Протокол № 18 от 24.01.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 18 гр. П., 11.01.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20215220102593 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът Н. Г. Л. и П. Ж. В. - редовно призовани, не се явяват. За тях се явява адв. И.Ц. от АК-П. - надлежно упълномощен с исковата молба.

Ответницата Св. Д. К. - редовно призована, се явява лично и с адв. М.Н. от АК-П. - надлежно упълномощена с ОИМ.

Вещото лице Б. З. Г. – редовно призован, се явява лично.

АДВ. Ц.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Ц.: Поддържам исковете. Във връзка с ОИМ, няма нищо съществено, на практика се потвърждават някои наши твърдения.

Свидетелите ни са Д. Г. Ц. и И. П. Б.. Те ще установят извършването на затварянето и преустройството на приземния етаж и наводненията, които са получили след това, както и преграждането на стълбищната клетка така, че да 1 нямат достъп ищците до подпокривните и покривното пространство. За тези обстоятелства искам свидетели. За дървения навес вещото лице е описало.

АДВ. Н.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен отговор в частта, в която следва да бъде оставена ИМ без движение и да бъде призован и конституиран като страна и другият съсобственик, който е съпругът на доверителката ми, а именно Н. М. Н.. В тази връзка представям акт за сключен брак, като това е ноторно известен факт.

АДВ. Ц.: Тъй като това е иск по чл. 109 от ЗС съпрузите не са задължителни необходими другари.

АДВ. Н.: Аз правя искане, дали съдът ще ми го уважи е друг въпрос.

Категорично можем да докажем това обстоятелство, че ответницата има права върху дворното място след като задължите Община П. да представи писмото с № 669. Ние не можем да се снабдим с тези доказателства сами.

Както е видно и от заключението, което още не сме приели и от писмото от Община П. тия двата имота, които са, този който е заменяемия, уж отчуждения имот и този, който в момента е процесния имот са били държавна собственост и ние твърдим, че този НА от 1964 г. с № 196, първия, който е издаден въз основа на писмо № 669/11.04.1964 г. следва, за да го признаем това категорично, че те са съсобственици на дворното място, следва да се запознаем с това, за да можем да кажем дали оспорваме собствеността или не.

Отделно от това 1993 г., когато родителите на моята доверителка са й продали етажа се е установило в скиците, че този процесният имот е бил държавна собственост и тогава поради тази причина не са съумели да си разпределят собствеността върху земята така, както са се разбрали и са договорили в годините назад. Затова ви моля да изискате това писмо от Община П., за да се установи с него собственици ли са на тази земя. Този § 100 от правилника за не знам какво си, въз основа на този параграф и на това писмо е издаден този НА с № 196. А в същото време е видно, че тия двата имота са били държавна собственост. Ние твърдим, че ответницата има права на собственост и на дворното място. Ние по друг начин няма как да го докажем това и затова направих искане.

ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Аз поисках с една молба да ми бъде предоставена тази информация, да видя какви са били двата имота заменяемия и заменения и ми беше отговорено, че към момента на замянката 2 и двата имота са били държавни. И после поисках да ми се предостави това писмо от Общината.

АДВ. Н.: Тъй като в доклада не сте допуснали двама свидетели, които съм поискала ще ви моля да ги допуснете при режим на довеждане евентуално за следващото с.з. Те ще свидетелстват за обстоятелствата относно изграждането на това съоръжение и наводнението. Ние искаме да докажем, че е направено със съгласие това съоръжение. Те твърдят в ИМ, че този навес е построен без съгласие, което не е така и ние искаме да докажем това, освен че сме представили писмени доказателства за това. Освен това те твърдят, че са били наводнявани, което ние оспорваме и ние искаме да се разпитат свидетели относно тия факти.

АДВ. Ц.: Не се противопоставям за свидетелите. Ние сега за първи път чухме, че те имат права върху земята. В ОИМ няма такива твърдения. Ако вие приемете, че този въпрос следва да се проверява, ще ви моля ответната страна да отговори на какво основание са собственици на част от дворното място.

Съгласно ТР № 3/29.06.2017 г. по т.д. № 3/2016 г. по предявения от/срещу съпруг иск за собственост на вещи или имоти придобит в режим на СИО, съпрузите са необходими, но не и задължителни другари.

Предявяването на искове за собственост, когато имат за предмет вещи или имоти притежавани в режим на СИО не е действие на разпореждане, а само на управление. Искът, с който е сезиран съдът в настоящото производство е иск по чл. 109 от ЗС, който е иск за собственост, поради което легитимацията не е задължителна такава и не се налага да бъде оставена ИМ без движение, за да бъде конституиран като задължителен необходим другар съпругът на ответницата, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение искането за конституиране като задължителен и необходим другар в настоящото производство съпругът на ответницата.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че ищците са собственици при равни дялове, по ½ ид. ч. за всеки от тях, на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на П. с административен адрес: ул.

„Б.“ № 5. В имота има построена триетажна жилищна сграда като ищците са собственици съответно на втория и първия етаж.

3

Твърди се, че ответницата е собственик на третия етаж от жилищната сграда и не притежава никакъв дял от дворното място. Въпреки това тя е направила едни дървен навес на уличната регулационна линия и вътрешната регулационна линия, граничеща с имот ***. Навесът е с размери 10.70 м. на 3.30 м. и с височина около 2.50 м., с едноскатен покрив с наклон към имота на ищците. Твърди се, че навесът се състои от дървена покривна конструкция, която лежи на запад върху междусъседска ограда, на юг върху стоманобетонна колона, за която са монтирани входните врати към имота, на север върху тухлена стена с размери 3.70/0.12 м. и височина 2.35 м., а на изток е подпрян с 4 броя дървени колони, нетрайно прикрепени към бетоновата настилка на двора. Навесът е захранен с електричество. Чрез направата на този навес ответницата на практика не дава възможност на ищците и им пречи да ползват собственото си дворно място. Направата и поддържането на това състояние представлява неоснователно и незаконно действие на ответницата.

