ в комплекса. Твърди се, че също не е разгледано възражението на ответницата за погасяването на вземането по давност. Изложени са подробни съображения.

Претендира се обезсилване на обжалваното решение, връщане на исковата молба, прекратяване на производството като недопустимо и присъждане на съдебни разноски. Евентуално се претендира отмяна на решението на ПРС и постановяване на решение, с което искът се отхвърля. Претендират се разноски за двете инстанции.

С твърдение за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, са заявени на основание чл.266, ал.3 от ГПК, искания по доказателствата.

В законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия - Етажна собственост, находяща се в сграда „Феста Апартмънтс Поморие”, чрез процесуалния й представител адв.Станимир Стоичков, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана.

Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и обосновани. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски.

Направено е искане да се приеме като доказателства Определение № ІІІ-1428 от 31.07.2019 г. по ч.гр.д.1123/2019 г. на БОС.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния ПРС е образувано по исковата молба на въззиваемата Етажна собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” гр.Поморие, за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответницата, че същата дължи на Етажната собственост сумата от 3496.56 лв – главница представляваща неплатени такси за поддържане, управление и фонд „Ремонт и обновление“ за 2015 г. и 2016 г, приети с решение на ОС на ЕС от 12.11.2014 г. съобразно притежавания от ответницата апартамент № 299 (нов № 411), сумата 413.61 лв - мораторна лихва за периода от 05.08.2016 г. до 03.10.2017 г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.635/2017 г. по описа на ПРС.

Сочи, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”, който е в режим на ЕС и че по силата на влязло в сила решение по т.2 на ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014 г., обективирано в протокол от същата дата, е определена годишна такса от 9 евро/кв.м. за поддържане и управление за 2015 г., както и такса за фонд „Ремонт и обновяване”, дължима от собствениците, съразмерно на притежаваните от тях части. Твърди, че ищецът е издал фактури за неплатилите таксите от собствениците, в това число и ответницата, с падеж на задълженията – 15.01.2015 г., но ответницата не изпълнила задължението си, поради което ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, за вземането си.

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр.чл.6, т.8, 9 и 10 ЗУЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С писмен отговор в законовия срок ответницата е оспорила исковете като недопустими, а по същество – и като неоснователни.

Твърди се, че в случая се касае за комплекс, който не е от „затворен тип“ по смисъла на §1 от ДР ЗУЕС, но е съставен от 5 отделни сгради – 4 жилищни и 1 хотелска сграда. В този смисъл се твърди, че в отделните жилищни блокове е възникнала отделна етажна собственост, която следва да се управлява от Общо събрание, отделно за всяка жилищна сграда. На второ място се твърди, че ответницата не е била известена за проведеното на 12.11.2014 г. ОС ЕС. Въведени са възражения за незаконосъобразност и нищожност на решенията на ОС на ЕС, на които е основано вземането на ищеца, като взети в нарушение на императивни норми на ЗУЕС, както и възражения, че дейности по поддръжка на комплекса не е осъществявана нито от ищеца, нито от друг субект, а такива дейности се осъществяват от други ЕС. По отношение на взетите решения на това ОС се твърди, че решението по т.2 за заплащане на такса от 9 евро на кв.м.без ДДС противоречи на императивната норма на чл.51, ал.1 ЗУЕС, поради което е незаконосъобразно и дори нищожно. Заявява се и възражение, че през 2015 г. ответницата не е пребивавала в апартамента си повече от 30 дни, поради което не дължи такса за поддръжка и управление. Сочи се, че претенцията е недоказана и по размер, тъй като в решението по т.2 не е уточнено на каква база се изчислява такса за поддръжка. По отношение на решението за създаване на фонд „Ремонт и обновление“ се твърди, че е недопустимо да се взема такова решение, след като този въпрос не фигурира в дневния ред. Излагат се твърдения още, че управление и поддръжка на комплекса не са били извършвани нито от тази „мнима“ ЕС, нито от ангажирано от нея лице, т.е.няма налице услуга, която да трябва да се заплати от живущите.

Твърди се, че ответницата не дължи претендираните от нея суми и защото през 2015 г. са проведени общи събрания на собствениците на самостоятелни обекти в отделните блокове, на които събрания са учредени отделни ЕС за всеки жилищен блок. Сочи се, че след учредяването им, тези отделни ЕС извършват всички дейности по управление и поддръжка на общи части, и ответницата „се чувства длъжна да участва разходите“ на тази нова ЕС на блока й. Заявено е и възражение за погасяване по давност (с изтекла тригодишна давност) на вземането против ответницата.

С обжалваното решение ПРС е признал за установено, че ответницата дължи на етажните собственици в ищцовата Етажна собственост, сумата от 3496,56 лв, представляваща годишни разходи за управление и поддръжка на общи части и вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015 г. и 2016 г., съгласно решение на ОС от 12.11.2014 г., ведно с мораторна лихва върху посочената сума, в размер на 413,61 лв, начислена за периода от 05.08.2016 г. до 03.10.2017 г., както и законна лихва, начиная от 11.10.2017 г. до окончателното плащане. На ищеца са присъдени съдебни разноски за исковото и за заповедното производство. Съдът е приел, че е налице Етажна собственост по отношение на целия комплекс, доколкото решенията за учредяване на отделни етажни собствености за всеки блок/секция, са били отменени по съдебен ред. Съдът е приел още, че ответницата като собственик на самостоятелен обект в ЕС, дължи, съобразно приетото на ОС ЕС решение, разходите за управлението и поддържането, за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, както и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", които в случая са определяеми. Съдът е приел, че останалите възражения на процесуалния представител на ответницата касаят законосъобразността на взетите решения на ОС, които могат да се разглеждат в производство по чл.40 от ЗУЕС, каквото не е настоящото.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо.

Съдът констатира, че с определение № 67/25.01.2018 г. по ч.гр.д.635/2017 г. на ПРС, издадената Заповед № 353 от 13.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е била обезсилена от заповедния съд поради непредставяне от заявителя в законовия срок на доказателства за своевременно образуване на исково производство по чл.422, вр.чл.415 ГПК и производството по делото е било прекратено.

С определение № 643/04.04.2018 г. по ч.гр.д.370/2018 г. на БОС е потвърдено определение № 67/25.01.2018 г. по ч.гр.д.635/2017 г. на ПРС.

Съгласно разрешението, дадено в т.10.а. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1 ГПК, предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.