Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 103 от 06.08.2023, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
Административно наказателно дело 193/2023
Вид
Решение № 103
Подписан
06.08.2023
В сила
16.02.2024
Състав
Йохан Мирославов Дженов

Цитирани разпоредби

  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.24, ал.1, т.7 · Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори
  • чл.7, ал.1 · Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. гр. Червен бряг, 06.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20234440200193 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН

Производството е образувано по подадена жалба на Л.Й.Р., с ЕГН ********** от гр.

Червен бряг, обл. Плевен, ул. “................, в качеството му на ЕТ “................”, с ЕИК 114070180 подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 52/09.03.2022 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ - Петър Славчев Горновски, с което на основание чл. 53 от ЗАНН вр. с чл. 58, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите му е била наложена имуществена санкция в размер на 600.00 /шестстотин/ лева. Навежда доводи за допуснати процесуални нарушения при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, а оттам и на издаденото въз основа на него наказателно постановление. Твърди, че не е приложена правилно материалния закон, тъй като не е извършил вмененото му нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с адв. Ц.

А. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Позовава се на представените писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от Васил Василев – зам. главен директор на ГД ИДТН /процесуален представител по делото по пълномощно/ от името на АНО излага подробни доводи за законосъобразност 1 на атакуваното НП и моли същото да бъде потвърдено.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Разгледана по същество същата е основателна.

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното: На жалбоподателя Л.Й.Р., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. “................, в качеството му на ЕТ “................”, с ЕИК 114070180, е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 13.08.2021 г., около 11:30 ч. при съвместна внезапна проверка с инж. Недко Лачев – ст. инспектор в Регионален отдел "Инспекция за държавен и технически надзор" Северозападна България по чл.24, ал.1, т.7 от НБЕТНА в гр. Червен бряг, ул. "Иван Вазов" № 22, бл.1/96, вх.А се експлоатира асансьор пътнически електрически със заводски № 37668/1980 и рег. № 878АС37, монтиран на същия адрес, поддържан /без да има приложени доказателство за това/ от ЕТ “................” без да има сключен договор с ползвателя, съгласно изискванията на чл.7, ал.1 от НБЕТНА. Проверката, за която е съставен Констативен протокол е извършена в присъствието на лицето Румен Радев – записан като представител на фирмата, без да има каквито и да е доказателства за това. В Констативния протокол, собственоръчно лицето Румен Радев написал „Поддържам асансьора от Ефект – 53 без сключен договор и без да събирам такса“. След справка в публичния регистър на ДАМТН се установява, че от 24.03.2021 г. ЕТ “................” е със заличено удостоверение по поддържане, ремонт и преустройване на съоръжения с повишена опасност. Жалбоподателя бил поканен с писмо да се яви да му бъде съставен АУАН, като след връчването на същия бил представил възражение, в което „възразил срещу съставените му актове през месец септември 2021 г.“, погрешно приложени към настоящата преписка, тъй като нарушението по нея се твърди да е извършено на 13.08.2021 г. Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства – показанията на актосъставителя С. И. Г. и свидетелите по съставянето на акта И. Димитрова И. и В. Христов Н., както и от приложените по делото писмени доказателства. Съдът изцяло цени посочените доказателствени източници, тъй като те са кореспондиращи си и взаимно допълващи. Помежду им липсват противоречия и те възпроизвеждат по идентичен начин фактите от значение за делото.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да са основание за отмяна на НП само на това основание. От представените по делото писмени доказателства – Констативния протокол от 2

13.08.21 г. се установява, че наистина на посочената дата била извършена проверка от актосътавителя С. И. Г. и свидетеля по установяване на нарушението – инж. Недко Лачев, като на проверката е присъствало и лицето Румен Радев, посочено като представител на ЕТ “................” без да е ясно защо е така. Справка в Търговския регистър и НАП показва, че няма вписан управител или прокурист на търговеца, нито пък има наети лица по трудово правоотношение. Нещо повече, липсват каквито и да е данни поради каква причина е прието от проверяващите, че ЕТ “................” „поддържа“ по смисъла на ЗТИП проверявания асансьор.

