Определение № 655 от 29.10.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 655 гр. Варна, 29.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20243000500264 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Й. А. И. от гр. Тутракан, насочена против определение № 327/14.05.2024г. по в. гр. д. № 158/2024 г. на ОС-Силистра, с което е била отхвърлена молбата й за предоставяне на правна помощ, която се състои в процесуално представителство по делото, поради липсата на достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В частната жалба е изложено, че решаващите мотиви на съда са незаконосъобразни. Излага се, че преди провеждане на насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание молителката е подала молба за предоставяне на правна помощ, поради което съдът изобщо не е следвало да дава ход на заседанието, защото до влизането в сила на акта на съда за предоставяне/отказ на правна помощ, не следва да се администрира нищо по делото. Следвало е съдът да изпрати на молителката изрично съобщение да предостави актуална информация за имущественото си състояние, а вместо това е възложил процесуални действия, които тя няма как да съблюдава сама, след като е поискала правна помощ. Претендира се отмяна на определението и задължаване на въззивния съд да даде срок за деклариране на имущественото състояние. С частната жалба И. декларира, че имущественото й състояние не се е променило от декларираното през 2021г.

С депозиран в срок отговор на частната жалба от насрещните страни, чрез общия им процесуален представител адв. Тр. С., същите са я оспорили като недопустима, евентуално като неоснователна. Поддържа се, че не е налице процесуално нарушение, че окръжният съд е докладвал подадената молба за правна помощ в открито съдебно заседание, защото в същото на страната са били дадени указания за представяне на съответни доказателства, относими към отправеното до съда искане. Освен това се счита, че с частната 1 жалба е атакуван необжалваем съдебен акт – определението за администриране на молбата за предоставяне на правна помощ, поради което същата се явява недопустима. Отделно от това се излага, че по делото са налице достатъчно доказателства, от които може да се направи извода за евентуалната злоупотреба с процесуалните възможности, предоставени на И., с оглед преодоляване на неблагоприятните последици, настъпващи за нея от недоброто й имуществено състояние. Повече от година тя търси защита, за да бъде освободена от ДТ, чийто размер е по-малък от 60 лв. За целта е била ангажирала адвокат от АК-Плевен, който е обжалвал всеки един акт на различните инстанции. Накрая таксата е била платена и по образуваното въззивно дело, в първото му съдебно заседание, е била подадена молба за правна помощ, при все, че години наред е търсила от ОС-Силистра защита и е следвало да е наясно, че й е необходима адвокатска помощ, която не може да си позволи. Изложени са съображения и за нецелесъобразност на водения от ищцата процес, който дори и да завърши положително за нея, съсобствеността върху процесния имот няма да бъде преодоляна. Претендира се частната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално – без уважение.

След отстраняване нередовностите на частната жалба чрез представяне на доказателства за внесена ДТ по сметка на настоящия съд в размер на 15лв., осъществено с молба с вх. № 7601/24.10.24г., същата се явява допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

От цялостното изложение в частната жалба и отправеното искане до настоящия съд, следва да се приеме, че е налице обжалване на определението, с което е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ.

Частната жалба е насочена против обжалваем съдебен акт и поради това е допустима.

Частната жалбоподателка е била конституирана като правоприемник на починалата в хода на исковото производство по гр.д. № 384/20г. на РСТутракан ищца и нейна майка Пена Неделчева К. - определение № 116/24.06.21г. Делото е било образувано по иск с правно основание чл. 87, ал.

3 от ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане, оформен с НА № 728/08.12.1997г. на нотариус при РС-Тутракан, в частта му, с която Пена К. и Атанас К. са прехвърлили на сина си В.К. първия етаж, заедно с ½ ид.ч. от тавана на сградата, находяща се в гр. Тутракан, ул. „Генерал Пантелей Киселов“, № 7, срещу задължението за гледане и издръжка до края на живота им. Искът е бил насочен против преживялата съпруга и двете деца на приобретателя В.К. (починал на 01.11.19г.) – Д. К., А. К. и Я. К.. С молба от 01.07.21г. ищцата е заявила, че претендира разваляне на целия алеаторен договор, тъй като ответниците не са издържали нито баща й, нито майка й, евентуално – претендира разваляне на договора до квотата на майка й.

Първоначално ищцата Й. И. е била представлявана от адв. Дарина Николова (пълномощно на л. 70 от първоинстанционното дело). По делото е било постановено решение на 05.04.22г., с което предявеният иск за разваляне на целия алеаторен договор, с който в полза на В.К. е бил прехвърлен ет. 2 от 2 описаната жилищна сграда (а не само в рамките на наследствената част на ищцата), е бил отхвърлен. Ищцата И., чрез адв. Николова, е обжалвала решението с въззивна жалба от 21.04.22г. Във връзка с искане на въззивницата за освобождаване от заплащането на таксата за въззивното обжалване, се е развило производство по чл. 83, ал. 2 от ГПК – искането е било оставено без уважение от администриращия жалбата първоинстанционен съд с определение № 195/15.06.22г., което е било потвърдено с определение № 330/25.07.22г. по в.ч.гр.д. № 231/22г. на ОС-Силистра, а последното не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 1186/18.05.23г. по ч.гр.д. № 1622/23г. на ВКС, ІІІ г.о.

