Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5954 от 19.12.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2225/2024
Вид
Определение № 5954
Подписан
19.12.2024
В сила
19.12.2024
Състав
Борис Илиев, Яна Вълдобрева, Ерик Василев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5954 гр. София, 19.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20248002102225 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. М., подадена чрез адв.С. И., против решение № 1622 от 20.03.2024г., постановено по въззивно гр.дело № 9500/2023г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Ж въззивен състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 9640/07.06.2023г. по гр.дело № 67184/2022г. на СРС, ГО, 172 състав за отхвърляне на предявените от касатора против Комисията за защита на потребителите (КЗП), обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 КТ - за признаване незаконността и отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „член на КЗП“, извършено с решение № 689/19.09.2022г. на Министреския съвет на РБ и Заповед № КВ781/20.09.2022г. на министър-председателя и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора въззивният съд не е обсъдил и анализирал доводите и възраженията му, не е взел предвид конкретно установените по делото обстоятелства, които са специфични при разглеждания случай, в резултат на което е направил необоснован извод за неоснователност на исковете. Посочил е, че съставът на въззивиня съд е приложил разпоредбата на чл. чл.19а ЗАдм в противоречие с решение на СЕС по дело С-288/2012г., на решение № 5/ 22.06.2023г. по конст.дело №5/2023г. на КС на РБ и решение №7/21.11. 2023г. по конст.дело №12/2023г. на КС на РБ. В тази връзка в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК поддържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване то по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК и формулира следните въпроси, за които твърди, че са обуславящи правните 1 изводи на съда, разрешени са в противоречие с практиката на КС и на СЕС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Когато за заемането на публична длъжност е предвиден мандат, при какви условия и на какви основания е възможно да бъде прекратен мандатът, преди изтичането му; 1а. Какви цели се преследват със законодателното предвиждане на мандатност при заемането на определена публична длъжност и на изрично предвидени основания за прекратяване на мандата; 2. Допустимо ли е предсрочно прекратяване на мандата на публичен орган (едноличен или член на колективен орган), преди мандатът да е изтекъл и без да е налице някое от изрично предвидените в закон специални основания за предсрочно прекратяване на мандата за съответната публична длъжност; 3. Разполага ли органът по назначаването с правомощието предсрочно да прекрати започнал мандат на едноличен или колективен орган, чрез отмяна на решението за назначаване и възлагане на мандата или чрез позоваване на разпоредбата на чл. 19а, ал.2 ЗАдм за прекратяване на правоотношението, без мотиви, по негова преценка по целесъобразност и равнозначни ли са двете хипотези; 4. По какъв начин се съотнасят принципът на мандатност при заемането на определена публична длъжност и нормата на чл.19а, ал.2 ЗАдм, позволяваща прекратяване на правоотношението с публичен орган, без предизвестие от органа по назначаването по негова преценка и 4а. Възможно ли е едновременно приложение на мандатността при определен орган и на разпоредбата на чл.

19а, ал.2 ЗАдм и съвместими ли са двата института. Според касатора въззивното решение е и очевидно неправилно.

Ответникът по касационната жалба-Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощника юрк. К. М., излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол. Оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 КТ.

Въззивният съд е възприел изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и на основание чл. 272 ГПК е препратил към нея. По силата на т.4 от решение № 331/25.05.2022 на МС и заповед № КВ-364/27.05.2022г. на министър-председателя К. П. ищецът е назначен като член от състава на Комисията за защита на потребителите; с решение № 679/19.09.2022г. на МС и със заповед № КВ-781/20.09.2022г. на министър председателя Г. Д., на основание чл.165, ал.2 ЗЗП и т.1 и т.3 от решението от 19.09.2022г. на МС, ищецът е освободен от заеманата длъжност. Заповедта му е връчена на 21.09.2022г.

От правна страна въззивният съд на първо място е приел, че възникналото с ищеца в качеството му на член на КЗП правоотношение има характер на трудово, а негов работодател, респ. надлежен ответник в производството е Комисията за защита на потребителите (чл.61, ал.2 КТ и ТР № 1/2012г. по тълк. дело № 1/2012г. на ОСГК на ВКС).

2

На следващо място е приел, че с оглед разпоредбите на чл.165 ЗЗП, чл.2, ал.2 и ал.3 от Устройствения правилник на КЗП и на чл. 19а, ал.1, във вр. с чл.19, ал. 4, т. 2 ЗАдм, както и предвид заеманата от ищеца длъжност, прекратяването на правоотношението, е на основание чл. 19а, ал. 2 ЗАдм-без предизвестие по преценка на органа, който назначава.

Изложил е съображения, че това основание за освобождаване е специално и преценката не е обвързана с основанията по КТ, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.

