Решение № 95 от 17.06.2026, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Административно наказателно дело 203/2026
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 17.06.2026
- Състав
- Валери Владимиров Събев
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 , ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. Несебър, 17.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно наказателно дело № 20262150200203 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Т. И. И. срещу наказателно постановление № 25-0304***** от 29.04.2025г. на началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Жалбоподателят намира, че липсва умисъл за извършване на нарушението.
Развива съображения за допуснати процесуални нарушения и приложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Моли обжалваното НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган - началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър , не заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 14.11.2024г. била извършена първоначална регистрация на собствения на жалбоподателя И. автомобил „Нисан Кашкай“ – внос от Швейцария, като регистрацията била „транзитна“ с табели с рег. № ****** и срок на валидност до 17.02.2025г.
На 24.02.2025г., около 10:00 часа, в гр. Несебър, кв. „Чайка“, срещу ресторант „Джани“, с посока на движение от главна алея в к. к. „Слънчев бряг“ към главен път I-9, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Нисан Кашкай“, с табели с рег. № ******. По същото време бил спрян за проверка от С.А. – полицейски служител в РУ Несебър, който при извършена служебна справка установил, че поради изтичане срока на валидност на транзитните табели, авотмобилът е с прекратена регистрация. При тези данни на жалбоподателя бил съставен АУАН № ****** от 1
24.02.2025г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС. Във връзка със случая била образувана преписка с вх. № 4338/2025г. по описа на РП Бургас, по която бил поставен отказ да се образува ДП с постановление от 17.04.2025г., препис от което е изпратен на РУ Несебър за ангажиране на административнонаказателна отговорност на лицето. Поради тази причина било издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № ****** от 24.02.2025г., сведение от Т. И., постановление за отказ да се образува ДП, заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, справка от сектор ПП гр. Бургас, докладна записка, извлечение от системата за регистрация на автомобила.
Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Самият жалбоподател не оспорва фактическата обстановка по делото, като възраженията му са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34 , ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление в тази му част са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН .
По материалната законосъобразност на НП съдът намира следното:
От фактическа страна по делото се установява, че на 24.02.2025г., около 10:00 часа, в гр.
Несебър, кв. „Чайка“, срещу ресторант „Джани“, с посока на движение от главна алея в к. к.
„Слънчев бряг“ към главен път I-9, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Нисан Кашкай“, с табели с рег. № ******, като към този момент автомобилът не бил регистриран по надлежния ред (бил с прекратена регистрация поради изтекъл на 17.02.2025г. срок на валидност на постановените му транзитни табели). Съгласно чл. 27, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни срокът на валидност на транзитните табели с регистрационен номер се посочва в разрешението за временно движение, като според чл. 27, ал. 5 от същата Наредба след изтичане на този срок табелите не могат да се ползват.
Ведно с табелите се издава и разрешение за временно движение – чл. 29, ал. 1 от Наредбата. От посочените норми може да се направи извод, че след изтичане на срока на валидност на транзитните табели, автомобилът вече не може да се счита за регистриран по надлежния ред – табелите не могат да се ползват, като е отпаднало и разрешението за временно движение.
Следователно жалбоподателят към 24.02.2025г. е управлявал нерегистрирано по надлежния ред превозно средство, което представлява нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
2
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на умисъл за извършване на нарушението. Цитираните норми от Наредба № I-45 от 24 март 2000г. По достатъчно ясен начин очертават процедурата за издаване на транзитни номера. Видно е, че същите се издават по инициатива на съответния собственик – арг. от чл. 27, ал. 2 от Наредбата.
Следователно именно той е лицето, което е наясно и с вписания в разрешението срок по чл. 27, ал. 4 от Наредбата. Т.е. жалбоподателят е формирал знание за факта, че управлява автомобил с транзитни номера, както и за обстоятелството, че тези номера му позволяват да се движи по пътищата за предварително определен период. Въпреки това е поел управлението върху автомобила след тази дата, с което е формирал умисъл по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН за извършване на нарушението.
Към настоящия случай може да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Вярно е, че между изтичане на срока на регистрация и нарушението са изминали само 7 дни и на 25.02.2025г. автомобилът е регистриран надлежно, но тези обстоятелства не са изключителни по смисъла на чл.
28 ЗАНН и не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от други деяния от същия вид.
Следва да се отбележи, че деянието на жалбоподателя покрива и състава на престъплението по чл.
345, ал. 2 НК, което е показателно за високата обществена опасност на деянията от този вид. Пониската степен на обществена опасност се отчита при преценката дали деянието е престъпление или административно нарушение, но не може да дисквалифицира изцяло деянието като наказуемо административно нарушение. Тя вече веднъж е отчетена и наказателно производство срещу жалбоподателя не е образувано, но деянието представлява административно нарушение, за което не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Относно размера на наказанието, което следва да се наложи, от значение е нормата на чл.
27, ал. 2 ЗАНН, в която е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Наказанието „Лишаване от права“ е наложено в предвидения в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП минимум (към датата на извършване на деянието), поради което съдът приема, че същото е справедливо и няма основание да бъде променяно. Що се отнася до наказанието глоба, с оглед констатираните смекчаващи вината обстоятелства, същото следва да бъде намалено към минимума в редакцията на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, действала към момента на деянието – 200 лв.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде изменено.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от жалбата (изменената част от НП относно наказанието глоба) в размер на 66,66 евро (от доказаното като платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 25-0304-***** от 29.04.2025г. на началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на Т. И. И., ЕГН **********, с адрес в гр. А., ул. „В.“ № 9, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 300 лв. на 200 лв.
3
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0304-***** от 29.04.2025г. на началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър в останалата му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на Т. И. И., ЕГН **********, с адрес в гр. А., ул.
„В.“ № 9, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, сумата от 66,66 евро, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4