Решение № 85 от 19.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Стара Загора, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20255501000035 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 203/21.11.24 г. по гр.д. №165/24 г. по описа на РС***,с което се осъжда ** АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от изпълнителните директори ** и **, да заплати на Н. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. **, сумата от 3486.86 (три хиляда четиристотин осемдесет и шест лева и 86 ст.) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 25.09.2023 г., ведно с обезщетение за забава, за периода от 27.09.2023 г. до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение, като искът в останалата част до претендирания размер от 3986.83 лв. е отхвърлен като неоснователен.

Въззивникът Н. С. Н., ЕГН ********** обжалва постановеното решение в частта му, с която исковата й претенция е отхвърлена над уважения размер от 3486,86 лева, до пълния предявен размер.Изразява се становище,че посоченото 20% овехтяване на частите не следва да се прилага, тъй като частите са нови и са оценени като такива, по средно пазарна стойност, т.е. не следва да се намаля тяхната стойност допълнително. Моли постановеното 1 решение да бъде отменено в неговата отхвърлителна част и да се постанови друго по същество на спора,с което да се уважи предявения иск Въззивникът ***, ЕИК ** обжалва първоинстанционното решение като моли същото да се отмени като неправилно и необосновано в неговата цялост, като се постанови друго по същество на спора,с което да се отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност, да се намали размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди и съответните размерите на адвокатско възнаграждение и съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от „**** ЕИК ** ,в който се изразява становище,че въззивната жалба на другата страна следва да се остави без уважение.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предмет на въззивно обжалване е постановеното от РС-*** решение по предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 и чл. 497 от КЗ, във вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. С. Н., ЕГН **********, против Застрахователно дружество „****** ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. *****.

Ищцата твърди,че е собственик на МПС лек автомобил, марка *****, модел **, с peг. № **. На 25.09.2023 г. в 17.20 часа, в с. ** в централната част на селото, водачът на МПС **, с peг. № ***, **, роден на 04.03.1963 г., с адрес: гр. **, при движение на заден ход и в нарушение на правилата за движение, при опит да заобиколи контейнер за смет, ударил МПС-то, собственост на ищцата, с което предизвикал ПТП, в резултата на което по МПС-то, собственост на ищцата били причинени вреди.

След удара, ищцата и Митко Пенчев съставили двустранен протокол за пътнотранспортно произшествие от 25.09.2023 г., подписан и от двете страни.

В протокол бил посочен (обективиран, чрез схема) механизма на ПТП, както и видимите щети по МПС-то, собственост на ищцата.

В исковата молба се заявява, че описаните щети отговаряли на механизма на ПТП, така както бил посочен в двустранния протокол.

В двустранния протокол било посочено, че за МПС ** имало сключена 2 застраховка с Застрахователно дружество „****** по застрахователна полица № BG/30/123000292268, с валидност до 20.01.2024 г., т.е. процесното ПТП станало в периода на действие на застраховката „Гражданска отговорност“.

На 27.09.2023 г. ищцата предявила пред ответното дружество, претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС, по посочената застрахователна полица.На 29.09.2023 г. ищцата предоставила процесното МПС за оглед от представител на застрахователното дружество, за което бил съставен Описзаключение по щета на МПС с № 0801- 006461/2023-01, по полица № BG/30/123000292268, с който били констатирани следните щети по процесното МПС, както следва: броня - предна, капак на предна броня-ляв, калник, преден ляв, капак - преден, фар, преден, ляв, подкалник, преден от ПВЦ.

Твърди се още, че за пълното възстановяване на щетите по МПС, ищцата заплатила сумата от 6450 лева без ДДС.

Ищцата дала процесното МПС за поправка в сервиз на *****, ЕИК **, гр.

***. За поправката на МПС, ***** издал фактура № 09/29.12.2023 г. и фактура № 10/30.12.2023 г.

В исковата молба се твърди, че ищцата закупила счупения ляв фар, за сумата от 2300 лева, от друг магазин, като от ***** бил извършен само монтаж.

Ответното застрахователно дружество разгледало представените по щетата документи и приело, че не може да се ангажира с изплащане на обезщетение, което представлявало отказ за изплащане. Отказът на застрахователното дружество бил обективиран в писмо изх. № 5310 от 20.01.2023 г. След този отказ ищцата предприела действия по възстановяване на щетите, със свои средства.

