Решение № 1483 от 01.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1483 гр. София, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20221100900904 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Б.“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** (като универсален правоприемник на „Б.“ ЕАД, с ЕИК ****, по силата на преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 и сл. от ТЗ), представлявано от управителя С.А.Г., чрез адвокат Г. Х. К. САК, с която е предявен срещу Б. Е. И., ЕГН **********, с адрес гр.Стара Загора, п. к.

6000, ул. ****, П. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Стара Загора, п. к. 6000, ул. ****, Н.

З. К., ЕГН ****, с адрес в гр. Стара Загора, ул. „**** и Т. Ж. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. Стара Загора, ул. ****, иск за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на обезщетение в общ размер на 219 006.79 лв., за причинени на дружеството вреди от поведението на ответниците в качеството им на членове на Съвета на директорите на „Б.“ ЕАД, като по реда на чл. 214 от ГПК ищецът с молба с вх. № 49627 от 04.08.2022г. е изменил исковата си претенция, увеличавайки нейния размер с допълнителна сума от 114 350 лв., като общо претендираната сума след изменението на иска е в размер на 333 357.24 лв. Претендират се сторените в производството разноски.

Ищецът твърди, че ответниците са бивши членове на Съвета на директорите на „Б.“ ЕАД, назначени и освободени, както следва:

- Б. Е. И. - назначена за член на СД съгласно решение на Общото събрание на акционерите на „Б.“ ЕАД от 15.03.2006г. и Решение № 7/07.07.2006г. на Софийски градски съд, ф. д. № 12056/2000г.; освободена като член на СД на 13.02.2019 г. съгласно вписване в Търговския регистър 20190213143322;

- П. И. Г. назначен за член на СД съгласно решение на Общото събрание на акционерите на „Б.“ ЕАД от 27.06.2005г. и Решение № 5/09.09.2005 г. на Софийски градски съд, ф.д. №12056/ 2000г., който е член на СД до 12.11.2019г. - датата на преобразуване на „Б.“ ЕАД в „Б.“ ЕООД чрез промяна в правната форма, вписване в Търговския регистър 20191112163200;

- Н. З. К. - назначен за член на СД съгласно решение на Общото събрание на акционерите на „Б.“ ЕАД от 27.06.2005г. и Решение № 5/09.09.2005 г. на Софийски градски 1 съд, ф. д. № 12056/ 2000г., освободен като член на СД на 16.01.2019г. съгласно вписване в Търговски регистър 20190116111804;

- Т. Ж. Т. - назначен за член на СД съгласно решение на Общото събрание на акционерите на „Б.“ ЕАД от 15.03.2006г. и Решение № 7/07.07.2006г. на Софийски градски съд, ф. д. №12056/2000г., освободен като член на СД на 07.08.2018г. съгласно вписване в Търговски регистър 20180807091204.

Посочва, че на 20.03.2015г. Съветът на директорите на „Б.“ ЕАД в състав Б. Е. И., П.

И. Г., Н. З. К. и Т. Ж. Т., е взел решение да се предоговорят трудовите договори със служителите в Дружеството като се сключат допълнителни споразумения с тях със следното условие: „При прекратяване на трудовия договор работодателят дължи на служителя обезщетение в размер на 12 месечни брутни заплати, независимо от останалите законни обезщетения и независимо от повода за прекратяване на трудовия договор. Дължимото обезщетение е платимо в пълен размер еднократно до 15 календарни дни от прекратяване на договора.“ В резултат на така взетото решение, изпълнителният директор П. Г. е сключил допълнителни споразумения към трудовите договори за включване на процесната клаузата за обезщетение при прекратяване на трудовите правоотношения, както следва:

1. Допълнително споразумение № 1022/01.04.2015г. към трудов договор № 90/04.11.2005г. с Д.И.Д., ЕГН **********, на длъжност „регионален мениджър“;

2. Допълнително споразумение № 1030/01.04.2015г. към трудов договор № 587/31.10.2007г. с Р.Г.А., ЕГН **********, на длъжност „регионален мениджър“;

3. Допълнително споразумение № 1012/01.04.2015г. към трудов договор № 51/15.06.2005г. с Д.И.Н., ЕГН **********, на длъжност „регионален мениджър“;

4. Допълнително споразумение № 95/01.08.2016г. към трудов договор № 2173/06.06.2011г. с Н.Д.Т., ЕГН **********, на длъжност „регионален мениджър“;

5. Допълнително споразумение № 1023/01.04.2015г. към трудов договор № 1182/31.03.2009г. с Е.В.Т., ЕГН **********, на длъжност „организатор офис“.

