Решение № 4004 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4004 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. А.ова при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100501923 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1923/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивни жалби на „Вива Кредит“ АД ЕИК 207343548 гр.София срещу решение №21385 от 24.11.2025 г постановено по гр.д.

№1635/25 г на СРС , 81 състав ; поправено с решение №5477 от 23.03.2026 г по същото дело , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД на „Темис Кепитъл“ ООД ЕИК 205870847 гр.София сумата от общо 1243,51 лв. (като част от вземане в размер на 25 000 лв.), представляваща платена без основание в периода 01.12.2015г. – 11.02.2020г. сума от страна на Н.К.Н. по договори за паричен заем, както следва:

По Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ №5450068/26.06.2018г., сумата от 818,08 лв, от които: 366,54 лв. - представляваща неоснователно изплатена Неустойка, 366.54 лв. представляваща неоснователно изплатена Такса експресно разглеждане и 85 лв. представляващи неоснователно изплатени Разходи за събиране на просрочени вземания по Договора;

По Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ №5488992/04.12.2018г., сумата от 67,66 лв., от които: 33,83 лв. - представляваща неоснователно заплатена Неустойка и 33,83 лв. представляваща неоснователно изплатена Такса експресно разглеждане по Договора;

По Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ №5517119/26.03.2019г., сумата от 208.26 лв, от които: 25,20 лв. - представляваща неоснователно изплатена Неустойка, 158,06 лв. 1 представляваща неоснователно изплатена Такса експресно разглеждане и 25 лв. – представляващи неоснователно изплатени Разходи за събиране на просрочени вземания по Договора;

По Договор за паричен заем „Вивакредит СЕГА“ №5539942/22.07.2019г., сумата от 16,45 лв., от които: 8,23 лв. – представляваща неоснователно изплатена Неустойка и 8,22 лв. представляваща неоснователно изплатена Такса експресно разглеждане по Договора;

По Договор за паричен заем „Viva Standart 14“№ 544781/15.08.2019 г., сумата от 38,44 лв., от които: 15,38 лв. – представляваща неоснователно изплатена Неустойка и 23,06 лв. представляваща неоснователно изплатена Такса експресно разглеждане по Договора;

По Договор за паричен заем „Viva Standart 14“№5547786/29.08.2019 г., сумата от 94,62 лв, от които: 7,52 лв. – представляваща неоснователно изплатена Неустойка, 79,10 лв. представляваща неоснователно изплатена Такса експресно разглеждане и 8 лв. – представляващи неоснователно изплатени Разходи за събиране на просрочени вземания по Договора;

Които суми Н.К.Н. е цедирал в полза на ищеца по силата на договор за вземания от финансови институции от 11.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2020г. до окончателното плащане;

Както и в частта , в която въззивникът е осъден да заплати на „Темис Кепитъл“ ООД ЕИК 205870847 гр.София сумата от общо 1832,10 лв разноски пред СРС и за предходното въззивно производство .

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .

Ищецът изрично е заявил , че не претендира суми платени на договорно основание , а платените са такива , а не поради грешка . Както и при предходното разглеждане от СРС е постановено недопустимо решение по непредявен иск . Извършената поправка на решението на СРС реално представлява допълване и промяна на същото . ГПР е правилно посочен в процесните договори за кредит , като той не следва да включва неустойката за непредставено обезпечение и таксата за експресно разглеждане . Таксата за експресно разглеждане е доброволна услуга , която е заявена от заемателя , за да се съкрати времето за проверки преди отпускане на заема . Клаузата за непредоставено обезпечение не е неравноправна и нищожна и потребителят е можел да не ползва заема при въпросните условия . Заемодателят е в правото си да поставя условия за обезпечаването на заема .

Договорът за цесия е нищожен , защото не са ясно определени вземанията , които се прехвърлят . Самият договор за цесия противоречи на ЗЗП и съдържа неравноправни клаузи , а потребителски права не могат да се прехвърлят на трето лице и то търговец .

Въззиваемата страна е подала писмени отговори, в които оспорва въззивните жалби .

Налице е произнасяне по предявен иск за неоснователно обогатяване , като такива е било уточнението на ищеца . Платените суми /извън главница/ по недействителни договори са били недължими и подлежат на възстановяване от ответника . Договорът за цесия е действителен , защото прехвърлените вземания са определяеми , а и длъжникът не може да 2 оспорва валидността на цесията . Налице са задължителни указания от СГС за правната квалификация на исковете . Неустойката за непредоставено обезпечение и таксата за експресно разглеждане е следвало да се включат в ГПР , което не е сторено . При неточно посочване на ГПР в договорите за кредит същите са недействителни и заемателят дължи само главница по чл.23 ЗПК . В договора за цесия липсват неравноправни клаузи .

Извършената поправка на решението на СРС съответства на изложените от съда мотиви .

