Решение № 1167 от 29.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1167 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20221100113601 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове по чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК с правно основание чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Уникредит Булбанк“ АД срещу А. А. Д., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 250 256,00 лева, представляваща просрочена главница; 3 614,81 лева, представляваща лихва за забава за период от 30.07.2022г. до 08.12.2022г.; законна лихва върху главницата, от 08.12.2022г., до пълното погасяване на задължението, в условията на евентуалност претендира законна лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба.

Претендира се и присъждане на направените разноски в исковото и заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от Договор за банков револвиращ кредит № 0123/677/31052021 от 31.05.2021г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД - кредитор и „Р.Б.“ ЕООД - кредитополучател и А. А. Д. - солидарен длъжник. С договора страните са уговорили БА.та да предостави сума в размер на 350 000 лева с цел: „За оборотни средства: текущи разплащания“. БА.та е предоставила кредита по разплащателната сметка на 1 кредитополучателя: IBAN ******* ********** заверявайки я на 31.05.2021 г., със сумата от 350 000 лева. Кредитът е усвоен по банков път, чрез три преводни нареждания, както следва от 01.06.2021г. за сума в размер на 98 790 лева, от 02.06.2021г. за сума в размер на 173 611 лева и от 11.02.2022г. за сума в размер на 70 000 лева. С договора страните са се съгласили, че кредитът се предоставя за срок от 3 години, уговорили са начинът на ползване и погасяване. Крайният срок на дължимост на главницата и лихвите по договора е 31.05.2024г., съгласно чл.

7.1. от договора за кредит. На 09.09.2022г. бА.та е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, на основание чл. 17.1 от договора за кредит, поради неплащане на уговорените падежи на 3 броя дължими вноски по главницата и 6 броя дължими вноски по лихвата. За предсрочната изискуемост, солидарният длъжник А. А. Д. е уведомена на 09.09.2022г. с покана, получена на адреса от Р.Е. П., със задължение да я предаде на адресата. Образувано е заповедно производство, по реда на чл. 417 ГПК, при СРС, 119-ти състав, по гр.д.

52508/2022г., за снабдяване с изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците по процесния договор за кредит. Твърди, че с разпореждане № 110106 от 14.11.2022г. на СРС, е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение с аргументът, че ответникът не е уведомен за изявлението на бА.та, че счита кредита за предсрочно изискуем, тъй като получилото я лице не е посочило името си в тази покана.

В законоустановения едномесечен срок и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. А. Д., в който е изложено становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва предявените искове по основание и размер.

С молба вх. № 77 973 от 24.08.2023г. ответникът А. А. Д., на основание чл.

237, ал. 1 от ГПК, е направила признание на предявените искове. /лист 68 от делото/.

Наведен е довод, че претендираните разноски в настоящото, както и в заповедното производство следва да бъдат възложени в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като са налице кумулативно и двете предпоставки на посочената норма, а именно: ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е направил признание на иска. Изложени са съображения, че следва да се вземе предвид и факта, че ищецът „Уникредит Булбанк” АД е упражнил надлежно субективното си право да обяви вземането си по кредита за предсрочно изискуемо /произтичащо от процесния Договор за банков револвиращ кредит № 0123/б77/31052021 от 31.05.2021 г., сключен между БА.та и „Р.Б.” ЕООД/, както по отношение на Дружеството – Кредитополучател „Р.Б.” ЕООД, така също и по 2 отношение на солидарния длъжник А. Д. Д. /законен наследник на солидарния длъжник А. Т.Д./ към дата 09.09.2022 г., респективно преди датата на депозиране на исковата молба и е предприел действия по образуване на изпълнителни дела за събиране на вземанията си. В случай, че съдът не уважи искането за присъждане на разноските в тежест на ищеца по делото, ответницата прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

По отношение на претенцията на ищеца за присъждане на разноски за заповедното производство, се поддържа, че същите са недължими поради изрично постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. В условията на евентуалност, в случай, че съдът не приеме разноските в заповедното производство за недължими, ответницата възразява срещу претендираното адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 6028, 70 лв. като прекомерно завишено.

В молбата по чл. 237, ал. 1 от ГПК е заявено и искане от ответника за присъждане на направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8 398,82 лв., изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Софийски градски съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК и чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В открито съдебно заседание проведено на 23.01.2024 г., ищецът чрез пълномощника адв. Н. поддържа предявените искове. Представят списък на разноски по чл. 80 ГПК. /лист 83 от делото/.