Твърди се, че в триетажната жилищна сграда на ниво вкопано под терена има едно помещение с площ около 6 кв. м. (първото помещение след входа вдясно), което представлява обща част и е било предназначено евентуално за парно, което не е изпълнено. Твърди се, че ответницата го е преустроила в санитарен възел. Поради това, че е полуподземно, от това помещение редовно се получават течове и наводнения, които освен неприятната миризма, предизвикват повреждане и ерозиране на основите на сградата.

Твърди се, че на стълбищната площадка между втория и третия етаж ответницата е поставила дървена врата, която заключва и от която само тя има ключ и по този начин се препятства достъпът до общи части на жилищната сграда от ищците.

Моли се съдът да постановите решение, с което да осъди ответницата Св. Д. К. да премахне навесът, разположен на уличната регулационна линия и на границата със съседния имот ***, да премахне (демонтира) ВиК-инсталацията на помещението с площ около 6 кв. м., разположено на полуподземния (партерен) етаж и представляващо обща част на етажната собственост, както и да премахне дървената врата, поставена на площадката между 2-ри и 3-ти етаж.

4

Претендират се разноски.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се твърди, че същата е станала собственик на недвижим имот по силата на НА № 59, том. ІV, н. д. 1178/1993 г., чрез покупко-продажба от нейните родители Д. П. Л. и Б. А. Л.а. С оглед разпоредбите на СК имота е съпружеска имуществена общност и съсобственик на имота е и нейният съпруг Н. М. Н..

На това основание е направено искане съдът да остави ИМ без движение и да задължите ищците, да уточнят пасивната легитимация на ответниците, които следва да бъдат конституирани по делото.

Твърди се, че дядото на ответницата П. Н. Л. е предоставил през 1963 г. определена сума на тримата си сина Д. П. Л. - баща на ответницата, Н. П. Л. и Ж. П. Л. за закупуване на общо дворно място и построяване на обща жилищна сграда. Закупеното дворно място обаче е било отчуждено, и заменено по силата на НА за собственост на недвижим имот отстъпен като обезщетение срещу отчужден имот подробно описан в нот. акт № 196, том І, н. д. 446/1964 г. Твърди се, че Н. П. Л. и К. Д. Б. са признати за собственици на недвижим имот, в който се твърди в ИМ, че е направен дървен навес. На 11.11.1964 г. с НА № 112,том IV, н.д. 1393/1964 г. на бащата на ответницата Д. П. Л., е учредено право на строеж на ІІІ-ти етаж от триетажна жилищна сграда. През 1965 г. Кирил Банинкин продава на Ж. П. Л. само ½ ид.ч. от процесното дворно място, с НА 187,том II, н. д. 881/1965 г.

Твърди се, че през 1993 г. бащата на доверителната ми Д. Д. П. Л. и нейната майка Б. А. Л.а и продават недвижим имот подробно описан в НА № 59, том IV, н.д. 1178/1993 г., апартамент от 85 кв. м., ведно с 1/3 ид. ч. от избеното помещение и 1/3 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж. Тъй като имота /дворното място/ винаги е владян и ползван от тримата съсобственици Д., Н. и Ж. по равно, т. е. по 1/3 ид. ч. и между тях винаги е имало взаимно уважение и разбирателство. При установяване на обстоятелството, че родителите на доверителната ми по документи имат само отстъпено право на строеж Н. и Ж. пожелали да прехвърлят на доверителната ми общо и от двамата 1/3 ид.ч от дворното място, така, че всеки да притежава по 1/3 ид.ч. от дворното място. Предприели действия за това. Това обаче, се оказало невъзможно, тъй като по скиците издадени от Община П. дворното 5 място се оказва държавна собственост. Това обстоятелство се потвърждава и от писмо изх.№ 114-1805001/23.06.2021 г. на Община П., от което е видно, че и двата имота и замененият и процесният имот са били държавна собственост. Което изцяло кореспондира със скица № 507 от 07.04.1964 г.

Като кога, как и на какво основание се е променило това обстоятелство остава неясно и не доказано от представените по делото писмени доказателства.

В ИМ се твърди, че без знанието и съгласието на ищците е построен дървен навес в дворното място. Твърдение, което не отговаря на истината.

Навесът е построен през 2011 г. с изричното знание и съгласие на Н. и Ж. и съгласието на съседите Д. Игнатов Ненковски, Цветан Димитров Ненковски и Д. Игнатов Ненковски, за което има писмено съгласие изразено в декларация от 11.05.2011 г.

Неоснователни са твърденията в ИМ, че навесът възпрепятства ползването на дворното място. Тези твърдения са голословни и не почиват на никакви обстоятелства. Не е ясно как са възпрепятствани ищците да ползват дворното място.

Твърди се, че тримата братя винаги са живели в мир и разбирателство по между си. Всички притежават по 1/3 ид. ч. от общите части на сградата и избените помещения. Всички избени помещения са пригодени за живеене.

Когато са разпределяни избените помещения на Н. се е паднало найголямото, което към настоящият момент представлява дневна с кухненски бокс. На Жидомир е предоставено освен избата и помещение под стълбите, което той си е заградил и през всичките години е ползвал като допълнително помещение. На бащата на ответницата Д. двамата братя предоставят процесното помещение, което с тяхно знание и съгласие през 2008 г. е преустроено на баня, за да може да се ползва от него поради напредналата му възраст и невъзможността да се качва до третият етаж. Невярно е твърдението, че то е с площ от 6 кв.м., същото е с площ от 3.52 кв.м.