Общият брой на служителите в дружеството, които имат сключени с дружеството споразумения с идентична клауза за обезщетение от 12 месечни брутни заплати е 15, от които 3-ма са самите членове на Съвета на директорите. Споразумения със сходни клаузи, но с обезщетения от 10 месечни брутни заплати, имат 119 служители в Дружеството.

Ищецът посочва, че в резултат на прекратени трудови правоотношения със служители, има заведени искови молби с претенция изплащане на обезщетение съгласно процесната клауза, като по част от образуваните дела дружеството е осъдено да заплати и е заплатило предвиденото в допълнителните споразумения обезщетения и в този смисъл дружеството е понесло вреди в общ размер на 333 357.24 лв., както следва:

1. Трудовото правоотношение с Д.И.Д. е прекратено със заповед от 10.02.2020г. на основание чл.326 от КТ - поради подадено от служителя предизвестие. На 10.03.2020г. Д.Д. е подал искова молба за изплащане на обезщетението по т. 9 от Допълнителното споразумение поради прекратяване на трудовото правоотношение за сумата от 51 901.02 лв.

Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 56/04.04.2022г. по гр.д.

№2700/2021г. на Върховен касационен съд, III г.о. влязло в сила, с което дружеството е осъдено да заплати на служителя сумата 51 901,02 лв, (петдесет и една хиляди деветстотин и един лева и две стотинки) - обезщетение по т.9 от допълнително споразумение № 1022/01.04.2015 г. към трудов договор № 90/05.11.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. На 08.04.2022г. Б. е изплатило в пълен размер дължимата сума, а именно 62 858,78 лв. (шестдесет и две хиляди осемстотин петдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки), от които главница - 51 901,02 лв., както и законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до датата на изплащане на сумата - 10 957,76 лв.;

2. Трудовото правоотношение с Р.Г.А. е прекратено със заповед № 45 от 21.02.2020 г. на основание чл. 326 от КТ — поради подадено от служителя предизвестие. На 03.04.2020г.

2

Р.А. е подал искова молба за изплащане на обезщетението по т.9 от Допълнителното споразумение поради прекратяване на трудовото правоотношение за сумата от 63 741,12 лв.

Прекратяването е настъпило по искане на служителя, без да е налице виновно поведение от страна на работодателя. Върховният касационен съд се произнася с решение № 28/23.03.2022г. ио гр.д.№2376/2021г. на Върховен касационен съд, III г.о. влязло в сила, с което е потвърдено Решение № 260088 от 10.03.2021 г. по в.гр.д. № 775/2020 г. на Пазарджишки окръжен съд и дружеството е осъдено да заплати на служителя сумата от 63 741,12 лева - обезщетение по т.9 от допълнително споразумение № 1030/01.04.2015г към трудов договор № 587/31.10.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и съдебно-деловодни разноски в общ размер от 7 326 лв. Въз основа на решението на ВКС служителят е образувал изпълнително дело 20228390400178 при ЧСИ - И.М.-К., с което общата дължима сума на главница и разноски е достигнала 92 900,43 лв. Доказателство № 12 - Покана за доброволно изпълнение). На 05.04.2022г. Б. е изплатило в пълен размер дължимата сума по изпълнителното дело, а именно 92 900, 43 лв. (деветдесет и две хиляди и деветстотин лева и четиридесет и три стотинки), включваща 63 741,12 лв главница, 12 889,87 лв. - законна лихва, 305,50 лв. такси и разноски по изпълнително дело, 5 637,94 лв. такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, 2 800 лв. - адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 200 лв. - адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело, 7 326 лв. - неолихвяема сума.

