Решение № 3626 от 25.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3626 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110154842 по описа за 2025 година

Предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от А.А. - изпълнителен директор ул.

„***, чрез юрисконсулт Ф.И. против А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.***.

Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - СЕС, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2. Посочва, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от КЕВР. Изтъква, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изтъква, че ответницата е ползвала доставяната от ищеца ТЕ през процесния период и към момента не е погасила задължението си. Заявява, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а от ЗЕ. Посочва, че в настоящия случай в изпълнение на разпоредбата на чл.

1

138 б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответницата, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Т.С.“ ЕООД.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 1083 по описа на съда за 2023 г. на Районен съд - Разлог.

Излагайки тези обстоятелства процесуалният представител на „Т.С.“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответника за установяване дължимостта на следните суми: сумата 1420,37 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., мораторна лихва за забава в размер на 230,95 лева за периода от 15.09.2021 г. до 11.09.2023 г., както и сумата за дялово разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г. в размер на 37,56 лева - главница и мораторна лихва за забава в размер на 8,87 лева от 16.10.2020 г. до 11.09.2023 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумите. Иска се присъждане на сторени по делото разноски.

Ответницата А. Г. М. е получила препис от исковата молба, като в срока за отговор по чл. 131 ГПК депозира отговор, в който заявява, че оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави изрично възражение за неподсъдност на делото. Заявява, че ответницата няма настоящ или постоянен адрес в съдебния район на РС - Разлог, а има единствено регистрация по постоянен адрес и това е в гр. София. Заявява възражение за погасителна давност за целия исков период до 15.08.2020 г., като моли останалите искови претенции да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

Счита, че имотът е в режим на съсобственост и ответникът не следва да отговаря за пълния размер на начислените задължения, а само до размера на неговата идеална част. Изтъква, че видно от представените платени документи с Възраженията срещу Заповедта за изпълнение, ответницата е извършила плащане по претендираните от ищеца суми, съответно за главница от 03.08.2019 г. до 30.04.2022 г. и за лихва от 15.09.2020 г. до 21.07.2022 г., както и от 15.08.2020 г. до 30.04.2022 г., с които суми ако не бъдат намалени претенциите на ищеца, то следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Сочи, че кредиторът не оказва необходимото съдействие на длъжника по чл. 95 ЗЗД, което включва и да му предостави информация за променения размер на задълженията му по периоди за да може последния да прецени кои от тях да плати. Възразява срещу допускането на СТЕ и ССчЕ.

Счита, че приложеният договор от 30.11.2009 г. между ЕС и „Т.С.“ е с 2 годишен срок, който отдавна е изтекъл. Оспорва начислените сметки за сградна инсталация като незаконни.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД не оспорва 2 предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422,ал.1 ГПК, вр с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Страните не спорят, че са обвързани от валидно облигационно отношение, съществувало през исковия период / м.05.2020г. до м.04.2022г./.

По делото е прието заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира напълно, тъй като то е изготвено от професионалист в съответната област на науката счетоводство, притежаващ необходимите знания и опит, за да даде правилен отговор на поставените нему задачи, обосновано и логически подредено е, освен това е успешно защитено устно пред съда в приложение на правилото, установено в чл. 200, ал. 2 ГПК. Съгласно заключението, дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно нормативната уредба, като начислените суми съответстват на отчетената и разпределена топлинна енергия. Вещото лице посочва, че за периода 01.05.2020г. 30.04.2022 г. сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление и топла вода, възлиза в размер на 1240,21 лева.

Ответницата е упражнила своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявила възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца вземания, което съдът намира за частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационното дружество са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането. В съответствие с доклада по делото и приетата съдебно-счетоводна експертиза, давността за периода от м.05.2020 г. до 25.09.2020 г. е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. За непогасения по давност период от 25.09.2020 г. до 30.04.2022 г., размерът на дължимите суми възлиза на: главница за топлинна енергия 1240,21 лв., мораторна лихва 190,81 лв., главница за дялово разпределение 35,77 лв. и мораторна лихва 8,28 лв.

