Решение № 134 от 26.07.2021, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Провадия , 26.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Сона В. Гарабедян при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20213130100536 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба, подадена от „*****” ООД, ЕИК 103906222, със седалище и адрес на управление: **** срещу заповед № РД 20-04-156/26.06.2020 г. на директора на Областна Дирекция „Земеделие“ - *****, с която на основание чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, във връзка с извършени проверки на основание чл. 47, ал. 8 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ за състоянието и ползването на земи от ДПФ от Общинските служби по земеделие на територията на Област ***** и установяване на неправомерно ползване на земеделски земи от ДПФ и във вр. с писмо на ОД „Земеделие” с изх. № ПО06-11/15.05.2020 г. до „*****” ООД и писмо вх. № ПО-06-11-1/04.06.2020 г., подадено от „*****” ООД и писмо изх. № ПО06-11-3/15.06.2020 г. до „*****” ООД, е наредено да се изземе от жалбоподателя земеделска земя от държавния поземлен фонд, представляваща част от земеделска земя с площ 13,000 дка, от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 2075,592 дка, категория IX, с начин на трайно ползване: „пасище”, находящ се в землището на с. *****, община **** област *****, при граници и съседи съгласно скица № 15 – 1060724-21.11.2019 г., издадена от СГКК – *****, както следва: на изток – поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, на югоизток – поземлен имот с идентификатор ***, на юг – поземлен имот с идентификатор ***, на север и на запад – останалата част от имот с идентификатор ***. Частта от имота се ползва без правно основание през стопанската 2019/2020 г. от „*****” ООД, което е констатирано с протокол № ПО-06-63 от 21.11.2019 г., съставен от Общинска служба по земеделие – ****, за извършена на основание чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ проверка за състоянието е ползването на земеделските земи от ДПФ в землището на с. *****, община ****, област *****, във връзка със заповед № РД 19-04-273/30.10.2019 г. на директора на ОД „земеделие” – *****.

Определена дължимата сума за неправомерно ползваната земеделска земя през стопанската 2019/2020 г., която дружеството може да заплати в 7-дневен срок по сметка на МЗХГ в размер на 1443.00 лева, която сума представлява трикратния размер на средното годишно рентно плащане, определена съгласно §2е от ДР на ЗСПЗЗ от комисия, назначена със заповед № РД-19-10-159/12.03.2019 г. на директора на ОДЗ „Земеделие” – *****, което 1 средно годишно рентно плащане за тр. насаждения за землището е 37.00 лева/дка. При внасяне на сумата, посочена в заповедта, изпълнението на заповедта се спира, а обжалването , съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ, не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Жалбоподателят оспорва горепосочената заповед. Навежда, че заповедта е постановена в противоречие със закона и не съответства на фактите и на целта на закона.

Заявява, че не оспорва констатацията, че ползва 13 декара земи извън арендуваните, което било известно на двете страни от години. Позовава се на решение № 1901/07.10.2016 г., по адм. д. № 824/2016 г. на Административен съд - *****, по което съдът постановил, че трябва да плаща обезщетение за ползване на същата земя в трикратния размер на средното рентно плащане според начина на трайно ползване, а не според фактическото състояние на нещата.

С оспорваната заповед, това решение било пренебрегнато и отново му се търсело обезщетение за ползване на земи с трайни насаждения, докато начинът на трайно ползване на 13-те декара бил пасища и мери. Твърди, че е внасял и платил обезщетението за всеки период на ползване. Счита, че администрацията няма никакво основание, без да е настъпила промяна в обстоятелствата, т. е. без да е променян начинът на трайно ползване, да променя вида на обезщетението. Съответно нямала право и да изземва земите, след като обезщетението е платено.

Моли заповедта да бъде отменена изцяло. Претендира разноски.

Постъпило е становище от 19.08.2020 г., подадено от Областна дирекция „Земеделие” – *****. В него се посочва, че в изпълнение разпореждане на съда да представят доказателства за начина на трайно ползване /НТП/ на имот с идентификатор № *** в землището на с. *****, община ****, област *****, в ОД „Земеделие” – *****, били предприети следните действия:

Със Заповед № РД 20-04-157/04.08.2020 г. на директора на ОД „Земеделие” - *****, била назначена комисия, която да извърши оглед на място и да установи действителния начин на ползване на имот с идентификатор № *** в землището на с. *****, община ****, област *****, да извърши измерване с GPS и да установи, върху каква част от имота са създадени трайни насаждения – лозя, както и да изготви снимков материал с цел установяване на вида и възрастта на насажденията. За дейността си комисията трябвало да изготви протокол, който да връчи за одобрение на директора на ОД „Земеделие” – *****.

В изпълнение на поставените задачи били изготвени:

1. протокол за извършване на проверка за състоянието и ползването на имот с идентификатор *** на Комисията;

2. цветна извадка от цифрова ортофотокарта

3. Диск с геореферентни снимки.

4. Заповед № РД 20-04-157/04.08.2020 г. на Директора на ОД „Земеделие” - ***** и Заповед № РД 20-04-170/21.07.2020 г. на Директора на ОД „Земеделие” - *****.

Посочва се, че установеното с настоящия протокол, както и с Констативен протокол № ПО 06-63/21.11.2019 г. неправомерно ползване, не се оспорва от жалбоподателя, но се оспорва, че през предходни стопански години е заплащал обезщетението по средно рентно плащане /СРП/ в размер като за имот с НТП - „пасище мера”, а не като за имот с НТП – трайни насаждения, като се позовава на решение постановено по адм. д.№824/2016 г. по 2 описа на АС – *****.

