Решение № 5547 от 01.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5547 гр. София, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-27 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Андреева при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Елена Андреева Гражданско дело № 20221100103686 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от М. Г. П., подадена чрез пълномощника й, с която е предявен иск с правно основание чл.557 ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, реализирано на 17.07.2019г. в гр.

София с неустановен водач на неустановен лек автомобил, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 18.02.2020г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 17.07.2019г. около 12,00 часа в гр. София, неустановен водач на неустановен лек автомобил с неустановени марка, модел и регистрационен номер, се движел с посока на движение от бул.“Ботевградско шосе“ по ул.“Витиня“. По същото време ищцата вървяла по пътното платно в същата посока на движение и в лентата за движение на автомобила, плътно вдясно на пътното платно, тъй като по ул.“Витиня“ нямало тротоар. Непосредствено след преминаване на изкуствена неравност за ограничаване скоростта на движение, неустановеният водач на неустановения лек автомобил, поради недостатъчно внимание към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, реализирал ПТП с намиращия се отдясно на управлявания от него лек автомобил пешеходец – ищцата, като я ударил с предна дясна част на автомобила.

Вследствие на удара, тя паднала в тревната площ на ул.“Витиня“, а предната дясна гума на автомобила преминала през левия й крак, като виновният водач не спрял, а напуснал местопроизшествието. Твърди се, че непосредствено преди удара неустановеният водач, преминавайки през изкуствена неравност, се движел с ниска скорост, поради което и е имал възможността да види движещата се плътно вдясно на пътното платно пешеходка и да предотврати удара. Вследствие на ПТП на ищцата били причинени следните телесни увреждания: повърхностна травма на ляв глезен и ляво стъпало, оток и кръвонасядане на ляв глезен, охлузвания и кръвонасядания на лява подбедрица.

След произшествието ищцата била прегледана в УМБАЛ „Царица Йоана“ – ИСУЛ – София, където след проведени прегледи и извършени образни изследвания било установено, че тя е получила повърхностна травма на ляв глезен и охлузвания и кръвонасядания на лява подбедрица. След ПТП ищцата била във влошено здравословно състояние, вследствие 1 получените увреждания, като същите довели до болки в областта на левия долен крайник, изпитвала слабост в увредения крайник, лесно се уморявала, била подтисната, имала затруднения в бита, получила срив в самочувствието и усещала психически дискомфорт, трудно преодолявала стреса, непосредствено след пътния инцидент не спяла спокойно и не искала да излиза навън, като причинените й наранявания й причинили силни болки в областта на левия долен крайник, за период от около два месеца/уточнение, направено с молба от 01.07.2020г./. Излага се, че обстоятелството, че ищцата е участник в ПТП на горепсочената дата се установява от издадена служебна бележка от СДВП, отдел „Пътна полиция“.

С молба от 26.08.2019г. ищцата сезирала ответника, като поискала да й бъде изплатено обезщетение, но до датата на подаване на исковата молба никаква сума не й била заплатена. Прави се искане за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника – Гаранционен фонд, като предявения иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че липсват доказателства за наличието на предпоставката по чл.558 ал.1 т.1 от КЗ – неидентифицирано МПС, даваща право на ищцата да претендира обезщетение от ГФ, спрямо пострадалата не е налице фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“, без който не може да се търси отговорността на ГФ на основание чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ. Излага се, че ищцата е била уведомена, че е необходимо да представи доказателства, като извънсъдебната административна процедура не се изчерпва с бланкетно подаване на молба от пострадалото лице. Оспорва се причинната връзка на претендираните увреждания и процесното ПТП, оспорват се всички фактически твърдения в исковата молба относно механизма, причините и обстоятелствата при получаване на травмите, доколкото не са представени доказателства за установени на местопроизшествието следи от движението на неидентифицирано МПС, части от автомобил, вкл.фотографско или видеозаснемане. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като се поддържа, че пешеходката сама се е поставила в опасност, пресичайки пътното платно на необозначено за целта място.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От представената по делото Служебна бележка рег.№ 433200-92080/22.08.2019г. от отдел „Пътна полиция“ при СДВР, се установява, че същата е издадена, за да послужи пред застрахователните органи във връзка с подадената молба от 30.07.2019г., в уверение на това, че М. Г. П., като пешеходец, е участвала в ПТП, настъпило на 17.07.2019г., както и че тя е посетила УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“, откъдето е освободена с работна диагноза „охлузване на ляв крак“ и е заявила писмено, че не желае издаване на документи от органите на МВР, като въз основа на издадено съдебно удостоверение ищцата допълнително е представила и ежедневен отчет ПКК 99-01/17.07.2019г.

Видно от показанията на свид. Х. – очевидец на произшествието е, че през месец юли 2019г. ищцата била ударена от лек автомобил. Тя се движела по ул.“Витиня“ от „Ботевградско шосе“ посока кв.“Христо Ботев“, като автомобилът се движел също от дясната страна в същата посока. М. се движела плътно вдясно по пътното платно, защото там нямало тротоар, а само тревна площ. На пътя имало два броя легнали полицаи и автомобилът, за да избегне скокчето, закачил ищцата с дясната си част, почти минал през нея, тя паднала, а автомобилът – тъмен на цвят, движещ се с ниска скорост, продължил по пътя без да спре. М. била много уплашена и само викала бърза помощ и полиция. След удара посетила болнично заведение „Исул“. Имала охлузвания и по двата крака, като към момента продължавала да изпитва болки, спряла да се движи и да работи.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза/САТЕ/, оспорено от ответника, но прието от съда, като обективно и компетентно 2 дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на приложените по делото писмени доказателства и показанията на свид. Х., като механизмът на произшествието е следния: на 17.07.2019г. около 12,00 часа, неизвестен лек автомобил се движи по ул.“Витиня“ в гр.

