Решение № 2128 от 07.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2128 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100501211 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Д. К. С. срещу решение № 12584/10.11.2022г. постановено по гр.д. № 9260/2022г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 168 състав, с което са отхвърлени предявените от него срещу „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП“ ЕАД искове с правно основание чл. 226 ал. 1 т. 1 КТ, както следва: за сумата в размер на 975,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да получи от Дирекция „Социално подпомагане“ социална помощ за месец март 2021 г., съгласно чл. 16, б. „б“ от ППЗСП, и за сумата 1000,00 лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от невъзможността да получи от Дирекция „Социално подпомагане“ социална помощ за месец март 2021 г., съгласно чл. 16, б. „б“ от ППЗСП, ведно със законна лихва от увреждането 31.03.2021 г. до окончателно изплащане като неоснователни и е осъден да заплати направените по делото разноски.

В жалбата се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът прави оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е установил фактическата обстановка по делото, неправилно интерпретирал и оценил събраните доказателства, поради което е стигнал и до погрешни правни изводи. Счита, че по делото несъмнено е установено, че работодателят не е издал надлежен документ, за който е бил задължен в необходимия срок и поради която причина на семейството на ищеца не е отпусната социална помощ.

Излагат се съображения, че издадения нередовен документ се приравнява на липса на такъв, поради което е ирелевантно дали по преписката пред ДСП ще бъде представен нередовен документ или няма да бъде представен никакъв. Счита, че не е налице хипотезата по чл.13 ал.4 от ЗЕДЕУУ, доколкто няма как такава уговорка да бъде направена между ищеца като 1 молител и държавната администрация. Твърди, че неправилно съдът е приел, че ищецът е извършил признание на факта, че е получил процесния документ за доход, като такова негово изявление не се съдържа в нито едно от представените доказателства по делото.

Посочва, че несъмнено е установена и причинната връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилите вреди за ищеца – както имуществени, така и неимуществени.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се уважат в пълен размер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП“ ЕАД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди несъстоятелност на твърденията за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Излага становище, че първоинстанционният съд правилно и логически е анализирал всички събрани по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон, както според неговия смисъл, така и съобразно практиката на ВКС и европейското законодателство. Моли решението да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Досежно правилността на съдебното решение, настоящият състав намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.226 ал.1 т.1 от КТ.

Разпоредбата на чл.226 ал.1 от КТ регламентира различни фактически състави /деликтни/, при които възниква отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение /солидарно с виновните длъжности лица/ за причинените имуществени и неимуществени вреди.

За да възникне правото на парично обезщетение за причинени вреди на работник или служител на основание чл.226 ал.1 т.1 от КТ следва в обективната действителност да са настъпили следните материални предпоставки (юридически факти): 1. трудовото правоотношение между страните – съществуващо или прекратено; 2. работодателят да не е издал или несвоевременно е издал документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение и 3. претърпени от работника/служителя имуществени/неимуществени вреди, които следва да са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на работодателя или негови служители и техния размер.

Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КТ е предназначена да гарантира възмездяването на вредите, които работникът или служителят търпи от ненадлежното упражняване на удостоверителната функция на работодателя за факти, свързани с трудовото правотоотношение .

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и 2 следното:

