Решение № 1614 от 14.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2182/2024
- Вид
- Решение № 1614
- Подписан
- 14.11.2025
- Състав
- Валерия Братоева
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25а, ал. 2 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 294 · Търговски закон
- чл. 294, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 430, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1614 гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20241100902182 по описа за 2024 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ№ гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-16 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Константина Рядкова като разгледа търговско дело № 2182 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. Пийлс Холдинг (Е. Peels Holding B.V), дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на **********№ в Търговската камара 17284800, със седалище и адрес на управление 5616LZ Айндховен, Кастаниелаан 400 **********представлявано от изпълнителния директор Е.П., предявена срещу „ДЪЧ РОКС ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД, ЕИК 175458315, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ул. ********, представлявано от управителя Р.Я.В., 1 за заплащане на сумата 1850000 евро, главница по договор за финансиране от 11.07.2023 г., сумата 130000 евро - възнаграждение по чл. 4. т. 1 от договора за финансиране и сумата 54241,79 евро – обезщетение за забава за периода 01.10.2023 г. – 31.12.2023 г., като се претендира и неуточнено по размер мораторно обезщетение за периода 01.01.2024 г. – 03.11.2024 г. (датата предхождаща предявяването на исковата молба).
С молба от 27.11.2024 г. ищецът уточнява, че предмет на спора са единствено искове за връщане на предоставената в заем главница в размер на 1850000 евро, възнаградителна лихва в размер на 130000 евро и мораторна лихва за периода 01.10.2023 г. – 03.11.2024 г. в размер на 298881 евро.
Ищецът твърди, че по силата на договор за финансиране от 11.07.2023 г. предоставил в полза на ответника парична сума в размер на 1850000 евро, която следвало да му бъде върната на 01.10.2023 г., заедно с възнаградителна лихва в размер на 130000 евро, но ответникът не изпълнил тези свои задължения, поради което заемодателя претендира освен вземанията си по договора за финансиране – главница и договорна лихва и мораторна лихва върху тези суми в размер на 298881 евро за периода 01.10.2023 г. – 03.11.2024 г..
Ответникът „ДЪЧ РОКС ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД в отговор на исковата молба я счита за допустима, но неоснователна. Сключеният договор за финансиране не произвел правно действие. Правоотношението между страните било основано на намерението ищецът да придобие Винарната „Р.Ч.“, но без участието на „ДЪЧ РОКС ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД, а чрез встъпване в членствено правоотношение с дружество „ЕН“ ЕООД, ЕИК 206598282, което придобило от „НАТ Уайнъри Естейт“ ЕООД дружествените дялове от капитала на „Р.Ч. Естейт“ ЕООД, ЕИК 130993943 и „Р.Ч. Винярдс“ ЕООД, ЕИК 130493952.
В допълнителната искова молба ищецът счита, че фактите на сключване на договора за финансиране и предоставянето на сумите чрез 8 превода по сметка на нотариус Б., били безспорни. Управителят на ответното дружество посочил, че необходимите средства за инвестиране в проекта „Р.Ч.“ били в размер на 1800000 евро, както и още 345000 евро, които вече били инвестирани от страна на дружеството. С договор за прехвърляне на дружествени дялове именно „ЕН“ ЕООД придобило дяловете от капитала на „Р.Ч. Естейт“ ЕООД и „Р.Ч.
Винярдс“ ЕООД от техния собственик „НАТ УАЙНЪРИ ЕСТЕЙТ“ ЕООД, срещу цена в размер на 1818773,71 евро, която е близка до сумата, предоставена с договора за финансиране от 11.07.2023 г.. Предаването на сумата било извършено в полза на трето лице, но за сметка на заемополучателя.
В допълнителния отговор на исковата молба ответното дружество поддържа оспорванията, съдържащи се в основния отговор. Твърди, че сумата била предадена в полза на „ЕН“ ЕООД и затова „ДЪЧ РОКС ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД не носело отговорност за връщането .
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
От представения договор за финансиране, сключен на 11.07.2023 г. се установява, че ответникът, дефиниран в договора като получател, с оглед намерението си да придобие дяловете на „Р.Ч. Естейт“ ЕООД, ЕИК 130993943 и „Р.Ч. Винярдс“ ЕООД, ЕИК 130493952, които биха възлязли на максимална стойност 4900000 евро, встъпил в правоотношение с Е.
Пийлс Холдинг Б.В. за предоставяне на финансиране в размер на 1850000 евро, която сума да бъде преведена по специална сметка на нотариус в срок до 12.07.2023 г., с крайна дата на ползване 01.10.2023 г. (чл. 1 от договора). Тази предоставена главница „ДЪЧ РОКС 2
ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД изрично се съгласило, че дължи на гаранта Е. Пийлс Холдинг, като за предоставянето и по подразбиране – ползването , било дължимо и възнаграждение в размер на 130000 евро (чл. 4 от договора).
Не е спорно и видно от договор за прехвърляне на дялове, „НАТ УАЙНЪРИ ЕСТЕЙТ“ ЕООД прехвърлило в полза на „ЕН“ ЕООД, ЕИК 206598282 (дружество с едноличен собственик на капитала „ДЪЧ РОКС ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД и представлявано от представляващия ответника Я.В.) 100 % от дяловете от капитала на „Р.Ч. Естейт“ ЕООД, ЕИК 130993943, възлизащи на стойност 859150 лева и от капитала на „Р.Ч. Винярдс“ ЕООД, ЕИК 130493952, възлизащи на стойност 65400 лева. Договорът е сключен в писмена форма с нотариално удостоверени подписи, рег. № 13339 и съдържание, рег. № 13340 по описа на нотариус В. Б., № 302 на НК.
