Решение № 1265 от 21.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1265 гр. Варна, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20263110201944 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Р. С. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, бул. „Ч*“ № *, вх.*, ет. *, ап. *, подадена чрез процесуалния му представител адв. Й. А. от Адвокатска колегия – Варна, със съдебен адрес: гр.

В., ул. „Н. Б.“ № *, ет. 2, офис 1, против Наказателно постановление № 260460-000248 от 09.04.2026 г., издадено от Началника на Пето Районно управление – Златни пясъци при Областна дирекция на МВР – Варна, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП са му наложени административни наказания: глоба в размер на 1 022,58 евро (хиляда и двадесет и две евро и петдесет и осем цента), с левова равностойност 1 999,99 лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

В жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощения процесуален представител се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и 1 неправилност на обжалвания санкционен акт. Твърди се, че в обстоятелствената част на наказателното постановление липсва конкретно изложение на фактическата обстановка по извършване на нарушението в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Поддържа се, че административнонаказващият орган е смесил двете самостоятелни и алтернативни форми на изпълнителното деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – отказ за проверка с техническо средство и неизпълнение на предписание за медицинско изследване, с което е нарушен чл. 18 от ЗАНН и правото на защита на наказаното лице. В тази връзка жалбоподателят се позовава на задължителните указания по Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС. Относно фактическата страна на спора жалбоподателят твърди, че не е отказвал проверка за алкохол, а поради влошено здравословно състояние и болки в гърдите е направил няколко неуспешни опита да даде годна проба с техническото средство, след което контролните органи неоснователно са му вменили отказ. Излагат се и оплаквания за допуснато процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН поради липса на посочена конкретна норма от Наредба № Iз-2539 на МВР при отнемането на контролните точки. Отправя се искане за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна – Началникът на Пето РУ – Златни пясъци при ОДМВР – Варна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. По делото са постъпили писмени бележки от упълномощения юрисконсулт К. Л.

– А., в които се прави възражение за просрочие на жалбата, а по същество се излагат съображения за нейната неоснователност. Поддържа се, че фактическата обстановка и вината на водача са установени по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и видеозаписи, а санкционният акт е издаден при стриктно спазване на материалния и процесуалния закон. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендирания от въззивника адвокатски хонорар.

Възражението на административнонаказващия орган за просрочие на жалбата е неоснователно. От приложените писмени доказателства се установява, че макар в автоматизираната система на МВР да е отбелязано връчване през Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на 2

14.04.2026 г., по преписката липсват доказателства за успешно електронно съобщаване по реда на Закона за електронното управление. Напротив, от материалите по преписката (писмо рег. № 460р-8833/15.04.2026 г. на Пето РУ – Варна и писмо рег. № 460р-8833/23.04.2026 г. на Второ РУ – Варна) е видно, че органът е разпоредил и пристъпил към лично връчване на препис от НП на хартиен носител. Връчването е извършено лично срещу подпис на жалбоподателя Р. върху разписката към постановлението на 20.04.2026 г.

Законоустановеният 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е започнал да тече на 21.04.2026 г. и е изтекъл на 04.05.2026 г. (понеделник – присъствен ден). Жалбата е подадена чрез административния орган на 04.05.2026 г. с рег. № 460000-5181, т.е. в рамките на законовия срок. Подадена е от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на съдебно оспорване акт, поради което е процесуално допустима.

След преценка на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 27.02.2026 г. полицейските служители при Пето РУ – Златни пясъци мл. инсп. А. Л. М. (мл. автоконтрольор) и Б. И. И. (полицай в група „Охранителна полиция“) изпълнявали служебните си задължения в състав на автопатрул за времето от 20:00 ч. до 08:00 ч. Около 21:30 ч., при движение по ул. „Ц.Б. III“ в посока бул. „О.п.п.“, служителите забелязали насрещно движещ се с висока скорост лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с регистрационен номер В 5763 ТС. Автопатрулът извършил обратен завой и последвал автомобила, който на кръстовището на ул. „Ц.Б. III“ и к.к. „Св. св.

К. и Е.“ преминал на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, заобикаляйки спрял пред него автомобил. Полицейските служители подали звуков и светлинен сигнал за спиране, но водачът не спрял незабавно, а продължил движението си до № * на ул. „Ц.Б. III“ (пред казино „*“), където служебният автомобил го изпреварил и спрял пред него.

Контролните органи установили самоличността на водача – жалбоподателя Р. С. Р., който първоначално отказвал да отвори вратата и да свали стъклото на автомобила си, като провеждал телефонни разговори. При слизането му от превозното средство полицейските служители констатирали, 3 че водачът лъха на алкохол. В 21:34 ч. мл. автоконтрольор А. Л. М. разпоредил на Р. С. Р. да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Dreger Alcotest 7510 с фабричен номер ARPM-0833. Жалбоподателят категорично и устно отказал да бъде тестван с техническото средство, заявявайки пред проверяващите органи: „Отказвам да се тествам за алкохол.“ За констатираното нарушение мл. автоконтрольор А. Л. М. съставил срещу водача Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 5212655 от 27.02.2026 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Актът бил предявен на водача, който се запознал със съдържанието му, подписал го лично и вписал собственоръчно в графата за възражения: „нямам възражения“. Със съставянето на акта били иззети СУМПС № 286633822, СРМПС № 011455015 и два броя регистрационни табели с № В 5763 ТС, като на водача били издадени две заповеди за прилагане на ПАМ (ЗППАМ № GPAM-1346277 и ЗППАМ № GPAM-1346278 от 27.02.2026 г.).

