Решение № 889 от 14.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. София, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110215123 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-019211 от 23.09.2021 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на ОГН. СТ. ДЖ., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от двадесет и четири месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят Д., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалваното наказателно постановление като иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Съдът е намерил, че следва да даде ход на делото при условията на чл. 60, ал. 4 от ЗАНН, тъй като на адреса на жалбоподателя е изпратена призовка, като адресът му е посетен три пъти през месец ноември 2021г., както и три пъти през месец януари 2022г. и същият не е намерен.

1

Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 14.09.2021 г., около 02:10 ч., жалбоподателят Д. управлявал лек автомобил „Сузуки Лиана” с рег. № *****, движейки се в гр. София, по бул.

„Александър Стамболийски”, с посока на движение от бул. „П. Ю. Тодоров“ по бул. „Гоце Делчев“ към ул. „Костенски водопад“. Същият бил спрян за проверка на бул. „Гоце Делчев“ до блок № 1 от екип на 04 РУ – СДВР. След като полицейските служителите констатирали наличието на кенчета от бира в превозното средство, се обърнали за съдействие към екип на КАТ относно тестването на лицето за алкохол и наркотични вещества. Пристигналият на мястото екип на КАТ и по – конкретно мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР К.И. извършил тест за алкохол на лицето – жалбоподател, като резултатът от същия бил отрицателен. При предприемане на действия относно извършване на тест за наркотици лицето Д. отказал да бъде тествано с техническо средство тип дрегер. Бил му издаден талон за кръвно изследване, който бил предявен и връчен на жалбоподателя.

След като К.И. получил отказ за тестване от Д., той му съставил АУАН в присъствието на св. В.С. и С.Ч. /присъствали при констатиране на нарушението/ за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, който му бил връчен на място срещу подпис.

Въз основа на така съставения АУАН, началник сектор към ОПП СДВР Даниела Дескова издала процесното наказателно постановление № 21-4332019211 от 23.09.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на ОГН. СТ.

ДЖ., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от двадесет и четири месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото писмени и гласни доказателства: показанията на свидетеля С.Ч., докладна записка от мл. автоконтрольор К.И., докладна записка от мл. инспектор при 04 РУ – СДВР и свидетел в производството С.Ч., талон за медицинско изследване, заповед № 8121з-515/14.05.2018г.на министъра на 2 вътрешните работи.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаният свидетел, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Посредством тях се установяват, както времето, мястото и часа на извършване на процесното нарушение, така и обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото в това число доколкото същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице никакви противоречия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът намира, че НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното му установяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“.

Съдът намира, че посочената по-горе норма съдържа два самостоятелни и алтернативни състава на административно нарушение, един от които е отказът за тестване с техническо средство, без значение дали жалбоподателят желае да даде кръвна проба за установяването на алкохол в кръвта му чрез 3 химическо изследване. Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП ясно сочи, че се наказва водач, който „ откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози ИЛИ не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“, т.е. според самия Закон за движение по пътищата, с посоченото наказание от 2000 глоба и 2 години лишаване от правоуправление на МПС се наказва както водач, който откаже да бъде тестван с техническо средство, така и този, който откаже да даде кръвна проба или не изпълни даденото му предписание навреме. В случая водачът е наказан за това, че е отказал да му бъде направено изследване с техническо средство тип дрегер за наличието на наркотични вещества, поради което с този отказ формално е осъществен съставът на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП от обективна страна.

Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е наказал жалбоподателя с наказанията, предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, които в дадения случай са строго фиксирани от закона като размер.

Наказанията, предвидени от закона за това нарушение, са в точно установен размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира същите като ги намали.

От субективна страна това нарушение е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателят, отказвайки да бъде тестван за концентрация на алкохол в кръвта с техническо средство, е съзнавал, че извършва нарушение на ЗДВП.

При изложените мотиви, СРС достигна до извод, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-019211 от 23.09.2021 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на ОГН. СТ. ДЖ., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от двадесет и четири месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в цялост.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5