Решение № 585 от 11.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. Пловдив, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20265330200264 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба от А. Х. ,чрез адв. Т. А. , срещу наказателно постановление №24-1030-000657 от 13.02.2024г. издадено от Началник група в ОДМВР-Пловдив ,сектор пътна полиция –Пловдив ,с което на Х. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600 /шестотин /лева равностойност -306.78 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 21,ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания наказателно постановление .М о л и с е обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично . Явява и пълномощника му адв.А. ,който поддържа жалбата и искането за отмяна.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище от оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и да е приспадната максимално допустима грешка за типа средство за измерване. Моли жалбата да бъде оставена без 1 уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с правна легитимация .Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 18.12.2023гг. в 12.33 часа на републикански път ІІ-86 км.19+240 с посока на движение от север към юг жалбоподателят Х. управлявал лек автомобил „Опел Астра“ Стейшън Вагон с рег.№ *** със скорост от 127 км/ч при разрешена максимална скорост за движениев извън населено място от 90 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип Multa radar №00209D32ACE1. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 1 2 7 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от "минус" 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 123км/ч.

За това деяние и на основание чл. 182, ал. 5 във вр.с ал. 2, т.4 от ЗДвП против жалбоподателя Х. било издаден АУАН серия GA 1164770 на 24.01.2024г.,а след това е издадено и НП №24-1030-000657 от дата 13.02.2024г.с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева,както и наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца . Наказанието било наложено за нарушение, което е извършено системно – в едногодишен срок от влизането в сила на Електрон ни фишове серия К № 4362263 влязъл в сила на 07.10.2023г.електронен фиш серия К №4113730 влязъл в сила на 07.10.2023г.

С Електронен фиш К № № 4 11 3 7 3 0 на жалбоподателя Х. било наложено административно наказание глоба на основание ч л . чл.189ал.4 вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за извършено на 18.10.2020г. нарушение по чл.

21, ал. 1 от ЗДвП. Фишът влязъл в сила на 07.10.2023г. С Електронен фиш К 4362263 на жалбоподателя Х. било наложено административно наказание глоба на основание чл. чл.189ал.4 вр.чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за извършено 2 н а 02.01.2021г. нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП влязъл в сила на 07.10.2023.Същите са приложени по делото в съдебна фаза.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване се установява, е вписана система за измерване на скорост се установява,че се Multa radar №00209D32ACE1.Същият е одобрен тип с необходимата валидност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип Multa radar №00209D32ACE1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. "б" от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.

Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетите по делото снимки. На следващо място е разпита и актосъставителя Г.,който посочва,че е съставил акта на компютърна конфигурация в присъствието на Х..като АУАН е съставен на база на това,че е направена справака и същия е установен като системен нарушитул Актът е съставен в негов присъствие и му е предявен,като му е връчено копие и му е разяснено ,че може да депозира възражения.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна странаследното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаванетонаоспорения НП не са допуснати съществени процесуални нарушения–издаденеоткомпетентен административен орган, спазена е формата за съставяне и съд.Нарушението, вменено на жалбоподателя, е реализирано на 18.12.2023г. , АУАН е съставен на 24.01.2024г , а НП на 13.02.2024.г. поради което не са изтекли визираните в чл.34,ал.1 от ЗДП срокове.АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в този смисъл са 3 приложените и Заповеди-Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав прие, че жалбоподателят А. Х. н а 18.12.2023г г. е осъществил състава на нарушение по смисъла на чл. 21, ал.1 от ЗД.като не е съобразил скоростта си на движение с максимално позволената в в извън населено място от 90 км/ч.

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, коетого определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправнодействие.

В съставения АУАН и издаденото НП нарушението е описано ясно и пълно с излаганена всички съставомерни елементи от състава на посочената като нарушена норма,така че за жалбоподателя не възниква неяснота относно административното обвинение.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл -нарушителят като водач на МПС е съзнавал ограничението на скоростта за населено място,съзнавал е общественоопасните последици, т.е че застрашава безопасността на движение и е управлявал МПС-то с избраната скорост.

Съдът намира, че неправилно АНО е приел, че нарушението е извършено при системност.

