Решение № 756 от 23.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 756 гр. Пловдив, 23.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330104462 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, с ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против Д. А. С., ЕГН **********, с адрес в *****************************, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 1 126,20 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода 16.03.2022 г. до 13.10.2023 г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 35,60 лв., дължима за периода от 31.05.2022 г. до 30.09.2023 г., за направени по производството разноски, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 15834/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

Ищецът излага твърдения, че за процесния период са предоставени ВиК услуги на ответника в процесния имот в размери, посочени от ищеца. Твърди се, че ВиК услугите се предоставят при публично известени общи условия.

Сочи се, че в процесния имот за процесния период не е осъществяван реален отчет на показанията, а предоставените ВиК услуги били определяни съгласно чл. 24, ал. 4, изр. 1 от Общите условия при условията на отказан достъп, констатиран с протоколи от 10.02.2021 г. и 14.10.2021 г.

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги, тъй като е собственик на имота.

Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото 1 производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който особеният представител на ответника счита исковата молба за неоснователна. Оспорва качеството на потребител на ответника, реалната доставка и потребление на ВиК услугите като количество и размер. Възразява се, че са налице предпоставките за служебно начисляване на количество вода при условията на чл. 24, ал. 4, изр. 1 от ОУ, тъй като не са представени доказателства, че ответникът не е осигурявал достъп в процесния период.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, като установи, че процесният имот е водоснабден и ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги като собственик или ползвател на имота; доставянето на ВиК услуги от ищеца в процесния имот и за процесния период в твърдяното количество; размера и настъпване падежа на главницата; че отчетът за процесния период е осъществяван при условията на отказан достъп съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 4, изр. 1 от Общите условия, в това число възникването на предпоставки и спазване на законовите изисквания за неговото извършване и съответствие с Общите условия, т. е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания за исковия период. По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД ищецът следва да докаже съществуването на валидно главно парично задължение, във връзка с което се дължи заплащане на законна лихва за забава за период, посочен в исковата молба.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, като установи и всички свои твърдения и възражения в отговора, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията.

Ищецът има правен интерес от подаване на исковата молба поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

От представените по делото доказателства се установява, че ответникът е собственик на процесния имот. Това се установява от приложената по делото писмена справка чрез отдалечен достъп до данни за физическо лице, издадена от Служба по вписванията – Пловдив към Агенцията по вписванията на основание чл. 44, ал. 2, изр. 1 от Правилника по вписванията. Изложената справка съгласно чл. 44, ал. 1 от ПВ се състои в издаване на удостоверение за вписване, отбелязване или заличаване по книгите или от партидата на лицата в съответната служба по вписванията. Съгласно чл. 45, буква „а“ във връзка с чл. 47, ал. 1 от ПВ удостоверението се отнася за определено лице – в случая ответника, и в същото се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък се удостоверява, че такива няма.

Съдът няма основание да не кредитира приложената справка като достоверна 2 и доказваща собствеността на имота в лицето на ответника. Според справката същият е придобил имота през 2007 г., като през 2008 г. е имало правен спор във връзка с вписана искова молба, по която Д. С. е ответник, както и през 2023 г. е вписана възбрана до размера на ½ идеална част от процесния имот за задължения на ответника. Последователността на удостоверяванията във времето допринася за извода, че именно ответникът е собственик на процесния имот и има качеството на потребител на ВиК услуги.

