Решение № 1110 от 13.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1110 гр. Пловдив, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330111943 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от С. М. А., ЕГН **********, от *******************************************, срещу З. Т. А., ЕГН **********, от *******************************************, с която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 9 000 евро, представляващи имуществени вреди, причинени на ищцата в резултат на извършена на неустановена дата в периода ********** от ответницата кражба на пари в общ размер на 10 000 евро и други ценности, собственост на ищцата, за която кражба ответницата е призната за виновна с влязла в сила присъда по НОХД № 2597/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІV н.с., ведно със законната лихва от дата 17.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат подробни фактически твърдения за това, че докато ищцата живеела и работела в **********, ответницата за времето между ********** била проникнала в дома на ищцата А., счупвайки едно стъкло и ползвайки ключ, с който преди това се била снабдила без знанието и съгласието на ищцата, и успяла да открадне златни украшения, ценности и пари на обща стойност от 10 000 евро, всичките собственост на С. А.. Изтъква се, че ответницата А. успяла да похарчи 9 000 евро от общата открадната сума, като остатъкът от 1 000 евро, налични като веществено доказателство по наказателното дело, бил възстановен на ищцата след приключване на наказателното производството. Поддържа се, че авторството на деянието, вината на ответницита, както и размерът на отнетата парична сума били установени с влязла в сила на осъдителната присъда по НОХД № 2597/2023 г.

1 по описа на Районен съд Пловдив, ХІV н.с. В хода на наказателното производството З. А. не отричала да е извършвала кражбата, като изрично признавала, че е откраднала парична сума, за която било потвърдено още на досъдебното производство, че е в размер на 10 000 евро. Ищцата сочи, че в рамките на наказателното дело не е предявявала граждански иск.

Същевременно от извършеното от ответницата А. деяние С. А. била претърпяла имуществени вреди в размер на 9 000 евро, равняващи се на тази част от откраднатата й сума, която понастоящем все още не й била възстановена. Последното обосновавало правния й интерес от предявяване на настоящия иск, като моли за неговото уважаване. Моли за присъждане и на законна лихва за забава от датата на деянието – последната дата, за която има данни то да е било извършено, а именно 17.11.2022 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от З. Т.

А.. При проведеното открито съдебно заседание по делото ответницата не оспорва иска, като признава, че дължи претендираната сума, но не разполагала със средства за нейното заплащане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По настоящото дело е изискано за послужване НОХД № 2597/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІV н.с., ведно с приложените към него материали по досъдебното производство. По наказателното дело с влязла в сила присъда ответницата З. Т. А. е призната за виновна в това, че на неустановена дата за времето от ****** в ******, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – счупване на прозорец на врата и техническо средство – ключ, отнела чужди движими вещи – златни украшения, ценности и пари на обща стойност от 10 000 евро на стойност 19 558,30 лева или всички вещи и пари на стойност обща 75 215,95 лева, от владението на С. М. А., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи, поради което и на основание чл. 195, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 и т. 4 , вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 58А, ал.1, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК е осъдена на две години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години.

Със същата присъда е разпоредено наличните веществените доказателства златни украшения, ценности и пари на обща от 1 000 евро (пет банкноти по 200 евро) да бъдат върнати на С. А..

За останалата част от паричната сума в размер от 9 000 евро няма произнасяне на съда, доколкото наличността на същата не е била установена в хода на наказателното производство.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В тази връзка следва да се посочи, че е трайна и непротиворечива съдебната практика, според която установеният в наказателното производство размер на причинените от 2 престъпното деяние вреди, когато той е елемент от фактическия състав на престъплението, обвързва и гражданския съд със задължителна сила (така Решение № 7 от 9.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 1288 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3549/2007 г., I г. о., ГК и др.). Размерът на присвоената сума, когато е елемент от престъпния състав, подлежи на доказване в наказателния процес, а гражданският съд, който разглежда гражданските последици от престъпното деяние със съставомерен резултат, е длъжен да възприеме същия размер на вредите съгласно чл. 222 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 300 ГПК (така Решение № 221 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 895/2008 г., II г. о., ГК, Решение № 478 от 26.IX.1989 г. по гр. д. № 478/89 г., IV г. о., Решение № 237 от 7.X.1988 г. по гр. д. № 190/88 г., I г. о., Решение № 896 от 26.III.1971 г. по гр. д. № 130/71 г., I г. о., Решение № 2327 от 16.ХI.1966 г. по гр. д. № 1248/66 г., I г. о. и др).

В случая ответницата е призната за виновна в извършването на кражба в големи размери – престъпление чл. 195, ал. 2 вр. чл. 194, ал. 1 НК, в елементите от престъпния състав на което се включва и размерът на причинената от нея щета на пострадалата С. А.. При това положение настоящия съд, разглеждащ гражданскоправните последици на деянието, приема, че в резултат на свое престъпно поведение – извършване на кражба в големи на неустановена дата за времето от ******, за което има влязла в сила присъда, ответницата З. А. е причинила на ищцата А. имуществена вреда на обща стойност от 75 215,95 лева, в които са включени стойността на откраднатите златни украшение, ценности и парични средства в размер на 10 000 евро. Доколкото отнетите украшение и ценности, както и парична сума от 1 000 евро са били възстановени на ищцата в хода на наказателното производство, то необезщетени са останали причинените й вреди от кражбата в размера на 9 000 евро, част от отнетите 10 000 евро. Поради това за сумата от 9 000 евро е основателна претенцията на ищцата с правна квалификация чл. 45 ЗЗД. Тъй като именно посочената сума се претендира, то предявеният осъдителен иск се явява доказан по своето основание и размер.

В хода на делото нито се твърди, нито се ангажират доказателства за заплащане на процесната сума от ответницата на ищцата. Напротив, самата ответница А. не оспорва, че дължи на ищцата претендиранат от последната парична сума, но сочи, че не разполага със средства за нейното заплащане.

Последното обаче не я освобождава от отговорност по арг. от чл. 81, ал. 2 ЗЗД.

С оглед на гореизложеното искът ще се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иск за имуществени вреди, се дължи и законната лихва върху определеното обезщетение, която ще се присъди от датата на увредата по аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а именно от 17.11.2022 г., за когато е прието, че е крайния момент на осъществената престъпна деятелност.

При този изхода на спора право на разноски има ищцата, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същата ще се присъди сумата от 450 лв. за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 т.

3

4 ГПК ответницата З. А. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сума от 704,10 лв. за държавна такса за настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА З. Т. А., ЕГН **********, от

*******************************************, ДА ЗАПЛАТИ на С. М.

А., ЕГН **********, от *******************************************, сумата от 9 000 евро (девет хиляди евро), представляващи невъзстановени имуществени вреди, причинени на ищцата С. М. А. в резултат на извършена на неустановена дата в периода ********** от ответницата З. Т. А. кражба на пари в общ размер на 10 000 евро и други ценности, собственост на С. М. А., за която кражба ответницата е призната за виновна с влязла в сила присъда по НОХД № 2597/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІV н.с., ведно със законната лихва от дата 17.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА

З.

Т.

А.,

ЕГН

**********, от

*******************************************, ДА ЗАПЛАТИ на С. М.

А., ЕГН **********, от *******************************************, сторените разноски по делото, а именно сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА

З.

Т.

А.,

ЕГН

**********, от

*******************************************, ДА

ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 704,10 лв. (седемстотин и четири лева и 10 ст.) дължима държавна такса за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4