Според настоящия съдебен състав в хода на административнонаказателното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, което драстично накърнява правото на защита на санкционираното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Това е така, защото нито в акта, нито в НП нарушението е било описано ясно подробно и точно, така че санкционираното лице да може да научи как точно, т.е. с какви средства и по какъв начин го е извършило. Казано с други думи АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. С повдигнатото административно обвинение в АУАН, а в последствие и с издаденото НП на жалбоподателя е било казано, че е „поддържал“ по смисъла на ЗТИП проверявания асансьор, без сключен договор с ползвателя. Никъде обаче не е описано ясно и подробно от къде се прави извод за това – с какви свои действия или бездействия „поддържа“ конкретния асансьор. Цифровото изписване на правната норма, обаче не освобождава административния орган от задължението да опише подробно вмененото му в нарушение деяние, т.е. на нарушителят недвусмислено да се посочи при описване на нарушението какво точно е извършил. В правната теория и практика, липсата на подробно описание на вмененото административно нарушение всякога е съществено процесуално нарушение, т.к. наказаният правен субект се брани срещу конкретните факти, очертаващи от обективна и субективна страна състава на административното нарушение, като оборва тези факти и т.н. В конкретния случай жалбоподателя в качеството му на ЕТ е лишен от това основно право на защита, а пък липсата на описание на нарушението по принцип лишава и съда от възможността да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на издаденото НП. Всичко това е достатъчно да се отмени НП.

Налице е обаче и още едно съществено процесуално нарушение, което също е самостоятелно основание за отмяна на НП. То се изразява в това, че административнонаказателното производство е започнато незаконосъобразно, доколкото актът, който е поставил началото на производството е съставен в нарушение на императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма императивно предвижда, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, т.е. изисква се да се състави присъствието на свидетелиочевидци или на самото извършване на нарушението или на неговото установяване.

Изключение от това изискване се съдържа в разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, където е разписано, че само при липса на свидетели, присъствали при извършването или 3 установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в акта

В конкретния казус се установи безспорно, че актосъставителят - св. С. И. Г. и инж. Недко Лачев – ст. инспектор в Регионален отдел "Инспекция за държавен и технически надзор" Северозападна България извършили проверка по чл.24, ал.1, т.7 от НБЕТНА в гр. Червен бряг, ул. "Иван Вазов" № 22, бл.1/96, вх.А на която присъствало и лицето Румен Радев.

Свидетелите по съставянето на акта И. Димитрова И. и В. Христов Н., не са били свидетели нито на извършването на нарушението, нито на неговото установяване. От техните показания стана ясно, че те са присъствали само на съставянето и връчването на АУАН-а.

При това положение актосъставителят е имал задължението да състави акта и да впише като свидетел в него не посочените лица, а някой от свидетелите-очевидци, т.е. инж. Недко Лачев и лицето Румен Радев. Вместо това обаче тя е вписала като свидетели в акта своите колеги И. Димитрова И. и В. Христов Н. без да са били налице условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН.

Изискването за спазване на императивната норма на чл.40, ал.1 от ЗАНН не е самоцелно, доколкото е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на обективната истина, като по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и лимитативно определените от закона случаи. Това изискване корелира и на правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да научи въз основа на кои доказателства - в случая гласни, е установено самото извършване. В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което представлява неотстранимо процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт.

Дори обаче хипотетично гореописаните две съществени процесуални нарушения да бъдат напълно игнорирани, то е налице и друго основание за отмяна на атакуваното НП. Това е така, защото от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите С.

И. Г., И. Димитрова И. и В. Христов Н. и писмени доказателства – констативен протокол, неопровергани от никое друго доказателство по делото, стана категорично ясно, че жалбоподателят Л.Й.Р., с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ “................”, с ЕИК 114070180 не е присъствал на проверката и не е „поддържал“ без сключен договор с ползвателя, процесния асансьор, нито пък е упълномощавал да го „представлява“ лицето Румен Радев, вписан като негов „представител“. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че посочения по-горе асансьор не е бил поддържан от едноличния търговец – жалбоподател, а от трето неустановено по делото лице. В този смисъл от страна на административно-наказващият орган, чиято е доказателствената тежест от доказване на посоченото нарушение не е представил доказателства относно обстоятелството защо счита, че именно ЕТ “................”, с ЕИК 114070180 е лицето, натоварено с техническото обслужване на посочения асансьор. А с оглед на изложеното, поради липсата на представени доказателства, че посочения в материалите по делото асансьор, предмет на извършената проверка се обслужва от ЕТ “................”, с ЕИК 114070180 налага и извода, че неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на посочения 4