Санкционната норма на чл. 182, ал. 2т.4 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т.4 -за превишаване от 31км/ч. до 40 км/ч - с глоба 300 лева.

Съгласно дефиницията на §6,т.62 отДР на ЗДП- "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение, като разпоредбатана чл. 182, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 -6иал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

Видно от приложената справка от КАТ-както и от приложените и цитирани два броя ЕФ по-горе преди настоящето наказателно постановление не очертават деянието да е извършено“ системно“ ,както изисква закона и съгласно параграф 6 на ДР на ЗДВП.Тоест не са налице извършени три нарушения по ЗДвП за същото по вид нарушение преди процесното ,за да се приеме съставомерност по смисъла на чл.182ал.5вр.ал.2т.4 от ЗДвП.Съответно обжалваното НП следва да се измени като се приеме, че А. Х. е доказано е извършил нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, за което следва да носисъответното наказание, без да се санкционира за това нарушението да е извършено"системно". Приложимата в случая санкционна разпоредба се явява тази за нарушениена чл. 21, ал. 1 от ЗДП на основание чл.

4

182, ал. 2, т. 4 от ЗДП, без да се прилага чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, тъй като в случая се установи, че не е доказано да е осъществено при условията на системност. Поради това и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗАНН съдът следва да измени НП по отношение на приложимата санкционна норма,а от там и касателно вида и размерананаказанията . Според чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП при превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 31км/ч. - 40 км /час - нарушителят се наказва с "глоба" в размер на 300 лева и тъй като установената скорост, с която жалбоподателят е управлявал МПС-то е от 123км/час при ограничение на скоростта 90 км/ ч. извън населено място, т. е. с превишение от 33км/час, то приложима е разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП като следва да се наложи"глоба" в размер на 300 лева. Доколкото с процесното НП на жалбоподателя е била определена "глоба" в размер на 600 лева, то същата следва да се намали на 300 лева.

В чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП (за разлика от чл. 182, ал. 5 от ЗДвП ) не се предвижда наказание "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство".Поради това следва изцяло да се отмени определеното с процесното НП наказание от 6 месеца"лишаване от право да управляваМПС".

При превишаване на разрешената максимална скорост с по-малко от 50 км/час и при недоказана съставомерност по чл. 182, ал. 5 от ЗДП в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г.заопределяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнеманетои възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провежданена допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в силаот23.03.2018г.–за краткост: Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г.) не се предвижда на виновния водач да се отнемат контролни точки .

Поради това и доколкото съдът прие, че следва да отпадне от санкционната норма ал. 5 на чл. 182 от ЗДП, то следва да се измени НП като се отмени и отнемането на 26 контролни точки на жалбоподателя.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Съгласно правилото на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски.Предвид изхода на делото и съглсно чл.63 д от ЗАНН разноски се дължат единствено в полза на жалбоподателя и то само за процесуално представителство през

Административен съд-Пловдив.

Разноски се претендират от жалбоподателя ,който се представлява от 5 адвокат.В конкретния случая при първото разглеждане на делото по НОХД 2572/2024г. не е представен договор за правна помощ и съдействие,макар да са претендирани разноски.Пред АС-Пловдив е направено искане за присъждане на разноски ,за което по делото/КАНД 2405/2025г. по описа на АС-Пловдив на л.23 /списък с разноски / , на л.24 –договор за правна защита и съдействие ,в която е вписано ,че по КАНД 2405/2025г е платено в брой възнаграждение от 1000 лв равностойност 511,31 евро.Съответно при новото разглеждане на делото по НОХД 264/26г.по описа на РС-Пловдив ,се прави искане за присъждане на разноските по делото,като се представя списък с разноски и договор за правна защита и съдействие/л.18-19/ като е вписано,че адвокатския хонорар е на основание чл.38 от Закона за адвокатурата,без да се посочи по коя конкретна разпоредба.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата "Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. " Никъде ,не е вписано ,че жалбоподателят попада в една от категориите лица, на които адвокатът има право да окаже безплатна правна помощ, а именно, че същият е материално затруднено лице. Преценката на адвоката не може да бъде произволна и следва да бъде подкрепена от доказателства, при липсата на които съдът приема, че нито са направени разноски за адвокатско възнаграждение, нито са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.