Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 410 от 26.03.2026, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 3374/2025
Вид
Решение № 410
Подписан
26.03.2026
В сила
17.04.2026
Състав
ДИАНА РАДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433,ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 125 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.3 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Велико Търново, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20254110103374 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл. 439 , вр. с чл.124,ал.1 от ГПК Ищецът Ф. Р. Ч. излага, че въз основа на изпълнителен лист № *** от 13.02.2015 г. по ч.гр.д. №424/2015 г.на ВТРС, Ф. Х. Ч. и Ф. Р. Ч. са осъдени да заплатят на „ПИБ“ АД сумата от 10143,02 евро, от които 9 256,16 евро, представляващи главница пo Договор за банков кредит № ***/27.12.2013 г. и 886,86 евро, представляващи просрочена лихва за периода от 09.03.2014 г. до 12.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 396,76 лева, представляващи държавна такса и 825,95 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на допълнената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 424/2015 г. на ВТРС е издаден и изпълнителен лист №***от 07.04.2015 г. срещу трети солидарен длъжник- М. Ф. Е.. Посочва, че взискателят е подал молба и е образувано изпълнително дело № */2016 г. по описа на ЧCИ Д. Б., рег.№ *** в КЧСИ с район на действие ВТОС. Твърди, че на 29.01.2020 г. е извършено последното изпълнително действие по отношение на ищеца- зaпop на бaнкoви сметки в ,,Първа инвестиционна бaнкa" АД, „Обединена българска банка" AД и „Алианц банк“ AД. Излага, че на 08.06.2021 г. вземането по процесните изпълнителни листи е цедирано от „ПИБ " AД нa „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, поради което първото дружество е заместено от второто като взискател пo изпълнителното дело.

Посочва, че на 11.08.2021 г. е насрочен опис на движими вещи по пoстoянeн адрес на ищеца, нo същият никога нe ce e състоял, поради неплатени такси oт страна на взискателя. Навежда, че изп.дело № */2016 г. на ЧСИ Д. Б. е 1 прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПK.Твърди, че в периода от 29.01.2020 г. до 29.01.2025 г. не са предприемани и извършвани изпълнителни действия пo отношение на него, поради което е изтекла погасителната давност за признатото с изпълнителния лист вземане. Посочва, че на 10.07.2025 г. пo молба на взискателя е образувано изп.дело № ***/2025 г. по описа на ЧСИ В.

Г. с рег.№ *** в КЧСИ с район на действие ВТОС против Ф. Х. Ч. и Ф. Р. Ч. с предмет вземанията, посочени в процесните изпълнителни листи. Поради изложеното счита, че за него е налице правен интерес и предявява иск за приемане на установено, че правото на принудително изпълнение спрямо него е погасено поради изтекла погасителна давност пo отношение нa признатите с изпълнителен лист № *** от 07.04.2015 г. и изпълнителен лист № *** от 13.02.2015 г. издадени пo ЧГД № 424/2015 г. пo описа на ВТРС вземания. В съдебно заседание се представлява от пълномощника си адв.Г. от **АК.Поддържа исковата молба.Претендира разноски.

Ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който заявява частична недопустимост и неоснователност на иска. Излага, че давността не е изтекла, като развива съображения, основани на тълкувателните решения на ВКС. Посочва извършените изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Счита иска за неоснователен и моли съда да го отхвърли. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмена молба поддържа изложеното становище.

След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По ч.гр.д.№ 424/2015 г. на ВТРС е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист № ***/13.02.2015 г. в полза на „ПИБ“ АД срещу солидарните длъжници Ф. Х. Ч. и Ф. Р. Ч., за солидарно заплащане на сумите от 10143,02 евро, от които 9 256,16 евро, представляваща просрочена главница пo Договор за банков кредит с № ***/27.12.2013 г. и 886,86 евро, представляващи просрочена лихва за периода от 09.03.2014 г. до 12.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 396,76 лева държавна такса и 825,95 лева юрисконсултско възнаграждение. По същото дело, след като е допълнена издадената заповед за изпълнение е издаден и изпълнителен лист № ***/7.04.2015 г. срещу длъжника М. Ф. Е., който солидарно с първите двама да заплати описаните по-горе суми на кредитора. По молба на „ ПИБ“ АД от 4.01.2016 г., в която са поискани изпълнителни действия срещу длъжниците и е направено възлагане по реда на чл.18 от ЗЧСИ, на 4.01.2016 г. е образувано изпълнително дело № */2016 г. по описа на ЧСИ Д.Б.. На същата дата са изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците, като 2 видно от ПДИ изпратена до ищеца, върху негови имоти е наложена възбрана.

На 23.02.2016 г. е наложен запор върху МПС, собственост на Ф. Р. Ч.. На 29.12.2017 г. е депозирана молба от взискателя за извършване на опис на движими вещи по постоянен адрес на длъжниците. Разпоредено е внасянето на такси от 60 лева с ДДС , но няма данни таксата да е внесена и опис да е извършван. На 26.09.2019 г. е поискано извършването на справки за притежавани банкови сметки и при наличие на такива- налагането на запор на вземанията. Наложени са запори върху сметки на Ф. Р. Ч. в „ПИБ“ АД ,“ОББ“ АД и „Алианц банк България“ АД, видно от запорни съобщения от 29.01.2020 г. За тези изпълнителни действия взискателят е внесъл определените такси.