От страна на ответника „ДЪЧ РОКС ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД също е представен договор за прехвърляне на дялове сключен между „НАТ УАЙНЪРИ ЕСТЕЙТ“ ЕООД и „ЕН“ ЕООД, с идентичен предмет, но с детайлна регламентация на отношенията във връзка с продажната цена на дяловете от капитала на „Р.Ч. Естейт“ ЕООД и „Р.Ч. Винярдс“ ЕООД, която била уговорена да възлиза на сума в размер на общо 1818773,71 евро, която включвала и права върху интелектуална собственост (регистрирана марка), с цена 100 евро.
В този договор изрично е предвидено, че продажната цена е заплатена по специална банкова сметка на нотариус В. Б. и ще бъде освободена в полза на продавача след погасяване на задължения към кредитна институция и заличаване на вписана договорна ипотека.
В съответствие със съдържанието на този договор за прехвърляне на дялове е и подписано на 14.07.2023 г. между „НАТ УАЙНЪРИ ЕСТЕЙТ“ ЕООД, „ЕН“ ЕООД и нотариус Б. споразумение по чл. 25а, ал. 2 ЗННД, в което са уредени условията за извършване на плащане на уговорената цена на дружествените дялове в полза на продавача „НАТ УАЙНЪРИ ЕСТЕЙТ“ ЕООД, като в споразумението страните изрично предвидили, че при наличие на остатък от заплатената по специалната сметка на нотариуса сума, същият следва да бъде преведен в полза на едноличния собственик на капитала на купувача - „ДЪЧ РОКС ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД.
В производството са приети основно и допълнително заключение на съдебносчетоводна експертиза, които съдът кредитира като съответни на събраните в производството доказателства и дадени при добросъвестно прилагане на специални знания и въз основа на същите приема за установено, че по платежна сметка с IBAN: ********, с титуляр В. П. Б., на 11.07.2023 г. от Е. Пийлс Холдинг Б.В., са наредени 7 превода на суми в размер на 250000 евро и един превод на сума в размер на 100000 евро, с посочено основание Р.Ч. или общо на тази дата е преведена сумата 1850000 евро. В счетоводството на ищеца преводите са описани с посочване на фирменото наименование на ответника „ДЪЧ РОКС ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД.
От постъпилите по платежната сметка суми, нотариус Б. е наредила преводи към „ДЪЧ РОКС ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД на 14.07.2023 г., 19.07.2023 г. и 29.08.2023 г. в общ размер на 174808,02 евро и към „НАТ УАЙНЪРИ ЕСТЕЙТ“ ЕООД в общ размер на 1677710,71 евро на 14.07.2023 г. и 24.08.2023 г..
Вещото лице сочи, че законната лихва върху сумата в размер от 1980000,00 евро (главница и възнаградителна лихва) за периода от 01.10.2023 г. до 03.11.2024 г. е в размер на 298 886,15 евро.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а необсъдените 3 съдът намира за неотносими.
Относно обективно съединените осъдителни искове, с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
Основателността на предявените осъдителни искове се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което да е задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора, заедно с възнаграждение за ползването , настъпила изискуемост на задълженията и релевирано от длъжника неизпълнение.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на исковете и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване.
По този въпрос формираната уеднаквена практика на ВКС (решение № 262/02.11.2017 г. по гр. д. № 676/2017 г., ІV г.о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г., ІV г.о., решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г., ІV г.о., решение № 128/18.10.2017 г. по гр. д. № 5372/2016 г., ІІІ г.о., решение № 108 от 25.02.2025 г. по гр. д. № 5275/2023 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС) приема, че при предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД доказателствената тежест да установи, че е дал в заем пари или други заместими вещи е на ищеца, който претендира връщането им. В случай, че предаването на сумата и основанието за това е установено с писмен документ, при оспорване от насрещната страна, в нейна тежест е да установи фактите, на които основава своите възражения (чл. 154, ал. 1 ГПК) - че средствата са дадени на друго основание или в полза на друг правен субект, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти, съобразно наведените доводи.
По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответникът носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение. В случая „ДЪЧ РОКС ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД не твърди да е изпълнил, тъй като оспорва да е страна по заемното правоотношение.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребеление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. За да се приеме, че е сключен договор за заем, следва да се докаже, както обективирането на волеизявление на заемодателя за предоставяне на парична сума за временно ползване, така и волеизявление на заемателя за получаването при поето задължение за връщането . Договорът, съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на предмета му – заместими движими вещи или определена парична сума на заемателя. Последният обаче следва да изрази воля, съгласие – независимо от неговата форма, за получаването им при условията на договора, т. е. при поето правно задължение да върне полученото.
В производството не е спорно, че страните сключили договор, които породил правоотношение с предмет ищецът да осигури финансиране в полза на ответното дружество „ДЪЧ РОКС ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД във връзка с проект „ЕН“ ЕООД за придобиване на дружествените дялове на „Р.Ч. Естейт“ ЕООД и „Р.Ч. Винярдс“ ЕООД, което финансиране е уговорено да възлиза на стойност в рамките между 3300000 евро и 4900000 евро. Част от това финансиране, а именно сума в размер на 1850000 евро, обозначена от страните като 4 главница, която страните договорили да бъде предоставена чрез банков превод по посочена платежна сметка IBAN ********, с титуляр нотариус В. Б., до 12.07.2023 г.. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза установява именно извършването на 8 платежни операции на 11.07.2023 г., в резултат на които по сметка на нотариус Б., индивидуалният номер на която включва и допълнителни 3 цифри (978), предвид специализирания характер на сметката, е постъпила сумата 1850000 евро, наредена от ищеца Е. Пийлс Холдинг.