Решение № 91 от 10.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Пазарджик, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова

Членове:

Коста Ст. С.

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Петя Кр. Б.а в присъствието на прокурора Т. Т. Г. като разгледа докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235200600228 по описа за 2023 година Производството е образувано по реда на Глава 21-ва от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подс.Р. Ж. М., ЕГН: ********** против присъда № 87 от 06.10.2022г. на Районен съд Пазарджик по НОХД № 948/2021г. по описа на съда, с която подс.Р. Ж. М. е признат за виновен в това, че в периода 05 10.10.2017г. включително, в землището на ***, обл.Пазарджик, в местностите „******“ и „****“, при условията на продължавано престъпление, чрез бездействие, изразяващо се в непредприемане на мерки и неоказване на контрол върху действия на животни противозаконно е унищожил чужди движими вещи - посеви от сорго, собственост на „***********“ ЕООД, представлявано към момента от Ю.В.З. от ***, обл.Пазарджик и посеви от люцерна, собственост на Н.Н.К. от същото село, като е причинил вреди на значителна стойност в общ размер на 9626 лв., поради което и на основание чл.216 ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. Осъден е подсъдимия Р. Ж. М. да заплати на „***********“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в *** обл.Пазарджик, ЕИК: 203429455, представлявано от управителя Т.К.П., парична сума в размер на 9076 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2017г. до окончателното й изплащане.

Осъден е подсъдимия Р. Ж. М. да заплати сторените по делото разноски в размер на 202,86 лв., платими по сметка на ОД на МВР - Пазарджик, а в полза на бюджета на съдебната власт 1 по сметка на Районен съд - Пазарджик да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 363,04 лв., както и съдебно- деловодни разноски в размер на 109,99 лв., а на гражданския ищец „***********“ ЕООД да заплати разноски в размер на 890 лв. - платен адвокатски хонорар.

Във въззивната жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована и се моли да бъде отменена изцяло, като се постанови нова присъда, с която подс.М. да бъде оправдан и да се отхвърли предявения граждански иск. Твърди се, че по делото не се е установило подсъдимият да е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинение. Не се е установило подсъдимият да е собственик на свободно движещи се коне, които да са причинили материални щети на чужди движими вещи - посеви от сорго - собственост на „***********” ЕООД и посеви от люцерна собственост на св.К.. По делото е постъпило допълнение към въззивната жалбата, в което се излагат съображения, че по делото е останало неизяснено кой е действителният собственик на конете, причинили щети на посевите от сорго на 05.10.2017г. и на посевите от люцерна на 10.10.2017г., респективно кой е полагал непосредствените грижи по тяхното отглеждане и паша. В допълнението към въззивната жалба е извършен анализ на свидетелските показания по делото, като е направен извод, че присъдата не може да почива на предположения, поради което следва да бъде оправдан подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.216 ал.5 във връзка с ал.1 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК и да се отхвърли гражданския иск. Въззивната жалба се поддържа от защитника в съдебно заседание, който излага съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт и моли съдът да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по предявеното му обвинение. Според защитата първоинстанционния съд неправилно приема, че подсъдимия е собственикът на конете, причинили материални щети на пострадалите, тъй като от справка на ОДБХ се установило, че “****“ЕООД има регистриран животновъден обект, но към 01 октомври 2017г. в него се отглеждат единствено овце и говеда. Неправилно съдът се е позовал на показанията на св.С., който според защитата установява, че конете са били на фирмата и са се отглеждали в обор на бившето ТКЗС на село *****, който е бил отдаден на фирма “****“ ЕООД, както е заявил св.Д.. Според защитата св.С. и св.Д. установяват, че фирмата“****“ЕООД е отглеждала чужди коне само в двора на ТКЗС. Според защитата неправилно Районния съд е кредитирал показанията на св.Р., който е пряко засегнат от вредите, причинени от животните. Същото се отнася и до показанията на свидетеля К.П., който е баща на Т.П., който живее на семейни начала с Ю. З. управител на пострадалата фирма. Защитата моли въззивния съд да не цени показанията на тези свидетели. Според защитата св.В.твърди, че конете са собственост на В.