На водача бил издаден и връчен лично срещу подпис в 22:10 ч. на 27.02.2026 г. Талон за изследване № 0172033 ведно със 7 броя защитни стикери. В талона било отразено, че лицето избира медицинско и химическо изследване, като изрично било вписано предписанието да се яви в МБАЛ „Св.

Анна“ – гр. Варна в срок до 45 минути от връчването на талона, т.е. най-късно до 22:55 ч. на 27.02.2026 г. Жалбоподателят Р. се явил в Спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД едва в 23:55 ч. на 27.02.2026 г. (със 60 минути закъснение след изтичане на определения срок) и без да носи връчения му талон за изследване и стикерите, поради което дежурният медицински екип правомерно отказал вземането на биологична проба за химическо изследване, видно от заверените копия от Журнала за прием на пациенти и Служебна бележка № 13/06.03.2026 г. на Отделението по съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД.

На 05.03.2026 г. чрез ССЕВ жалбоподателят депозирал писмено възражение с рег. № 460000-2611/06.03.2026 г. по описа на Пето РУ – Варна срещу съставения АУАН, в което бланкетно изразил несъгласие с акта и поискал запазване на видеозаписите. По повод възражението била извършена вътрешна проверка, приключила с писмено становище рег. № 460р6865/19.03.2026 г. с извод за неоснователност на възражението. Въз основа на преписката на 09.04.2026 г. Началникът на Пето РУ – Златни пясъци при 4

ОДМВР – Варна издал обжалваното Наказателно постановление № 26-0460000248.

Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от приетите по делото писмени доказателства: АУАН серия GA № 5212655/27.02.2026 г., Талон за изследване № 0172033, писмо изх. № 628-1/09.03.2026 г. и Служебна бележка № 13/06.03.2026 г. на МБАЛ „Св.

Анна – Варна“ АД, извадка от Журнал за прием на пациенти, докладна записка от 10.03.2026 г., становище рег. № 460р-6865/19.03.2026 г., Справка за нарушител/водач от АИС АНД, писмо вх. № 46099/10.06.2026 г. на Пето РУ – Варна, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели А. Любимиров М. и Б. И. И. и приетите веществени доказателствени средства (видеозаписи от персонални полицейски камери, възпроизведени в открито съдебно заседание на 28.09.2026 г. по реда на чл. 110 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН).

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. Л. М. и Б. И.

И. – полицейски служители, присъствали непосредствено при проверката.

Показанията им са последователни, логични, взаимно допълващи се и в пълно съответствие с отразеното в АУАН и приложената докладна записка. Двамата свидетели категорично потвърждават, че водачът е отказал устно и категорично изпробването с алкотест, не е правил никакви реални опити да подава въздух в устройството и е търсил съдействие по телефона, за да избегне проверката. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставеният АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, като в настоящото производство констатациите в него не само не бяха оборени, но бяха изцяло препотвърдени от показанията на актосъставителя, свидетеля очевидец и прегледаните видеозаписи.

Защитната версия на жалбоподателя, изложена в жалбата – че е бил болен, имал е кашлица и е направил 5-6 неуспешни опита да издиша в уреда, остана изцяло изолирана и неподкрепена от каквито и да било доказателства.

По делото не бяха представени медицински документи за заболяване на дихателните пътища към момента на проверката. Освен това, съгласно трайната съдебна практика на Върховния административен съд (Решение № 3326 от 10.03.2014 г. по адм. д. № 9762/2013 г., Решение № 7927 от 30.06.2015 г. по адм. д. № 15758/2014 г. и Решение № 9502 от 07.07.2010 г. по адм. д. № 5

1311/2010 г.), дори в хипотези, при които проверяваното лице твърди неспособност или извършва привидни опити за подаване на въздух, нереализирането на качествена проба се приравнява на отказ от изследване с техническо средство, освен ако водачът не изпълни процедурата по даване на биологична проба за химическо изследване. В случая жалбоподателят не се е явил в лечебното заведение в определения му законов срок, с което сам се е лишил от възможността да опровергае констатациите на контролните органи.

При служебната проверка за законосъобразност съдът намира, че административнонаказателното производство е проведено при спазване на процесуалните правила. АУАН е съставен от компетентен орган съгласно чл.

189, ал. 1 от ЗДвП и т. 1.3.2 и т. 2.1 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Наказателното постановление е издадено от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН – Началника на Пето РУ – Златни пясъци при ОДМВР – Варна, надлежно оправомощен с т. 3.8 от Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН и НП отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е ясно и точно индивидуализирано от фактическа и правна страна – посочени са датата (27.02.2026 г.), точният час (21:34 ч.), мястото (гр. Варна, ул. „* III“ до № *), управляваното МПС, индивидуализирано е техническото средство (Dreger Alkotest 7510 с фабр. № ARPM-0833), номерът на издадения талон за изследване (№ 0172033) и конкретното проявление на отказа. Неоснователно е възражението за неяснота на обвинението поради възпроизвеждане на пълния текст на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в диспозитива на НП. Както в акта, така и в постановлението изрично и подробно е описано, че водачът е отказал проверка с техническо средство на място, като впоследствие не се е явил в срок за медицинско изследване, а наложената санкция е точно квалифицирана по чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Позоваването на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ОСС на ВАС е неоснователно, тъй като цитираното тълкувателно решение разглежда хипотезата на конкуренция между отказ за проверка за алкохол и отказ за проверка за наркотични вещества. В настоящия казус обвинението и наложеното наказание касаят единствено и само отказ за установяване употребата на алкохол, поради което чл. 18 от ЗАНН не е нарушен.