Ответното дружество не изплатило обезщетението, поради което изпаднало в забава, за което дължи обезщетение за забава, считано от датата на подаване на уведомлението - 27.09.2023 г.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди Застрахователно акционерно дружество „****** ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. ***** да заплати Н. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. **, сумата в размер на 6450 лева, ведно с обезщетение за забава, за периода от 27.09.2023 г. до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение.

Първоинстанционния съд на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснал 3 направеното от ищеца изменение на размера на предявения иск ,като същия да се счита за предявен за сумата от 3986.83 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ** АД, ЕИК **.

В отговора се изразява становище, че искът е процесуално допустим, но неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер и следва да бъде отхвърлен.

В хода на двуинстанционното производство безспорно се установява, че към 25.09.2023 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение между ******, в качеството му на собственик на л.а. ***”, рег. № ****** по силата на застрахователна полица № BG/30/123000292268, със срок на действие от 20.01.2023 г. до 20.01.2024 г.

С оглед разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ е започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Не е спорно, че ответното застрахователно дружество е направило отказ за изплащане на обезщетение, което обстоятелство се установява и от писмо изх.

№ 5310 от 20.01.2023 г.

По делото не е спорно, че собственик на лек автомобил „***** **“, с peг.№ ** е ищцата Н. С. Н..

Установява се, че към 25.09.2023 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение между ******, в качеството му на собственик на л.а. ***”, peг. № ****** по силата на застрахователна полица № BG/30/123000292268, със срок на действие от 20.01.2023 г. до 20.01.2024 г.

Страните не спорят, че на 27.09.2023 г. ищцата е уведомила и съответно предявила пред ответното дружество, претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС, по посочената застрахователна полица.

На 29.09.2023 г. ищцата е предоставила процесното МПС за оглед от представител на застрахователното дружество, за което бил съставен Описзаключение по щета на МПС с № 0801-006461/2023-01, по полица № BG/30/123000292268, с който били констатирани следните щети по процесното МПС, както следва: броня - предна, капак на предна броня-ляв, калник, преден ляв, капак - преден, фар, преден, ляв, подкалник, преден от ПВЦ.

4

От писмо изх. № 5310 от 20.01.2023 г. се установява, че ответното застрахователно дружество е направило отказ за изплащане на обезщетение на ищцата.

Назначена е съдебно оценъчната и автотехническа експертиза, от чието заключение се установява, механизма на процесното ПТП като въззивната инстанция на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на решението на районния съд.

Двустранния протокол за пътнотранспортно произшествие от 25.09.2023 г. е частен удостоверителен документ, и същият притежава обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Подписания и от двамата водачи протокол удостоверява по обвързващ застрахователя начин и липсата на спор между тях относно протоколираните обстоятелства по настъпване на ПТП, а именно, че застрахованият водач на автомобил ***”, pen № *** при движение на заден ход е ударил със задните си състави лек автомобил „***** **“, с pen № ** в областта на предните състави, предвид направените отметки в Раздел 12 „Обстоятелства“, квадрати А 1 и Б 14 от типизираната бланка на протокола, както и от схематичното отразяване на движението на двата автомобила. Показанията на разпитания свидетел Митко Пенчев също установяват механизма на ПТП.

Видът и характерът на получените вследствие на застрахователното събитие вреди по МПС, лек автомобил „***** **“, с per. № ** се установяват по несъмнен начин от представения по делото Опис-заключение по щета на МПС с № 0801- 006461/2023-01, по полица № BG/30/123000292268, в който като увредени са описани следните детайли, както следва: броня - предна, капак на предна броня-ляв, калник, преден ляв, капак - преден, фар, преден, ляв, подкалник, преден от ПВЦ.

Налице са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди.

Съгласно разпоредба на чл. 386, ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на застрахования. Остойностяването на дейностите по отстраняване на вредите следва да се определи по действителната стойност на вредата, а именно 5 средната пазарна цена на частите и труда към момента на настъпване на застрахователното събитие.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключението на приетата по делото допълнителна съдебно оценъчната и автотехническа експертизи, от което се установява, че справедливата пазарна стойност на вложените, авточасти, материали и труд възлиза на сумата около 3486.86 лв.

Предявения иск се явява основателен и доказан до този размер и отхвърлен до претендирания размер, ведно със законните последици.

Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 203/21.11.24 г. по гр.д. №165/24 г. по описа на РС-***.

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6