Въззивните жалби са допустими. Основното решение на СРС е връчено на въззивника на 08.12.2025 г и е обжалвано в срок на 19.12.2025 г . Решението за поправяне на СРС е връчено на въззивника на 31.03.2026 г и е обжалвано в срок на 07.04.2026 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решенията на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС , настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваната част . Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Ищецът е представил пред СРС : заверено копие от Договор за вземания от финансови институции от 11.02.2020 г., сключен между ищцовото дружество, в качеството му на цесионер /наричан в договора ТЕМИС/ и Н.К.Н., като цедент, който договор е представен в цялост и оригинал, ведно с Приложение № 1, за съпоставка;Пълномощно от 11.02.2020 г. и Телепоща от 07.05.2020 г., с които цедентът Н. е упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжника /ответника по делото/ за цесията, по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и уведомлението, с което ответника е уведомен, че считано от получаването на телепощата, т.е. 08.05.2020 г. /за което е прието по делото известие за доставяне, на л. 32/ че „Темис Кепитъл“ ООД заменя напълно цедента, в случая Н.К.Н., като кредитор на „Вива Кредит“ ООД по отношение на прехвърлените вземания.

Според договори за паричен заем между „Вива кредит“ ООД като заемодател и Н.К.Н., като заемополучател (л.145-204 от дело № 330/2021 г на СРС), в в чл. 1, ал. 3 от договорите е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса в определен размер.

Съгласно чл. 4, ал.1 от договорите заемателят се задължава в 3 дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно:

1. поръчител – физическо лице, което да предостави на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от три дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор; да 3 има минимален стаж при сегашния са работодател 06 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1 000 лева, през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; 2. банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа на плащане по договора.

В клаузата на чл. 4, ал. 2 е посочено, че страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в определен размер, която се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, поради което се увеличават дължимата вноска по кредита и общия размер на задължението.

Според приетата пред СРС ССЕ общият размер на плащанията извършени от Н.К.Н. по процесните 20 бр. договори за кредит, сключени с дружество „Вива кредит“ ООД възлиза на 6 750,92 лева, които са отнесени за погасяване на задължения както следва: 5200 лева за главница, 290,96 лева за договорна лихва, 464,93 лева за неустойка, 677,03 лева такси за експресно разглеждане и 118 лева разходи за събиране на просрочени вземания. От извършена справка в счетоводството на ответника, предоставените документи и направените изчисления вещото лице е стигнало до извод, че ГПР по договорите за кредит, включвайки в неговото изчисляване и таксата за експресно разглеждане, са както следва: по договор № 5406880 от 03.01.2018 г. - 971,93 %, по договор № 5413624 от 30.01.2018 г. – 1036,23 %, по договор № 5421581 от 01.03.2018 г. – 1036,23 %, по договор № 5450068 от 26.06.2018 г. – 226,33 %, по договор № 5488992 от 04.12.2018 г. – 226,33 %, по договор №5517119 от 26.03.2019 г. – 353,26 %, по договор № 5530974 от 04.06.2019 г. – 1 036,23 %, по договор № 5535729 от 01.07.2019 г. – 332,63 %, по договор №5539942 от 22.07.2019 г. – 1 036,23 %, по договор № 5544781 от 15.08.2019 г. – 260,28 %, по договор №5547786 от 29.08.2019 г. 353,26 %. При включване при изчисляването на ГПР както таксата за експресно разглеждане, така и неустойката за непредставяне на обезпечение ГПР по договорите за кредит са както следва: по договор № 5406880 от 03.01.2018 г. – 6 598,65 %, по договор № 5413624 от 30.01.2018 г. – 7382,84 %, по договор № № 5421581 от 01.03.2018 г. – 7 382,84 %, по договор № № 5450068 от 26.06.2018 г. – 531,67 %, по договор № № 5488992 от 04.12.2018 г. – 531,70 %, по договор № 5517119 от 26.03.2019 г. – 753,11 %, по договор № 5530974 от 04.06.2019 г. – 7 382,84 %, по договор № 5535729 от 01.07.2019 г. – 1 182,96 %, по договор № 5539942 от 22.07.2019 г. – 7 382,84 %, по договор № 5544781 от 15.08.2019 г. – 271,84 %, по договор № 5547786 от 29.08.2019 г. – 753,11 %.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-графологическа експертиза се установява, че подписите на „кредитор“ на всеки лист в договора за вземания от финансови институции от 11.02.2020 г. и за упълномощител в пълномощно от 11.02.2020 г. са положени от Н.К.Н..

С приетия по делото Договор за вземания от финансови институции от 11.02.2020 г., ищецът по делото „Темис Кепитъл“ ЕООД се легитимира като носител на вземанията на цедента Н.К.Н.. Договорът е оспорен от ответника „Вива кредит“ АД с мотиви, че същия е нищожен, 4 поради невъзможен предмет, липса на съгласие, липса на основание, противоречие с добрите нрави, както и поради неравноправност на част от клаузите, съставляващи същественото му съдържание, в частност договореното възнаграждение, което се дължи на цедента.

Според СРС тези възражения на ответника са неоснователни . Съгласно чл.99, ал.1 - 4 от ЗЗД „Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права или вземания по силата на който способ, се стига до промяна в субектите на облигационно правоотношение, като кредитор става цесонерът, на когото цедента е прехвърлил едно свое вземане. Като всеки договор и цесията следва да отговаря на условията за дейсвителност, установени в общия закон /ЗЗД/. Няма спор в практиката на съдилищата, че обект на цесионната сделка могат да бъдат само съществуващи вземания, но не и бъдещи такива, като същите следва да са определени или определяеми към момента на сключване на договора, вкл. по отношение на техния размер /така напр. Решение № 196 от 22.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.Б.. Според решение № 32/09.09.2010 г.на ВКС определяемостта на съдържанието на престацията по договор за цесия, независимо от основанието на което се извършва тя, е изискване за действителност на сделката, била тя /продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др./.