Б., собственик и управител на фирма “****“ЕООД. Неправилно Районния съд е игнорирал показанията му предвид ниския социален статус на свидетеля, тъй като това не е критерий за достоверността на показанията. В съдебно заседание свидетелят К. е заявил, че не знае кой е собственик на конете. Св.К.П. е установил, че за конете се е грижел св.В. В тази връзка според защитата е необоснован изводът на съда, че подс.М. като служител във фирмата не е възложил грижата за конете на определено лице, а той бил отговорен за тяхното отглеждане 2 и надзор. Няма и защо подс.М. да определя такова лице. Такова лице е определил свидетелят Б., а именно св.В. на който той е плащала и заплата. Според защитата на базата на показанията на всички свидетели може да се направи обоснован извод, че подс.М. е работил във фирма “****“ЕООД, която се е занимавала със земеделие и е отглеждала коне в стопанския двор на село *****, като подсъдимия е организирал надбягвания с коне в един предходен период, но липсват категорични доказателства за негова грижа и отглеждане на коне през 2017 година, когато са били причинени уврежданията на пострадалия. Според защитата подсъдимият не е бил ангажиран с непосредствена грижа по отглеждането на конете, не ги е пасъл и не ги е хранил, единствено е организирал надбягвания като мениджър на фирмата. Присъдата не може да почива на предположения, а деянието следва да се установи по безспорен начин. Според защитата няма как подсъдимия да е собственик на коне, а пък заплатата на свидетелят В.да се плаща от свидетелят Б.. Наказателната отговорност е лична, а по делото липсват данни подсъдимия да е имал лично отношения към конете на “****“ ЕООД. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд за наличието на евентуален умисъл по отношение на подс.М., който да предвижда престъпния резултат, но не го иска, но се съгласява с него. Според защитата е имало поставен електропастир, поради което не е налице евентуален умисъл, тъй като подсъдимия е бил взел мерки за ограничаване на движението на конете.

Подсъдимия Р. М. твърди, че процесните коне не са били негови, а на фирмата и моли да бъде оправдан. Гражданския ищец „***********“ ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и изразява становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва бъде потвърдена, като се присъдят и разноски по делото пред настоящата инстанция. Прокурора излага съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционната присъда и иска да бъде потвърдена. Според прокурора първоинстанционния съд е анализирал всички доказателствени материали.

Правилно са преценени показанията на свидетелите Н. К., К.П., Т.П., З. Р., Ц., С., Б., Д. и Б., веществените и писмените доказателства по делото. Според прокурора е доказано по делото, че подсъдимия е бил собственик на конете и е следвало да полага дължимата грижа при стопанисването им така, че да препятства възможността те да влизат в чужди имоти и причиняват вреди, които в настоящия случай не само са налице, но и възлизат на значителна стойност.

Окръжен съд Пазарджик, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че вмененото на подсъдимият Р. Ж.

М. обвинение за престъпление по чл.216 ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна.

3

Според първоинстанционния съд е доказано от обективна страна и субективна страна, че в периода 05- 10.10.2017г. включително, в землището на ***, обл.Пазарджик, в местностите „******“ и „****“, при условията на продължавано престъпление, чрез бездействие, изразяващо се в непредприемане на мерки и неоказване на контрол върху действия на животни противозаконно е унищожил чужди движими вещи - посеви от сорго, собственост на „***********“ ЕООД, представлявано към момента от Ю.В.З. от ***, обл.Пазарджик и посеви от люцерна, собственост на Н.Н.К. от същото село, като е причинил вреди на значителна стойност в общ размер на 9626 лв.- престъпление по чл.216 ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

За да направи тези изводи, първоинстанционният съд обосновано е взел предвид събраните по делото доказателства съдържащи се в показанията на свидетелите Н. К., К.П., Т.П., М.И., В. Р., Ц. Ц. /дадените от него пред друг състав на съда по НОХД № 1589/18г. и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК/, С. С. /дадените от него във фазата на съдебното следствие, както и тези, дадени пред друг състав на съда по НОХД № 1589/18г. и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК/, А. Д. /дадените от него във фазата на съдебното следствие, както и тези, дадени пред друг състав на съда по НОХД № 1589/18г. и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК/, В. Б., И. Б., В. К., Р.Ч., Ю. З. В. С., К.Н., Ц. К. и Д.Б., също и заключението на съдебната агрономическа експертиза, както и писмените доказателства и вещественото доказателство - 1 бр. компактдиск, съдържащ запис на телевизионен репортаж, озаглавен „Т.ден в *****“, излъчен в ефира на телевизията на „*********** на 26.02.2018 г.

Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

През 2014г. било регистрирано дружеството „****“ ЕООД, ЕИК 203295903, със седалище в ***, чийто формален управител и едноличен собственик на капитала бил св.В.