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че не е предмет на въззивна проверка следната установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка: между страните въз основа на трудов договор №АР_22136 от 28.09.2020 г., е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Телеагент“, към отдел „Оперативен персонал“, звено „Europcar DE (Plovdiv), като със заповед на работодателя, считано от 27.10.2020 г., ищецът е преминал от работа, извършваща се в помещенията на работодателя, към работа от разстояние, а на 12.032021г. трудовото правоотношениео е прекратено; по искане на ищеца ответникът -работодател своевременно е издавал удостоверения за месечен доход на Д. К. С. за месец октомври, ноември, декември 2020 г., както и за месец януари 2021 г. с оглед представянето им пред Дирекция „Социално подпомагане“ за кандидатстване и получаване на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП ; със заповед №ЗСП/Д-РВ/11202/07.04.2021 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Пловдив на основание чл. 13, ал. 2 ЗСП вр. чл. 28, ал. 1 ППЗСП е спряна помощта по чл. 16б ППЗСП на В. Л. С. /няма спор, че е съпруга на ищеца/, считано от 01.03.2021 г. поради това, че семейството не отговаря на условията за отпускане на месечната помощ, тъй като не е представен доход на съпруга за месец февруари 2021 г.; на 16.02.2021г-. по имейл ищецът е направил искане до ответника за изготвяне на удостоверение за месечен доход за м.02.2021г.; на същия ден ищецът получава отговор на искането си от работодателя чрез М.М., че такава бележка може да бъде издадена след счетоводно приключване на м.02.2021г. т.е. след 08.03.2021г.; по имейл ищецът на 09.03.2021г. получава служебна бележка - удостоверение с изх.№32547/05.03.2021 г за доходите си за м.02.2021г. по трудовото правоотношение, издадена от ответника, която обаче е без саморъчно поставен подпис и мокър печат, а електронно подписана от М.М., Р.М., К.И. с квалифицирани електронни подписи; на 10.03.2021г. ищецът по имейл уведомява ответника, че получената от него служебна бележка не е подписана и без печат и прави искане да му бъде издадена нова такава с необходимите реквизити; отговора от същия ден от ответника отново по имейл – е документа е подписан с електронен подпис приравнен на саморъчен и на който ищецът отговаря, че българските социални служби не приемали такъв документ и прави искане за издаване на подписан саморъчно и с печат; във връзка с новото искане от страна на ищеца за същата служебна бележка, такава е издадена на 20.04.2021г. и за което изрично е уведомен с имейл от 23.04.2021г., че може да бъде взета от него от офиса в гр. Пловдив.

С оглед цитираната разпоредба на чл.269 изр.2 от ГПК, споният между страните въпрос и за който е направено оплакване във въззивната жалба е дали издадения документ от работодателя за месечния доход на ищеца през м.02.2021г. и получен в неговата електронна поща на 09.03.2021г. е редовен такъв или е налице забавено издаване на необходимия документ - едва на 20.04.2021г.

Според чл. 128а ал. 1 и ал. 3 КТ, по писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането.

По делото е представена от двете страни разменена по електронен път кореспонденция между тях.

Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗЕДЕУУ и на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на 3 вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, поспециално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията /чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ/. Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 ЗЕДЕУУ и на чл. 3 т. 10-12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 – за електронен подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.

Несъмнено разменената между страните имейл кореспонденция представляват електронни изявления /доколкото се касае до словесни изявления в цифрова форма, обективирани чрез общоприет стандарт за преобразуване и представяне на информацията/, с възможност за тяхното възпроизвеждане. Законът придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕУУ/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението /чл. 180 ГПК/, а в случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се разпределя съобразно специалното правило на чл.

193 ГПК. В този смисъл - Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., Определение № 169 от 6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о.

Следователно с оглед позоваването на всяка от страните на разменената между тях електронна кореспонденция, представена на хартиен носител, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.13 ал.4 ЗЕДЕУУ и страните са се съгласили в отношенията си обикновения електронен подпис да се приравни на саморъчния. С оглед тълкуването на разпоредбите, направено в горното изложение, такова съгласие не е необходимо когато документа е подписан с квалифициран електронен подпис /по смисъла на чл. 3 т. 12 от Регламента означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи/. Следователно издадената и получена от ищеца служебна бележка на 09.03.2021г. от работодателя – удостоверение с изх. № 32547/05.03.2021г. следва да се счита, че е саморъчно подписана от съответните длъжностни лица т.е. работодателят е издал искания документ, в надлежна форма – писмен с подпис на съответните длъжностни лица и относно удостоверяване на заявените факти свързани с трудовото правоотношение, като документа е издаден и в законоустановения срок /14дневния срок в случая следва да се счита, че започва да тече най – рано от момента, в който обективно е могъл да бъде издаден, в случая –касае се за удостоверяване на обстоятелства за периода 01-28.02.2021г., поради което и направеното искане на 16.02.2021г. от ищеца за издаване на документа е преждевременно и най – рано на 1.03.2021г. следва да се счита, че е започнал да тече срока и който изтича на 15.03.2021г. – чл.72 от ЗЗД/.