Решение № 3067 от 24.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3067 гр. С., 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110141852 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК искове от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:

********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу С. Д. К., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М. 3“, бл. 310, вх. 4, ет. 1, ап. 1 и 2, по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на квота 1/12 от следните вземания за имот, находящ се в адрес: гр. С., ж.к. „М. 3“, бл. 310, вх. 4, ет. 1, ап. 1 и 2, абон. № *******:

2 738,06 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането;

294,99 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 21.02.2024 г.;

52,24 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането;

10,21 лв. - мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. - 21.02.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №13439/2024 г. на СРС.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на съсобственик на процесния имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение в претендираната квота. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице помагач.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете по съображения, че исковата молба е нередовна при липса на конкретизация на месечните вноски за топлоенергия за отопление на имот и общи части, подгряване на топла вода и сградна инсталация, както и лихвите върху тези суми, липсва облигационно правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия, като върху имота има учредено 1 право на ползване на друго лице, който ползва целия имот, липсват доказателства, че цитираните от ищеца общи условия са влезли в сила, оспорва представеното извлечение от сметки по истинност и съдържание, както и вярното отчитане на доставеното общо количество топлоенергия в абонатната станция и правилното начисляване на дължимата от ответника топлинна енергия.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са кумулативно обективно и субективно съеД.ни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника на основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната заповед за изпълнение.

Неоснователно е оспорването на ответника за нередовност на исковата молба.

Ищцовите претенции са в достатъчна степен конкретизирани, като за редовността на исковата молба не е необходима подробна разбивка на отделните суми, които формират главницата за топлинна енергия, като съгласно разпоредбата на чл. 127 ГПК ищецът надлежно е предявил акцесорни искове за мораторни лихви върху двете главници за топлинна енергия и дялово разпределение.

За да бъдат уважени предявените искове за главници ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: възникнало облигационно отношение между страните, по силата на което е доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че ответниците са собственици/вещни ползватели на имота или го обитават на валидно договорно основание с открита на тяхно име партида, както и факти, спиращи и/или прекъсващи давността.

За да бъдат уважени предявените искове за мораторни лихви ищецът следва да докаже съществуването на главен дълг в съответен размер, изпадане на ответниците в забава и размер на лихвите.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъеД.ни към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна на потребителя.

В отговора на исковата молба е сторено изрично оспорване относно наличието на облигационно правоотношение между страните по делото по доставка на топлинна енергия при липса на доказателства в тази насока, като в окончателния доклад по 2 делото на ищеца е възложена тежестта да докаже този факт, в частност, че ответникът е собственик, вещен ползвател или облигационен ползвател въз основа на открита на негово име партида.

От удостоверение за наследници от 20.10.2023 г. се установява, че ответникът е един от наследниците на Е. К., но за същото лице по делото липсват доказателства, че е била собственик на процесния имот, поради което не може да се изведе, че по силата на наследствено правоприемство ответникът е придобил право на собственост върху същия имот.

Въз основа на Заповед № 2093/27.09.1990 г. на ОбНС – община М. на основание чл. 13 от Закона за собствеността и чл. 120 от Наредбата за държавните имоти Д. К. е сключил договор за продажба на процесния имот от 09.12.1994 г., в който договор е посочено, че договорът е сключен от името на Д. К. чрез Е. К. като негов пълномощник с пълномощно № ****, но не и от самата Е. К., като по делото липсват доказателства, че имотът е закупен по време на сключен между Д. К. и Е. К. граждански брак при условията на съпружеска имуществена общност, както и че Е. К. е придобила идеални части от същия имот в обикновена съсобственост с Д. К..

От нотариален акт от 16.02.2022 г. се установява, че Д. К. е дарил всички свои идеални части от процесното жилище на И. К., която е закупила от съсобствениците Р.

К. и А. К. техните по 1/12 идеални части от жилището съгласно два нотариални акта от 14.04.2022 г., но по делото липсват доказателства, че И. К. или друг съсобственик на имота е прехвърлила на ответника съответни идеални части от имота.

Със заявление от 19.11.2020 г. Д. К. е признал, че е собственик на процесния имот с искане да бъде издаден еД.н абонатен номер с оглед издаваните от ищеца фактури за два отделни абонатни номера, но липсва заявление от ответника, че същият признава, че е собственик на съответни идеални части от имота, както и че иска откриване на партида на негово име.

В настоящия случай ищецът не успя да докаже наличието на облигационна връзка между страните по доставка на топлинна енергия и извършване на дялово разпределение за процесния имот и за процесния период. По делото липсват каквито и да е доказателства, от които да може да се направи извод, че ответникът е собственик, вещен ползвател по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ или страна по облигационно правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.

Предвид изложеното, следва отхвърляне на исковете, доколкото ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване, че в качеството си на собственик или вещен ползвател ответникът е клиент на топлинна енергия за процесния имот и период.

По разноските

Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С438/2022 г. въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в наредбата минимални размери на 3 адвокатското възнаграждение, а размерът подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (Определение № 2908 от 8.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1579/2023 г., I т. о.).

При съобразяване вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ответника, липсата на фактическата и правна сложност на делото, както и броя на проведените открити съдебни заседания с участието на ответников представител следва извод за основателност на ищцовото възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение от 250 лв., от които 50 лв. за заповедното производство и 200 лв. за исковото производство.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК искове от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу С. Д. К., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М. 3“, бл. 310, вх. 4, ет. 1, ап. 1 и 2, по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на квота 1/12 от следните вземания за имот, находящ се в адрес: гр. С., ж.к. „М. 3“, бл. 310, вх. 4, ет. 1, ап. 1 и 2, абон. № *******:

2 738,06 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането;

294,99 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 21.02.2024 г.;

52,24 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането;

10,21 лв. - мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. - 21.02.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №13439/2024 г. на СРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на С. Д. К., ЕГН:

**********, адрес: гр. С., ж.к. „М. 3“, бл. 310, вх. 4, ет. 1, ап. 1 и 2, следните суми за разноски:

50 лв. – за заповедното производство;

200 лв. – за исковото производство.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца – „Д.“ ООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б. Б.“ № 85.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4

5