Б.. В действителност реален управител и собственик бил подс.Р. Ж. М., който притежавал няколко фирми за производство, внос и дистрибуция на плодове и зеленчуци, като също така имал намерение с тази фирма да участва в проекти за изграждане на конна база в ***. В тази връзка през 2016г. на името на дружеството бил закупен недвижим имот - земя и сграда, находящи се в землището на ***, на около два километра от края на селото. След това в този имот, който не бил регистриран като животновъден обект, започнало отглеждането на овце, говеда, прасета и домашни птици, а сградата била използвана от подсъдимия, като вила.

На името на „****“ ЕООД бил регистриран животновъден обект в БАБХ, чийто адрес бил в самото ***, като овцете и говедата били обявени и регистрирани в информационната система на БАБХ. Те обаче не били отглеждани в този обект, а в имота, който бил на два километра от делото и който бил наречен „*************“. За животните на това място се грижели св.Л. В.и съжителстваща с него на семейни начала жена. Подс. Р.

М. бил любител на конете и притежавал няколко такива от породата „тежковози“. През 2014г. подсъдимия и жители на селото създали инициативен комитет за организирането на конни състезания за празника Т.ден, празнуван в ***. На Т. ден в *** се провеждали конни 4 състезания, като надбягвания с коне и теглене на тежки товари от коне. В тези състезания подс.М. участвал със свои коне и печел награди, най-вече в състезанието теглене на тежки товари от коне, тъй като притежавал коне, който били тежковози. Тези състезания бил заснемани от различни телевизии и били излъчвани в страната. Конете собственост на подсъдимия първоначално били отглеждани в сграда, находяща се в бившия селскостопански двор в ***, собственост на съпругата на св.Д., която сключила с дружеството “****“ ЕООД договор за наем. Тази сграда била регистрирана в БАБХ като животновъден обект, но в нея не били отглеждани животните, които били отглеждани във „*************“. В сградата били отглеждани първоначално конете на подсъдимия, както и тези, собственост на св.Д.. След 2016г. обаче, когато било създадено горепосоченото вилно селище, конете на подсъдимия били отведени за отглеждане там, като бил изграден и навес за тях. Във вилното селище, първоначално бил поставен електропастир, който да възпира свободното движение на животните. Впоследствие обаче електопастирът бил прекъснат и с течение на времето спрял да функционира, поради което животните във вилното селище, включително и конете на подсъдимия можели да се движат свободно в околността. За конете през 2017г. следвало да се грижи и да упражнява надзор подс.М., тъй като същите били негови. Тъй като конете се движели свободно и влизали в съседните ниви често се налагало собствениците на нивите да се обаждат на подсъдимия, че конете му влизат в нивите и причиняват щети. Подсъдимия обещавал, че ще вземе мерки, но не предприемал нищо. Към октомври 2017г. дружеството „***********“ ЕООД, ***, с управител св.Ю. *** и собственик св.Т.П. обработвало нива от 73.500 дка, намираща се в местността „******“, в землището на с. *****. През 2017г. в нивата се отглеждала земеделска култура - сорго, която се развивала много добре. На 05.10.2017 г. реколтата от сорго трябвало да се ожъне, поради което преди обяд св.Т.П. и Ц. Ц. – негов работник отишли във местността с комбайн, управляван от св.П. и трактор управляван от Ц.. Пръв на нивата пристигнал Ц., който видял, че в нивата има коне и че насажденията са унищожени - опасани, отъпкани и омачкани, при което веднага позвънил по телефона на св.Т.П. и му казал какво е видял. Не след дълго на мястото пристигнал и св.Т.П., както и неговият баща - св. К.П., придружаван от свой приятел - св. И. Б.. Всички свидетели видели, че в нивата засята със сорго имало осем коня, които свободно се движели, пасели и мачкали насажденията, без около тях да има човек, който да ги наглежда. Ето защо св.К.П. веднага тръгнал с автомобила си, за да сигнализира в Полицейски участък-Лесичово и в Община Лесичово за нанесената щета. По неговия сигнал веднага била сформирана комисия за констатиране на щетите. Така още същия ден на нивата пристигнали от св.М.И., която била експерт в общината и полицейски служители свидетелите В. С., Ц. К. и К.Н.. Така сформираната комисия извършила оглед на нивата и съставила *********** г., в който било описано, че комисията е констатирала наличието на 8 бр. коне в процесната нива. Същите се движели свободно в нивата, като пасели и мачкали засятата култура. Комисията направила и няколко снимки. При направения оглед на място в нивата комисията установила, че около 95 % от насажденията със сорго били унищожени.