Решение № 2261 от 08.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2261

/населено място/, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110163419 по описа за 2022 година

Н. Н. Д. е предявил срещу Б. В. З. установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 36, ал.1 ЗА, с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5000 лева, представляващо незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 28.05.2021 г., ведно със законна лихва за период от 18.05.2022 г. до изплащане на вземането, за която сумa е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 26017/2022г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че на 28.05.2021г. между него като довереник и ответника като доверител е сключен договор за правна помощ с предмет извършване на всички нужни действия, вкл. процесуални такива, досежно получаване на застрахователно обезщетение по ГО за причинени на ответника телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 22.05.2021г. в /населено място/. Уговореното възнаграждение за довереника възлизало на 20 % от размера на полученото застрахователно обезщетение. Ищецът навежда доводи за изпълнение на задълженията си по договора добросъвестно и професионално, вкл. подавайки исковата молба пред СГС, за което било образувано гр.д. № 1889/2022г. На 01.03.2022г. ответникът оттеглил пълномощията на ищеца, като не е заплатил дължимото възнаграждение от 5000 лв. – 20% от 25000 лв., какъвто е размерът на застрахователното обезщетение. Поддържа, че оттеглянето на поръчката не е основание да се приеме, че уговореното възнаграждение не се дължи. Твърди, че е налице неоснователно оттегляне на пълномощията. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата си молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност прави 1 възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Поддържа, че процесният договор касае правна помощ за настъпило ПТП в /населено място/, а не в /населено място/, т.е. извършените от ищеца действия не се отнасят до предмета на процесния договор. Твърди, че застрахователят не е изплатил обезщетение, предвид което възнаграждение не се дължи. Навежда доводи за неизпълнение на задълженията от страна на ищеца по договора за правна помощ, довело и до оттегляне на пълномощията и преустановяване на облигационната връзка. Сочи, че против нейната воля ищецът е депозирал искова молба пред СГС, която впоследствие била оттеглена на ответника, като тези действия според последния са недобросъвестни. Навежда доводи и за наличие на основание за разваляне на договора. Твърди, че претенцията на ищеца е прекомерна и евентуално се дължи възнаграждение за конкретно извършената работа /подадени няколко молби/, а не цялостно, като за подаването на исковата молба възнаграждение не се следва, тъй като пълномощията към този момент вече са били оттеглени. Сочи, че не е имала възможност да повлияе и уговори различен размер на възнаграждение по процесния договор, както и че е налице злоупотреба с правно от страна на ищеца. Моли съда да отхвърли иска.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата си молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството се развива след постъпване на възражения против заповед за изпълнение, издадена в полза на Н. Н. Д.. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

По делото е представен договор за правна помощ от 28.05.2021 г., сключен между Б. В. З., в качеството й на пострадало лице от ПТП от 22.05.2021 г. в /населено място/, спирка „Училище“ и адвокат Н. Н. Д., съгласно който на довереника е възложено да предостави адвокатско помощта, изразяваща се в съдействие при водене на дело и уреждането на застрахователната претенция за настъпилото и описаното по-горе в настоящия договор застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което от доверителя били претърпени имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и разходите за лечение. Съгласно договора е възложено на довереника да заведе съдебна и/или извънсъдебна претенция пред Гаранционния фонд, НББАЗ или други застрахователи в Република България във връзка с гореописаното ПТП и претърпените неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и разходи за лечение, като довереникът приемал да осъществи процесуалното представителство по образуваното впоследствие гражданско дело пред всички съдебни инстанции до неговото завършване. Съгласно чл. 1, 2 ал. 3 от договора е предвидено възнаграждение за извършване на тези услуги в размер на 20 % от полученото обезщетение от доверителя.

Представени са два боря молби до СРП, до 06 РУП и до началника на отдел „Пътна полиция“ за изискване на информация и документи във връзка с процесния инцидент.

По делото е представена кореспонденция по електронната поща между Е.

З. и адв. Г.Р. проведена в периода от 27.05.2021 г. до 23.06.2021 г., която не е оспорена, от която се установява, че е предоставена медицинска документация на ответницата, определен е на ответницата ден за връзка, а именно понеделник, както и на 23.06.2021 г. е представена застрахователната претенция до Фирма, от която е видно че е поискано заплащането на застрахователно обезщетение в размер на 80000 лв. за претърпени неимуществени вреди във връзка с процесния инцидент. Като видно от самата претенция същата е подписана от адв. адвокат Н. Н. Д. и адв. Г.Р.. В периода от 26.12.2021 г. до 22.01.2022 г. отново е осъществена кореспонденция между Е. З. и адв. Г.Р. във връзка с превод на документи, както и представяне на допълнителни документи. С писмо по електронната поща от 11.02.2022 г. адв. Г.Р. е посочил, че след проведено общо събрани на кантората е взето решение да се сътрудничи с новия процесуален представител на ищцата, като с ново писмо от 18.02.2022 г. са изпратени наличните документи и е изразена готовност за подаване на искова молба. С ново писмо по електронната поща от а д в . Г.Р. е отправено искане за заплащане на сумата от 16000 лв. във връзка с осъществената правна защита и съдействие, като е представена проформа фактура от 24.02.2022 г., както и доказателства за предявяване на исковата претенция пред СГС, а именно искова молба с вх. № 10680 от 23.02.2022 г.