3. Трудовото правоотношение със служителя с Д.И.Н. е прекратено със заповед от 10.02.2020г. на основание чл.326 от КТ - поради подадено от служителя предизвестие. На 09.03.2020г. Д.И.Н. е подал искова молба, с която претендира изплащане на обезщетението по т.9 от Допълнителното споразумение поради прекратяване на трудовото правоотношение - сумата от 46 828, 80 лв. Прекратяването е настъпило по искане на служителя, без да е налице виновно поведение от страна на работодателя. Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 44/11.03.2022г. по гр.д.№2721/2021г. на Върховен касационен съд, IV г.о. влязло в сила, с което дружеството е осъдено да заплати на служителя сумата от 46 828,80 лв (четиридесет и шест хиляди осемстотин двадесет и осем лева и осемдесет стотинки) — обезщетение по т.9 от допълнително споразумение № 1021/ 01.04.2015 г. към трудов договор № 51/ 15.06.2005 г., със законната лихва от 09.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 4 068 лв. (четири хиляди шестдесет и осем лева) разноски за производството във всички инстанции. На 04.04.2022г. Б. е изплатило в пълен размер дължимата сума, а именно 60 756,86 лв. (шестдесет хиляди седемстотин петдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки), от които главница - 46 828,80 лв (четиридесет и шест хиляди осемстотин двадесет и осем лева, осемдесет стотинки), 4 068 лв. (четири хиляди шестдесет и осем лева) - разноски за производството във всички инстанции, както и законна лихва върху главницата, считано от 09.03.2020 г. до датата на изплащане на сумата 9 860,06 лв.

4. Трудовото правоотношение със служителя с Н.Т. е прекратено със заповед от 24.02.2020 г. на основание чл. 326 от КТ - поради подадено от служителя предизвестие. На 09.03.2020г. Н.Т. е подал искова молба, с която претендира изплащане на обезщетението по т.9 от Допълнителното споразумение поради прекратяване на трудовото правоотношение сумата от 31 110 лв. Прекратяването е настъпило по искане на служителя, без да е налице виновно поведение от страна на работодателя. Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 30/24.06.2022г. по гр.д.№1883/2021г. на Върховен касационен съд, влязло в сила, с което дружеството е осъдено да заплати на служителя сумата от 31 110 лв. — обезщетение по т.9 от допълнителното споразумение към трудов договор № 2173/06.06.2011г., със законната лихва от 03.07.2020 г. до окончателното й изплащане. Б. е изплатило в пълен размер дължимата сума, а именно 42 149,78 лв., от които главница – 31 110лв., законна лихва - 6 239,78лв. и 4 800 лв. - разноски за производството във всички инстанции.

5. Трудовото правоотношение със служителя с Е.Т. е прекратено от 01.03.2020 г. на 3 основание чл. 326 от КТ - поради подадено от служителя предизвестие. Прекратяването е настъпило по искане на служителя, без да е налице виновно поведение от страна на работодателя. Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 75/23.06.2022г. по гр.д.№2712/2021г. на Върховен касационен съд, влязло в сила, с което дружеството е осъдено да заплати на служителя сумата от 50 880 лв. — обезщетение по т.9 от допълнителното споразумение към трудов договор № 1182/31.03.2009г., със законната лихва. Б. е изплатило в пълен размер дължимата сума, а именно 66 233,67 лв., от които главница – 50 880лв., законна лихва – 10 897,67лв. и 4 456 лв. - разноски за производството във всички инстанции.

Посочва, че ответниците, в качеството им на членове на ръководен орган на дружеството са имали поведение, което е било в противоречие с интересите на дружеството.

При вземане на решение за включване на клаузата за обезщетение при прекратяване на трудовите правоотношения със служители на дружеството в предвидените размери, не са преценени възможните последици от настъпване на негативен финансов резултат за дружеството. В резултат на това решение за дружеството настъпила имуществена вреда, представляваща претърпяна загуба от изплащането в полза на Д.Д., Р.А., Д.Н., Н.Т. и Е.Т. на сума, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовите им правоотношения, лихви и разноски.