София, с посока от бул.“Ботевградско шосе“ към ж.к.“Христо Ботев“ и непосредсктвено след изкуствена неравност на пътя за намаляване на скоростта, водачът блъска движещата се от дясната му страна по пътното платно пешеходка М. Г. П.. За определяне на мястото на удара експертът е използвал наличните данни от исковата молба, свидетелсските показания и приложение „Google Earth“, като според него, от наличните данни не може да се определи точното място, където е възникнало първоначалното съприкосновение между лекия автомобил и пешеходеца. Най-вероятното място на произшествието, отговарящо на данните от исковата молба и свидетелските показания е на ул.“Витиня“, в посока от бул.“Ботевградско шосе“ към ж.к.“Христо Ботев“, непосредствено след изкуствената неравност, поставена след кръстовището с ул.“540-та“.

Видно от същото заключение, причините за настъпване на процесното ПТП са поведението на водача на неизвестния автомобил, който не е оставил достатъчно странично разстояние /безопасна дистанция/ между автомобила и движещата се от дясната му страна по пътното платно пешеходка, при което е настъпило съприкосновение между автомобила и пешеходката, както и нейното поведение, тъй като тя се е движила по платното за движение, предназначено за движение на МПС-та.

По делото няма достатъчно изходни данни, на база на които да се определи точното място на настъпване на процесното ПТП. Платното за движение на ул.“Витиня“, в посока от бул.“Ботевградско шосе“ към ж.к.“Христо Ботев“ се състои от две ленти за движение, по една за всяка посока. Непосредствено преди кръстовището с ул.“540-та“ има поставена пешеходна пътека тип зебра, обозначена с пътен знак Д17 – „Пешеходна пътека“. На около 20 метра преди пешеходната пътека има поставена изкуствена неравност на платното за движение за намаляване на скоростта.

От приложените по делото доказателства и свидетелки показания може да се направи извод, че автомобилът, след преминаване през изкуствената неравност се е движел с не повече от 20-25 км/ч. Събитието е настъпило в светлата част на денонощието /12,00 часа/, в момента на произшествието в района не е имало други автомобили, ограничаващи видимостта на водача, като експертът е заключил, че водачът е могъл да забележи и възприеме пешеходката на платното за движение на не по-малко от 50 метра.

По делото няма данни за това в кой момент пешеходката е навлязла на платното за движение. Единствените данни са, че поради липса на пешеходна зона в района на процесното ПТП, ищцата се е движела по платното, предназначено за движение на ППС.

Опасната зона за спиране на автомобила е 13,31 метра, като обичайното време на реакция на водач на МПС при възникнала внезапна опасност на пътя е около 1 секунда.

При движение със скорост 25 км/ч и видимост на водача до пешеходката от около 50 метра, същият е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, чрез аварийно задействане на спирачната уредба или чрез оставяне на безопасна странична дистанция/заобикаляне/, така че да премине покрай движещата се пешеходка, без да настъпи съприкосновение с нея.

При изслушване на експерта от районния съд, преди изпращане на делото по подсъдност на настоящия съд, предвид направеното изменение на иска, вещото лице Й., изготвил САТЕ, разяснява, че на листи 4 и 5 от заключението е посочил наличието на пешеходна зона, като по делото няма данни в какво състояние е бил тротоара към момента на настъпване на събитието и колко е била обрасла тревата, а на лист 4 от заключението се вижда тротоар, който е обрасъл от храсти, както и че само ако пешеходката не се е движела по платното за движение, не би могло да настъпи произшествието.

3

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че същото е изготвено въз основа на лист за преглед на пациент в КБД/СО – УМБАЛ „Царица Йоана“ № 014849/17.07.2019г., Съдебно-медицинско удостоверение/СМУ/ от 21.07.2019г. за извършено съдебномедицинско освидетелстване от др П.К. – съдебен лекар, както и след преглед на ищцата, извършен от вещото лице на 24.01.2022г. в 13,45 часа в отделение „Съдебна медицина“. Видно от заключението, на М. Г.

П. след инцидента са установени: охлузвания с дискретни кръвонасядания около тях по външната повърхност на лявата подбедрица с форма на отпечатъци от грайфер на гума, кръвонасядане и оток на левия глезен, които по своята медико-биологична характеристика реализират признака временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата.

В дълбочина меките тъкани – мускули и сухожилия също са били травмирани/поради отпечатъците от грайфери има сигурни данни за прегазване/ и е напълно възможно пострадал с такава травма да не може да стъпва на увредения крайник за срок от около 1-2 месеца, което реализира признака трайно затруднение движението на крайник за срок не по-малък от 30 дни, което тогава е могло да се докаже с медицински прегледи при специалисти.

Отпечатъците от грайфери по кожата на човека са специфични белези за автомобилна травма и се срещат при прегазване. В случая се касае за ПТП – прегазване на пешеходец през лявата подбедрица.