След даване ход на делото е докладвана постъпила на 24.08.2023 г. преди постановяването на определението по реда на чл. 140 ГПК, молба на ответницата А. Д., в която е заявено по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК признание на предявения при условията на чл. 415, ал. 1, т. 3 във вр. ал. 3 ГПК осъдителен иск с правно основание чл. 430 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. В молбата на ответника е обективирано искане към съда признанието да се счита за извършено в срока по чл. 131 ГПК с депозирания отговор на искова молба по делото.

Същевременно ищецът, чрез пълномощника адв. Н. в същото съдебно заседание релевира искане за постановяване на решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК съобразно направеното от ответника признание.

С оглед на изложеното и съобразно заявеното искане на ищеца, съдът 3 намира, че са налице условията на чл. 237 ГПК и следва да постанови решение, с което предявените искове при условията на чл. 415, ал. 1, т. 3 във вр. ал. 3 ГПК с правно основание чл. 430 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, следва да бъдат уважени.

Предявените искове са допустими, доколкото са предявени в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита. В случая са налице всички кумулативно предвидени в чл. 237, ал. 1 от ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. Отсъстват пречките за постановяване на такова предвидени в чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и е признато право, с което ответникът може да се разпорежда.

С оглед на изложеното и на основание чл. 237, ал. 2 ГПК, съдът е освободен от задължението да излага мотиви, като е достатъчно да се отбележи, че ищцовата претенция се уважава и решението се основава на признанието на иска.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в производство пред СГС. Не може да бъде споделен доводът на ответника, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските следва да останат в тежест на ищеца, предвид признанието на иска и предвид факта, че ответната страна не е дала повод за завеждане на делото. Съдът намира, че ответницата е дала повод за завеждане на делото, с оглед липсата на изпълнение за заплащане на задълженията по процесния договор за кредит, за чиято предсрочна изискуемост същата – в качеството й на солидарен длъжник по договора е била редовно уведомена от бА.та - ищец.

Ищецът е претендирал разноски в общ размер на 13 660, 23 лева, от които 5374, 65 лева заплатена държавна такса и 8285, 58 лева - адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно представения списък с разноски по чл. 80 ГПК /л. 83 от делото/. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение – в исковото производство, съдът намира за неоснователно, поради това, че след извършена проверка констатира, че същото е уговорено в размер, определен изцяло в съответствие с правилата на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори е под 4 нормативно определения минимален размер, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС с оглед заявения материален интерес по делото.

Следователно и предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на сумата от 13 660 лв. – за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство.

По отношение на разноските в заповедното производство:

Предвид изхода на делото, следва да бъдат присъдени и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, доколкото съгласно т. 10в от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск, а представляват законна последица от уважаването, респективно от отхвърлянето на иска. В заповедното производство, със заповедта за изпълнение са били присъдени разноски в полза на ищеца в размер на 6987,84 лв. държавна такса и 6028,70 лв. – адвокатско възнаграждение.

С оглед уважаването на предявения осъдителен иск, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство съдебни разноски.

Поради това всеки един от двамата длъжници в заповедното производство следва да бъде осъден да заплати половината от дължимите в полза на ищеца разноски. С оглед изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер на сумата от 6 508,27 лв., от които 3493,92 лв. – за държавна такса и 6028.70 лв. адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в заповедното производство, съдът намира за неоснователно, доколкото след проверка констатира, че адвокатското възнаграждение е уговорено в размер в съответствие с правилата на чл. 7, ал. 2, т.

5 и ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и не подлежи на намаляване.

Ответникът няма право на разноски при този изход на делото - искът е уважен изцяло. Независимо, че ответникът е признал иска, от представените доказателства става ясно, че е станал причина за завеждане на делото. Ето защо не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК на ответника да се присъдят разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.237 ГПК, съдът

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. А. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул.

******* и съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, ет. 2, ап. 2 – чрез адв. Д. Д. да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „*******, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3, във вр. с ал.

3 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата о т 250 256 лева, представляваща просрочена главница по „Договор за банков револвиращ кредит“ № 0123/677/31052021 от 31.05.2021г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.12.2022г., до пълното погасяване на задължението, както и сумата от 3 614,81 лева – лихва за забава за период от 30.07.2022г. до 08.12.2022г.