В хода на процеса ответницата е извършила плащания. Като писмени доказателства в хода на процеса са представени платежно нареждане от 08.12.2022 г. (от 384 лв., 96 лв. и 96 лв.), както и платежно нареждане от 02.09.2025 г. за сумата от 500 лв. и банково бордеро от 18.02.2026 г. за сумата 3 от 391,17 лв. (200 евро) , или общо постъпили 1 417 лв. по сметка на ищеца.

По отношение на плащанията от 08.12.2022 г., в открито съдебно заседание вещото лице по ССчЕ посочва, че същите са отнесени от кредитора за покриване на задължения по предходно заповедно производство (ч.гр.д. № 41988/2022 г.) за стар процесен период (май 2018 г. – април 2020 г.), въпреки, че ищецът е посочил в платежното нареждане че погасява задължения за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. Съдът намира това отнасяне за законосъобразно. Вещото лице сочи, че плащанията от 08.12.2022 г. са погасили стари задължения и не намаляват размера на дълга за настоящия процесен период.

Съдът не споделя довода на ищеца и вещото лице относно отнасянето на плащанията от 2022г. по стари задължение по следните съображения.

Извършеното от ответницата в хода на делото плащане не трябва да се разглежда изолирано и да бъде преценявано само през призмата на чл. 76, ал.

2 от ЗЗД, а и във връзка с разпоредбите на чл. 118 и чл. 120 от ЗЗД – погасителната давност не се прилага служебно от съда, а пък плащането на погасено по давност вземане не е недължимо. Тук трябва да се изложи, че е недвусмислена позицията на ответника – първото негово възражение е, че част от заявеното от „Т.С.” ЕАД е погасено по давност. Едва след това ответникът прави признание, че дължи, но че дължи суми само за непогасения по давност период от време. Ето защо за частичното плащане в случая не може да се приложи общото правило на закона, установено с чл. 76, ал. 2 от ЗЗД (за покриване на най-стария дълг от целия заявен период), защото за найстарите си задължения ответницата се позовава на изтекла в нейна полза погасителна давност, който довод при това не бе оспорен от ищеца. При тези съображения за съда е безспорно, че с извършените в хода на делото плащания ответницата погасява свое задължение към ищеца за топлинна енергия и обезщетение за забавеното изпълнение, само за непогасения по давност период (25.09.2020 г. – 30.04.2022 г.).

Прилагайки чл. 76, ал. 2 ЗЗД в рамките на непогасения по давност период, съдът намира, че плащанията в общ размер на 1 417 лв. покриват първо акцесорните задължения. Съдът не споделя изчисленията на вещото лице по ССчЕ, че с плащането се погасяват съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, тъй като те не са ликвидно и изискуемо вземане към момента на плащането (а възникват едва със съдебното решение). Така сумата от 1 417 лв. погасява изцяло дължимата законна лихва, изчислена от експертизата на 67,92 лв., непогасената по давност мораторна лихва за топлинна енергия в размер на 190,81 лв. и непогасената по давност мораторна лихва за дялово разпределение от 8,28 лв. Общият размер на погасените лихви е 267,01 лв.

Остатъкът от плащанията е в размер на 1 149,99 лв. (1 417 лв. - 267,01 лв.).

Същият погасява първо изцяло дължимата главница за дялово разпределение за непогасения по давност период в размер на 35,77 лв., а с останалите 1 114,22 лв. (1 149,99 лв. - 35,77 лв.) се погасява част от дължимата главница за 4 топлинна енергия.

След приспадане на тази сума от първоначалните 1 240,21 лв., остава неплатена единствено главница за топлинна енергия в размер на 125,99 лв.

За тази сума искът за главница за топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, като за разликата до пълно предявения им размер искът следва да бъдат отхвърлен, като неоснователен.

Следва да се отхвърлят и исковете за мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение, както и мораторна лихва върху главницата за извършена услуга дялово разпределение, поради погасяване по давност и плащане, извършено в хода на процеса, който факт съдът съобразява по реда на чл.235, ал.3 ГПК.

По разноските:

Съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, както и за онази част от тях, която се отхвърля поради плащане, извършено в хода на процеса, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, включително за частта, отхвърлена поради изтекла погасителна давност, както и за частта, отхвърлена поради плащане, направено преди завеждане на делото, тъй като за тази сума не е дал повод за предявяване на иска.

Разпечатката съдържа 37 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45d60b6f-12a9-406a-a72e-26af503b4c40