Счита, че така определения от жалбоподателя размер на обезщетението е неправилен и не съответства на действителния начин на трайно ползване на имота. Твърди, че ”*****” ООД ползва имота като лозе, получава добиви и реализира продукция, като от лозе, а не като от „пасище мера”, поради което счита, че размерът на обезщетението трябва да бъде съобразен с действителния начин на трайно ползване на имота, а не с този, установен още при изготвяне на плана за земеразделяне. Позовава се на практика на Административен съд – *****, в която е прието различно разрешение.

Излага, че в текста на правната норма не било указано СРП, за кой вид НТП да бъде взето под внимание при определяне размера на обезщетението, а именно за този по документи или този установен при констатиране на неправомерно ползване.

Твърди, че като се е съобразил с това, че ползвателят е създал върху част от имота, с НТП „пасище, мера”, трайни насаждения – лозя, в стадий на плододаване и с това си действие, трайно е променил НТП на имота в тази му част, административният орган правилно е изчислил размера на обезщетението съобразно СРП за „трайни насаждения”.

С оглед на така изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на „*****” ООД и да остави в сила като правилна и законосъобразна Заповед № РД20-04-156/26.06.2020 г. на директора на ОД „Земеделие” – *****.

Първоначално делото е било образувано пред Административен съд – *****, който с определение № 2173/13.10.2020 г. по адм. д. № 1500/2020 г. по описа на същия съд е отменил свое протоколно определение от 09.09.2020 г., с което е даден ход на устните състезания и е изпратил делото на РС – ***** по подсъдност, на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, във вр. с § 19 от ПЗР на ЗИД на АПК, като е прекратил производството по административното дело.

С протоколно определение от 09.02.2021 г., постановено по г.д. № 14260/2020 г., РС – ***** е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност между РС – ***** и Административен съд – *****.

С определение № 9/29.03.2021 г., постановено по г.д. № 5/2021 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, делото е върнато на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, предвид дадените указания в мотивната част на определението, според които РС – ***** да изпрати делото на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК на местнокомпетентния РС – Провадия.

В изпълнение на дадените указания с определение от 26.04.2021 г. по г.д. № 14260/2020 г., РС – ***** е прекратил производството по делото и е изпратил същото на РС – Провадия по подсъдност.

В съдебно заседание, проведено по настоящото дело, жалбоподателят не се явява и не се представлява, не изразява становище. Представя писмени бележки /л. 58 от адм. д. № 1500/2020 г. на Административен съд – *****/. Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, в случай че същото надвишава минималното такова от 500 лева по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представя писмена защита.

Съдът, като взе предвид подадената жалба и становището на ответника, и след 3 преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените към преписката решение № 9 – Б от 03.06.2005 г. на ОСЗГ – с. **** и скица № 15 - 1060724 - 21.11.2019 г., издадена от СГКК – *****, се установява, че процесният имот с идентификатор *** е земя от ДПФ.

Същият е вписан в регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ, като за него е открита партида на 06.06.2018 г., според изготвената справка от Общинска служба по земеделие – с.

****.

Въз основа на заповед № РС 19-04-273/30.10.2019 г. на директора на ОД „Земеделие” – *****, представена по делото, с която е назначена комисия за осъществяване на проверките на имотите от ДПФ на територията на община **** по реда на чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, Комисията е съставила Констативен протокол № ПО-06-63/21.11.2019 г., в който е отразено, че имот с идентификатор ***, целият с площ 2075,625 дка, с начин на трайно ползване: пасище, мера е с установено състояние на 13 дка от имота при проверката – лозе, които се ползват от „*****” ООД неправомерно. В същия протокол е посочено, че имот с идентификатор ***, с площ 25.176 и имот с идентификатор ***, с площ 404.283 са с начин на трайно ползване лозе – трасирано и установено състояние на имотите – лозе, имотите се ползват от „*****” ООД на основание договор за аренда № РД 51430/02.02.2006 г. за срок от 30 години.

С писмо от 15.05.2020 г., изпратено на основание чл. 26 от АПК, дружеството е уведомено от ОД „Земеделие” – *****, че е започнало административно производство за издаване на Заповед по чл. 34, ал. 1 и ал. 8 от ЗСПЗЗ за изземване на процесната част имот с идентификатор *** от ДПФ, тъй като се ползва без правно основание. На дружеството е предоставена възможност в 3 – дневен срок от получаване на писмото на основание чл. 34 от АПК да изрази становище, да представи доказателства, да направи искания и възражения. Предоставена му е и възможност за неправомерното ползване на горепосочения имот през стопанската 2019/2020 г. да заплати сумата от 1443.00 лева.

Дружеството е уведомено, че след изтичане на тридневния срок за изразяване на становище или плащане, ще бъде издадена заповед на директора на ОД „Земеделие” – ***** за изземване на основание чл. 34, ал. 1 и ал. 8 от ЗСПЗЗ, както и че заплащането на сумата спира изпълнението на заповедта за изземване. Писмото е получено от дружеството на 20.05.2020 г., видно от представеното известие за доставяне.

В отговор от 01.06.2020 г. „*****” ООД се е позовало на решение на съда, с което е определено средно годишен размер на арендно плащане по – ниско от 37лв./дка, без да е предвиден троен размер, което моли да бъде съобразено, а в противен случай – да се пристъпи към изземване на посочената площ. Възражението е депозирано на 04.06.2020 г. в ОД „Земеделие” – *****, поради което е прието, че същото е просрочено, като с писмо от 15.06.2020 г. дружеството е уведомено, че административната процедура ще продължи с 4 издаване на заповедта по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ срещу „*****” ООД за стопанската 2019/2020 г. писмото е връчено на дружеството на 17.06.2020 г., видно от приложеното известие за доставяне.