Според въззивния съд разпоредбата на чл. 165, ал. 8 ЗЗП, на която се позовава ищецът, не изключва приложението на чл. 19а, ал. 2 ЗАдм, която се явява специална и с която законодателят е предвидил право на органа по назначението да прекрати по целесъобразност правоотношението на лицата, за които тази норма намира приложение. Нормата на чл. 19а, ал.2 ЗАдм отразява спецификата на тази категория приравнени на ТПО, произтичаща от статута на орган на държавна изпълнителна власт субекти по чл.19, ал.4 ЗАдм, чието назначаване и освобождаване е по политическа целесъобразност. В случая се касае за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по целесъобразност и не е необходимо заповедта по чл.19а, ал.2 ЗАдм да бъде изрично мотивирана. Посочил е, че процедурата по прекратяване на трудовоправната връзка с ищеца, в качеството му на член на КЗП, е била надлежно проведена-прекратяването на ТПО е извършено с решение № 679/19.09. 2022г. на МС на РБ и издадената въз основа на него заповед № КВ-781/20.09.2022г. на министърпредседателя Г. Д., съгласно чл. 50, ал. 5 ЗАдм, тоест процесната заповед за освобождаване е от компетентен орган, в рамките на законоустановените му правомощия, доколкото е назначено служебно правителство със служебен министър-председател–Г.Д.. Според съда добросъвестността при прекратяване на правоотношението трябва да бъде разглеждана като общ правен принцип, който не следва да се счита за накърнен при нарушена специална връзка на доверие и лоялност между държавата и субекта на изпълнителна власт по чл.19а, ал.2 ЗАдм, доколкото прекратяването на трудовоправната връзка произтича от съображения за целесъобразност на органа по назначаването. Ирелевантно за приложимостта на нормата на чл. 19а, ал.2 ЗАдм, според съда, е обстоятелството дали става въпрос за мандатен орган или за такъв без определен мандат, тъй като разпоредбата не прави подобно разграничение.

С приложеното по делото решение № 679/19.09.2022г. на МС на РБ е отменена т. 4 от решение № 331/25.05.2022г. на МС на РБ (т. 1), с която е бил определен съставът на КЗП, а И. И. Ф. е освободен като председател на КЗП (т. 2), В. О. Н.-В. и Н. Д. М. са освободени като членове на КЗП (т. 3) като със същото решение по т. 4 е определен нов състав на КЗП (т.

4). В този смисъл е налице изрично освобождаване на председателя и членовете на КЗП и определянето на нов председател и нови членове. Съдът е изложил съображения, че не се установява и твърдяното от ищеца заобикаляне на закона, чрез използваната според него юридическа техника, доколкото установеното в производството прекратяване на ТПО е по целесъобразност, а не - предсрочно прекратен мандат като член на КЗП на някое от основанията по чл. 165, ал. 8 ЗЗП. Въззивният съд е цитирал съдебната практика на върховната инстанция, според която дори позоваването в акта за прекратяване да е само на цитираните норми от специалните закони - ЗНАП, ЗДФИ и ЗДАНС, в конкретния случай ЗЗП, това не означава, че прекратителното основание е различно от уреденото в чл.19а, ал.2 3

ЗАдм, доколкото те не съдържат специално основание за прекратяване на тези правоотношения по отношение на основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗАдм, а само конкретизират съдържанието на преценката по целесъобразност на работодателя - орган на държавна власт.

Последното произтича от спецификата на правоотношенията със субектите, визирани в чл.

19а, ал. 2 ЗАдм, по осъществяване на изпълнително -разпоредителните функции на държавния апарат. По изложените съображения исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ са отхвърлени като неоснователни.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че при така изложените мотиви на СГС, въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол.

Поставените от касатора въпроси не осъществяват общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационен контрол. Те се поставят във връзка със защитната теза на жалбоподателя, останала несподелена от въззивния съд, че процедурата по прекратяване на ТПО, доколкото е предприета преди изтичането на предвидения в Закона за защита на потребителите 5-годишен мандат, е опорочена. С поставените въпроси касаторът цели проверка на решаващите изводи на СГС, че прекратяването на ТПО с ищеца е извършено от компетентния за това орган, по преценка на последния и при спазване на условията по чл.19а, ал.2 ЗАдв. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ТПК касаторът преповтаря оплакванията от въззивната и касационната си жалби, които според него са релевантни за спора, а не извежда въпроси от решаващите мотиви на въззивния съд по конкретното дело и дадените правни разрешения. Въпрос, който е свързан със становище на страната по правилността на решението не притежава характеристиката на правен въпрос с обуславящо изхода по делото значение, а по своята същност, представлява касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което е извън предмета на производството по селектиране на касационната жалба. Наред с това следва да се посочи, че въззивният съд в съответствие с установената съдебна практика (решение № 309/30.04.2010г. по гр. д. № 898/2009г., решение № 444/18.06. 2010г. по гр. д. № 388/2009г. и решение № 112/05.07. 2017г. по гр. д. № 3433/2016г. и трите на ІІІ ГО на ВКС, решение № 263/ 30.05.2012г. по гр. д. № 527/2011г., решение № 44/26.03. 2015г. по гр. д. № 4123/2014г., решение № 90/ 10.04.2017г. по гр.д. № 3982/2016г. и трите на ІV ГО ) е приел, че ищецът, като член от състава на Комисията за защита на потребителите, е орган на изпълнителна власт по чл.19, ал.1, във ар. с чл.19, ал.4, т.2 от ЗАдм, поради което той може да бъде освободен от длъжност по реда на чл.19а, ал. 2 от ЗАдм. Разпоредбата на чл. 165, ал.2 от ЗЗП (членовете на комисията се определят с решение на МС и се назначават от министър-председателя) конкретизира, кой е орган по назначаването на председателя и на членовете на КЗП, който може да упражни и правото по чл. 19а, ал. 2 от ЗАдм. С оглед установената практика, в тези случаи съдът проверява само дали заеманата от ищеца длъжност попада в обхвата на чл.19а, ал. 2 от ЗАдм и дали прекратяването на ТПО е извършено от компетентния за това орган, като в случая се касае до прекратяване на ТПО по целесъобразност, поради което мотивите за това не подлежат на съдебна проверка. Прекратяването на трудовото правоотношение се извършва по специалния способ, предвиден в чл. 19а, ал. 2 ЗАдм - без предизвестие и по целесъобразност, приложим към всички категории политически професии, визирани в чл.