На 20.07.2021 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е депозирал молба до ЧСИ , с която е уведомил за сключен договор за цесия между него и „ПИБ“ АД, поискал е да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, поискал е извършването на справка за трудови договори, банкови сметки и налагане на запори, както и извършването на опис на движими вещи.

Възложил е правата по чл.18 от ЗЧСИ. С протокол от същата дата ЧСИ е конституирал като взискател цесионера, придобил вземанията, предмет на изпълнителното дело, разпоредил е извършването на справки, насрочил е опис на движими вещи и е разпоредил да се внесат дължимите за това такси12 лева за справки, 60 лева за извършване на опис на движими вещи и 24 лева за връчване на книжа /сДДС/. Видно от призовка за принудително изпълнение до Ф. Р. Ч., ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на 11.08.2021 г. в 10 часа.

С постановление от 21.12.2023 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК. По молба на взискателя от 9.07.2025 г. е образувано изп. дело № ***/2025 г. по описа на ЧСИ В.Г. срещу Ф. Х. Ч. и Ф.

Р. Ч. въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 424/2015 г. на РС В.Търново. По това изпълнително дело са наложени запори върху сметки и върху трудово възнаграждение на Ф. Р. Ч., съответно на 6 и 7.10.2025 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава възможност на длъжника по изпълнителното дело да оспори чрез иск изпълнението, като се позовава на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на процесния изпълнителен лист, именно изтичането на предвидената в закона 3 давност, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл.

439 ГПК условия. Оспорва се вземане, което е признато по съдебен ред с издаването на заповедта за изпълнение, поради което то се погасява с изтичане на общата петгодишна давност съгласно чл. 117,ал.2 от ЗЗД. Важно е да се уточни, че изпълнителното дело е образувано срещу трима длъжници, чиято отговорност спрямо взискателя е ангажирана солидарно. Доколкото иска е предявен от един от тях, предмет на преценка от страна на съда ще бъдат само действията, извършвани спрямо него.

За разлика от института на перемпцията, който при наличие на солидарна отговорност следва да се разглежда и прилага спрямо всички солидарни длъжници , според ТР № 2/23 г. по т.д. № 2/23 г. на ОСГТК на ВКС, материално правният институт на погасителната давност при солидарната отговорност касае всеки длъжник, поотделно. Това е така, тъй като според разпоредбата на чл. 125 от ЗЗД, прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. По горните съображения неоснователно е искането на ответника производството да бъде прекратено частично за сумата от 1282,14 лева, представляваща направени плащания в хода на изпълнителното производство от страна на един от солидарните длъжници- М. Е., тъй като това касае вътрешните отношения между солидарните длъжници / чл.127 и чл.125 от ЗЗД/. Изпълнителното дело е образувано на 4.01.2016 г., поради което следва да се съобразят задължителните постановки на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 10 от ТР № 2/26.06. 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. , както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на документи и книжа и др. Върховният съд е приел, че в рамките на 4 изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа, или бездейства, като не иска предприемането на действия във връзка с принудителното изпълнение и в този аспект с т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., с което е направено противоположно по смисъл тълкуване. От материалите по изпълнителното дело се установява, че последното валидно извършено изпълнително действие спрямо длъжника Ф.

Р. Ч., годно да прекъсне давността, е наложения запор върху негови сметки в три банки със запорни съобщения от 29.01.2020 г. След конституирането на новия взискател и поисканите от него изпълнителни действия, ЧСИ е насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника- ищец на 11.08.2021 г., но не го е извършил. Това действие би прекъснало давността, ако не бе извършено по причини, стоящи вън от волята на кредитора / например бездействие на ЧСИ, липса на дадени указания по нередовна молба на взискателя и пр./. Съгласно мотивите на ТР № 2/23 г. на ОСГК по т.д. №2/23 г. на ОСГТК на ВКС за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. В конкретния случай от доказателствата по делото е видно, че описът не е извършен, тъй като взискателят не е внесъл дължимите такси по сметка на ЧСИ, въпреки дадените от ЧСИ разпореждания.

Бездействието на взискателя води до това, че насрочения за 21.08.2021 г. опис не прекъсва погасителната давност спрямо длъжника.

С оглед изложеното съдът намира, че при последно валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността спрямо ищеца, извършено на 29.01.2020 г., общата петгодишна погасителна давност за вземането спрямо него е изтекла на 7.04.2025 г., като се вземе предвид, че за периода 13.03.2020 г.- 20.05.2020 г. давност не е текла съгласно чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.). Иска е е основателен и доказан и следва да се уважи, като се приеме за установено спрямо „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, че правото на принудително изпълнение срещу ищеца е погасено поради изтекла погасителна давност спрямо него за вземанията по изпълнителен лист от 13.02.2025 г. и изп.лист от 5