Доказа се в производството начина на начисляване на водата и размера на задълженията с оглед приложените протоколи за отказан достъп, както и във връзка със заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Протоколите са изготвени на основание чл. 24, ал. 4, изр. 1, предл. 1 от ОУ на ВиК-Пловдив. Следва да бъде отбелязано, че в чл. 24, ал. 1, 2 и 3 от ОУ на ВиК-Пловдив са разписани правилата за отчет на потребените услуги при доброволно предоставяне на достъп. Когато потребителят отказва да осигури достъп на длъжностното лице на ВиК-Пловдив до водомера, тогава се прилага правилото на чл. 24, ал. 4, изр. 1, предл. 1 от ОУ на ВиК-Пловдив, съгласно което следва да бъде съставен протокол от длъжностно лице на доставчика на ВиК услуги и протоколът да е подписан от поне един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Именно това е и сторено съгласно приложените протоколи за отказан достъп от 10.02.2021 г. и от 14.10.2021 г. Не се споделят от настоящия съдебен състав възраженията на особения представител на ответника, че протоколите не са свързани с процесния период на задълженията, за който се претендират вземанията на ищеца. В тази връзка следва да бъде направено разграничение между трите хипотези на нормата на чл. 24, ал. 4 от ОУ на ВиК-Пловдив – първата касае случаите на отказан достъп, удостоверен от длъжностно лице на ВиК оператора и поне един свидетел, втората е свързана с неосигуряването на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3 от ОУ на ВиК-Пловдив, а третата е свързана с наличието и на двете хипотези за отказан достъп и неосигуряване на достъп повече от година. До трите изложени хипотези съдът достига при граматическо и систематично тълкуване на нормата от ОУ на ВиК-Пловдив. По настоящото дело ищецът твърди наличие само на първата хипотеза за отказан достъп, като липсват доводи за неосигуряване на достъп повече от една година. Протоколите, приложени по делото, са свързани с първата хипотеза на нормата, поради което възраженията на ответника са неоснователни.

Изложената първа хипотеза на чл. 24, ал, 4, изр. 1 от ОУ на ВиКПловдив изисква да се съставят протоколите по съответния ред, след което доставчикът на ВиК услуги започва да начислява количеството вода по определен ред. Впоследствие кога ще бъде предоставен достъп до имота за отчитане на водомера, е въпрос, който следва да бъде иницииран от потребителя. В същото време прави впечатление, че отчетът от 11.10.2023 г. е престанал да бъде при отказан достъп, т.е. потребителят е осигурил достъп на инкасатора и отчетът е започнал да се извършва по показанията на измервателното устройство в следващия сочената дата период.

Заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза посочва размера на задълженията, поради което съдът му дава вяра като обосновано и достоверно. В обобщение, съдът приема, че ищецът е предоставил ВиК услуги в процесния имот за процесния период, които са правилно изчислени по размер, количество и период съгласно изложеното 3 в исковата молба на ищеца.

Настъпил е падежът на задълженията за главницата съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищеца, а именно след изтичането на 30 дни от датата на фактурата.

Изложеното води до извода, че искът за главница е основателен.

След като е налице главно задължение, което е парично, съдът намира, че за същото се дължи законна лихва за забава. Нейният размер не е оспорен от ответника и се доказва от заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, поради което съдът приема, че искът за мораторната лихва за забава преди подаване на заявлението също е основателен в заявения размер и период.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ищецът. Ищецът е направил разноски в размер на 100 лв. за държавна такса за исковото и заповедното производства, 400 лв. за депозит за особен представител на ответника и 280 лв. за депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение и по двете производства.

Размерът на възнаграждението за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт на страната се определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Следователно съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение в границите, посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ. В тази връзка и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, осъществените процесуални действия от ищеца и липсата на противоречива съдебна практика по правния спор, съдът намира, че за осъщественото процесуално представителство по заповедното производство юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 50 лв. съгласно чл. 26 от НЗПП, а за исковото производство – в размер на 100 лв. съгласно чл. 25, ал.

1 от НЗПП.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Д. А. С., ЕГН **********, с адрес в *****************************, дължи на

„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив , ул. Шести септември № 250, главница в размер на 1 126,20 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода 16.03.2022 г. до 13.10.2023 г., за обект, находящ се в *****************************; и мораторна лихва в размер на 35,60 лв., дължима за периода от 31.05.2022 г. до 30.09.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2023 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 15834/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

4

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. А. С., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 115010670 сумата в размер на 930 лв. – сторени разноски в производствата.

Банкова сметка, по която може да бъдат заплатени задълженията:

****************************

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5