Представенa е и кореспонденция по електронната поща между адв. Г.Р. и представители на Фирма проведена в периода от 13.01.2022 г. до 09.02.2022 г. във връзка със застрахователната претенция на ищцата.

Представена кореспонденция по електронната поща между адв. Г.Р. и преводаческа агенция във връзка с извършване на превод на медицинската документация на ищцата, както и проформа фактура от 28.06.2021 г. във връзка с представената услуга.

По делото е представено заявление от 01.03.2022 г. от ответницата за оттегляне на адв. Н. Д. и на адв. Г.Р.. Като по делото не се спори, че е получено по електронната поща на адв. Г.Р. на 01.03.2022 г.

По делото е представен и приемо-предавателен протокол от 16.03.2022 г. съставен между адв. Й. Л. и адв. Н. Д., съгласно който ищецът е предал цялата налична документация за извършени действия във връзка с претърпените от ответницата увреждания.

По делото е представена кореспонденция по електронната поща между адв. Г.Р. и новия процесуален представител проведена в периода от 15.09.2022 г. до 03.11.2022 г. във връзка с доброволното уреждане на спора.

Представена е и застрахователната преписка по процесната претенция до Фирма, от която е видно, че на 08.02.2022 г. е отказано заплащането на 3 застрахователно обезщетение.

От представената справка от 26.09.2023 г. от СГС се установява, че за периода от 01.01.2009 г. до 20.09.2023 г. в СГС между Б. В. З. и Фирма са образувани дела, а именно: гр. д. № 1889/2022 г. и 10656/2022 г.

Приложено е за послужване и гр. д. № 1889/2022 г. поописа на СГС, I-4 състав, от което е видно, че исковата молба е подадена на 23.02.2022 г. от името на Б. З., чрез адв. Н. Д. и адв. Г.Р.. Към исковата молба е приложено и пълномощно от 28.05.2021 г. от Б. В. З. за осъществяване на процесуално представителство от адв. Н. Д. и адв. Г.Р.. По делото е депозирана молба от 24.03.2022 от страна на Б. В. З., с която се оттеглят исковите претнции, като производството е прекратено с определение от 04.04.2022 г.

Като свидетел по делото е разпитван Г.Р., който посочва, че се познавал с ответницата, тъй като в края на май месец 2021 г. се била свързала с адв. Д., във връзка с водене на дело, при което била пострадала при ПТП. Посочва, че бил адвокати, като имали общи дела с адв. Д., както и имали договорка с адв.

Д. да го подпомага, като били работили по случая съвместено, но преимуществено бил работил адв. Д.. Посочва, че разговаряли с Б. З. по телефона, тя била в тежко състояние след настъпил пътен инцидент, поради което свидетелят отишъл в „Пирогов“, където им предоставил пълномощно и договор за правна помощ, които същата подписала. Впоследствие се били разбрали кореспонденцията да се води по имейл, на който имейла се изпратила докладна, с копие от молбите до ОД на МВР, „Пътна полиция“, до СРП, като на този документ следвало да се уведоми клиента за извършените действия. Посочва, че била входирана застрахователна претенция пред Фирма, на стойност 80 – 90 000 лв., която също била изпратена на посочения имейл. Застрахователната претенция и молбите ги бил изготви адв. Н. Д., а свидетелят също се подписал на тях. Посочва, че всички разговори с ответницата били съгласувани с него като на част от тях бил присъствал и адв. Д., тъй като били провеждани на високоговорител. Свидетелят водил разговори с ответницата по имейл, за да бъде по – лесно като комуникация.

Посочва, че адв. Д. бил следил и развитието на досъдебното производство, за което била информирана ответницата. Твърди, че адв. Д. му се обадил и му казал, че имало определено застрахователно обезщетение в размер на 25000,00 лв. и го помолил да уведоми ответницата, от което обезщетение тя не била доволна и адв. Д. започнал да си подготвя документите за подаване на искова молба, която била подадена. Посочва, че преди това получили обаждане от Б. и Е. Зареви, които ги уведомили, че имало и друг колега адвокат, но нямало волеизявление за оттегляне на пълномощията. След нова година им посочили имената на новия адвокат, като ответницата потвърдила, че искат и нов адвокат по делото, за да имали евентуално повече адвокати, които да защитават интереса им, като нямало индикация за оттегляне на пълномощия. Като на новия адвокат били предоставени документите по делото. Посочва, че след образуване на делото по имейл било направено волеизявление за оттегляне на пълномощията. Посочва, че ответницата била уведомена за делото като било посочено, че следващата стъпка е искова молба, но свидетелят не може точно да каже дали конкретно са уведомени, че 4 ще се подаде в този период исковата молба. Посочва, че от кореспонденцията си спомнял, че оттеглянето било направено във връзка със срокове и забавянията.

Разпитван е и свидетелят Е. З., чийто показания съдът цени по чл. 172 от ГПК, доколкото същата се явява дъщеря на ответницата. Посочва, че майка й действително била подписала договор за правна помощ, но не познавала адв.

Д.. Посочва, че докато майка й била в „Пирогов“ дошъл представител на адв.

Д. с договора, в който било предвидено възнаграждение в размер на 20 % от изплатеното обезщетение, като клаузите по договора не били променяни.