Междувременно с молба от 28.04.22г. въззивницата И. е декларирала, че неин процесуален представител по делото вече ще е адв. Тома Т. от АКПлевен и с посочен адрес на адвокатската кантора в гр. София. Представено е пълномощно за посочения представител (л. 10-11 от въззивното производство). Същият е осъществявал процесуалното представителство на И. по всички частни граждански дела (по искането за освобождаване от ДТ, по частна жалба срещу отказ за възстановяване на срок и по частна жалба срещу разпореждане за връщане на въззивната жалба, по които са се развили съответните инстанционни производства). След внасяне на дължимата ДТ и администриране на въззивната жалба е било образувано в.гр.д. № 158/24г. на ОС-Силистра., което с определение от 22.03.24г. е било насрочено за разглеждане в открито с.з. на 23.04.24г. от 10:30 ч. Въззивницата е била редовно призована чрез адв. Т. на 08.04.24г. С молба от 22.04.24г., постъпила в съда в 15:49 ч., въззивницата И. е уведомила въззивния съд, че оттегля пълномощията в полза на адв. Т. и е отправила искане да й бъде предоставена правна помощ по реда на чл. 94 и сл. от ГПК – безплатна адвокатска защита.

Като основание за искането е посочено, че молителката е във финансово затруднение, няма възможност да заплаща съдебни разноски и адвокатско възнаграждение по делото. Във връзка с отправеното искане е заявено на съда, че не следва да извършва никакви процесуални действия до произнасянето си по молбата за предоставяне на правна помощ, вкл. и да не провежда открити съдебни заседания. Поради това е отправено искане да не се дава ход на делото в насроченото за 23.04.24г. съдебно заседание и да не се насрочва друго до влизането в сила на съдебен акт за отказ за предоставяне на правна помощ. В открито с.з. на 23.04.24г. въззивният съд е докладвал молбата на въззивницата и не е дал ход на делото. Задължил същата да представи доказателства за доходите си и на нейното семейство, декларация за имущественото си състояние, за семейното и здравословно състояние, трудова заетост и други относими към искането й обстоятелства. За изпълнение на дадените указания е бил предоставен 1-седмичен срок от датата на съдебното заседание, тъй като страната е длъжна сама да следи за резултата от съдебното заседание.

Поради липсата на представени доказателства в указания срок, съдът с обжалваното определение е отхвърлил молбата на И. за предоставяне на 3 правна помощ, състояща се в процесуално представителство по делото.

С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че искането на И. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, поради твърдения за наличието на хипотезата на чл. 23, ал.

2 от ЗПП (че лицето не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това), е неоснователно. В тази връзка, макар и в депозираната молба от 28.04.22г. (л. 10 от въззивното дело) въззивницата да не е заявила изрично, че оттегля пълномощията си от адв. Д.Н., настоящият състав на съда приема, че с оглед изложеното, че нейн адвокат ще е адв. Т. Т., то нейната воля е била да не бъде вече представлявана от адв. Николова. След оттегляне на пълномощията в полза на адв. Т., въззивницата е без упълномощен процесуален представител. Това определя и наличието на правен интерес от искането за предоставяне на правна помощ.

Съобразно нормата на чл. 23, ал. 3 от ЗПП преценката на съда за липсата на достатъчно средства за заплащане на адвокат се формира въз основа на данни за доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства.

Както се посочи и по-горе, жалбоподателката не е представила нови доказателства, относими към искането й за предоставяне на правна помощ, а в настоящата частна жалба е заявила, че няма промяна в данните спрямо декларираното през 2021г. Всъщност, представената от И. единствена декларация за материално и гражданско й състояние е от 01.06.22г. (л. 98 от първоинстанционното дело). Според същата И. е вдовица, в добро здравословно състояние, притежава втори етаж и сутерен от къща в гр.

Тутракан, ул. „Ген. П. Киселов“, № 7, получава заплата в размер на 300 лв., годишна рента от земеделски земи в размер на 850 лв. и пенсия в размер на 816 лв. С оглед на така декларираните данни следва да се приеме, че И., която е на 71 години, живее сама и няма допълнителни разходи за лечение, притежава собствено жилище, в което живее и има среден месечен доход от около 1 187 лв. Същевременно, защитаваният пред въззивната инстанция материален интерес е съизмерим с данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на претендирания за разваляне договор – в размер на 10 728.70 лв. (л.

15 от делото на РС-Тутракан) Въззивната жалба на И. е била изготвена от адв.

Николова и със същата са изложени единствено правни аргументи в защита на предявения иск – липсват искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция. Не са отправени искания за събиране на нови доказателства и от въззиваемите. Поради това и не се очаква пред въззивната инстанция да се извършат други съдопроизводствени действия извън провеждането на открито съдебно заседание и участие в устните състезания.

Всичко гореизложено налага извода, че с оглед защитавания материален интерес и процесуалните действия, които се предполага, че ще 4 бъдат извършени пред въззивната инстанция, размерът на адвокатското възнаграждение е съизмерим с получавания средномесечен доход от въззивницата. Поради това следва да се приеме, че въззивницата разполага със средства за заплащане на адвокатското възнаграждение на адвокат, който да осъществи адвокатската й защита по делото. Искането за предоставяне на правна помощ под формата на безплатна адвокатска защита за осъществяване на процесуално представителство по делото, е неоснователно. Обжалваното определение, с което е постановен идентичен правен резултат, следва да се потвърди.

Настоящото определение не подлежи на обжалване по аргумент от специалната норма на чл. 95, ал. 6 от ГПК.