Решение № 82 от 11.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Пловдив, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000651 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от „ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, гр. С., Ж.К. „Възраждане“, ул. „Света С.“ № 7, ет. 5 въззивна жалба против постановеното по т. дело № 315/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение, рег. № 258 от 25.08.2025 г. в частта, с която „ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, гр. С., Ж.К.

„Възраждане“, ул. „Света С.“ № 7, ет. 5 е осъдено да заплати за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на починалия вследствие на ПТП, настъпило на 13.03.2023 г. А.М.А., ЕГН **********, б.ж. на гр. Н.З. следното:

- на М. А. М., ЕГН **********, *** в качеството й на дъщеря на починалия сумата от 100 000 лв. ведно със законната лихва от 19.04.2023 г. равняваща се на разликата между присъдените с решението на Сз ОС 200 000 лв. и дължимите според застрахователя 100 000 лв.,

- на Д. А. А., ЕГН **********, *** в качеството й на дъщеря на 1 починалия сумата от 100 000 лв. ведно със законната лихва от 19.04.2023 г. равняваща се на разликата между присъдените с решението на Сз ОС 200 000 лв. и дължимите според застрахователя 100 000 лв. и

- на Г. П. А., ЕГН **********, гр. Н.З., ул. „И.“ №** в качеството й на съпруга на починалия сумата от 100 000 лв. ведно със законната лихва от 19.04.2023 г. равняваща се на разликата между присъдените с решението на Сз ОС 200 000 лв. и дължимите според застрахователя 100 000 лв.

С жалба се иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго отхвърлящо всеки един от предявените искове за размерите от по 100 000 лв. Отправно е и искане с оглед на това актът на Сз ОС да се измени в частта за разноските и тази присъждаща възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Трите въззиваеми страни намират жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с актовете предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 21.08.2023 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от М. А. М., ЕГН **********, гр.С.З., Д. А. А., ЕГН **********, гр. С. Г. П. А., ЕГН **********, гр. Н.З. искова молба против „ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 13.03.2023 г. около 13, 00 ч. на път ІІІ-554, км. 3, 850 А.М.А. управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № **** в посока от с. Д. към гр. Н.З.. По същото време по същия път, но в обратна посока се движел лек автомобил „Пежо 307“, рег. № ***, който бил управляван от К.Д.Ж., ЕГН **********. На км. 3, 850 лекият автомобил „Пежо 307“ навлезнал в лентата за насрещно движение и се ударил в лекия автомобил „Фолксваген Пасат“.

От удара А. получил множество травми и бил откаран от екип на ЦСМП в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, гр. С.. При приемането му болницата той бил контактен, неадекватен, без спомен за случилото се и в много тежко общо състояние. Имал тежка съчетана травма и травматичен шок. При направените изследвания са установило, че има: контузия на главата с масивна разкъсно-контузна рана в челнотеменните области на същата с масивни кръвоизливи, 2

- тежка травма с единични счупвания на леви и десни ребра и масивни контузионни увреждания на белите дробове, с десностранен хемопневмоторакс,

- тежка гръдна травма с разкъсвания на черния дроб с наличие на кръв в гръдната кухина и разкъсвания на тънкото черво,

- счупване на ацетабулума в дясно.

На 13.03.2023 г. пострадалият бил опериран по спешност, като били извършени различни интервенции във връзка с уврежданията на белия, черния дроб, червата, скалпа и фрактурата на дясното бедро. Въпреки предприетото лечение на *** г. той починал.

Причина за смъртта му според изготвената по образуваното във връзка с инцидента ДП № 306 ЗМ-148/ 2023 г. по описа на РУ - Н.З. е изпадането на пострадалия в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок вследствие на получените при ПТП- то множествените травми, острите кръвоизливи в областта на гръдната и коремната кухини, както и на останалите травмирани области на главата, тялото и крайниците.

Виновен за настъпване на катастрофата и смъртта на А.А. според ищците бил водачът на другия автомобил К.Ж.. С поведението си той причинил неимуществени вреди и на трите ищци, които загубили съпруг и баща.

По повод на това тяхно твърдене е направено проследяване на отношенията на ищците с починалия. Сочи се, че четиримата били изключително близки и привързани един към друг. Двамата съпрузи били заедно от 10.01.1988 г. и от този момент имали хармоничен семеен живот.

Споделяли всички радостни и тежки моменти в семейството и се подкрепяли.

Двете дъщери много обичали баща си и разчитали на подкрепата му в различни житейски ситуации. Той винаги им давал ценни житейски съвети и ги е възпитал, като силни и отговорни личности. Държал да чува децата си всеки ден, сутринта им звънял изпълнен с любов, разказвал за плана си за деня. Вечер се чували, за да си разкажат преживяванията от изминалия ден.

Той бил ***до 2013 г. и се пенсионирал. След пенсионирането и до смъртта си продължил да работи, за да издържа семейството си и двете дъщери.

3

С оглед описаните отношения между ищците и починалия е посочено, че внезапната смърт на съпруга и бащата нарушила обичайния начин на живот на ищците, причинила им негативни изживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на най- близкия им човек. Споменато е, че това им състояние щяло да ги съпътства до края на живота им. В ИМ са изложени и факти относно тежкото състояние, в което преживелите роднини видели А. в болницата непосредствено след инцидента и вида и характера на лечението му.

На тази база е достигнато до заключение, че всички изпитани от тях болки и страдания следва да бъдат обезщетени от лицето, което с виновното си поведение предизвикало инцидента и причинило смъртта на техния съпруг и баща.

В тази връзка е посочено, че към момента на ПТП-то за управлявания от виновния водач лек автомобил „Пежо 307“ имало сключен под формата на полица с ответника застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което съобразено с чл. 432 от КЗ давало основание обезщетението да се търси пряко от застрахователя.

С оглед на това ищците предявили пред застрахователя претенция за изплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди на 19.04.

2023 г. По повод на същата ответникът образувал щета № **** като с писмо от 20.04.2023 г. изискал допълнителни документи, с които към онзи момент увредените лица не разполагали. По тази причина същите не били представени, а в предвидения от закона срок произнасяне по искането им не било извършено

С оглед на това е направен извод, че за ищците е налице интерес да претендират по съдебен ред заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А.А.. Отправено е искане за осъждането на ответното дружество да заплати на всеки от тях по 26 000 лв. като част от дължимите им се по 200 000 лв., ведно със законната лихва от 19.04.2023 г. до окончателното им изплащане.

Ответното дружество в срок е подало отговор, в който са изложени доводи, че към датата на подаване на исковата молба не бил изтекъл срока по чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. с чл. 496 от КЗ и чл. 380 КЗ, което правило предявените с нея искове недопустими. Това е аргументирано с факта, че с предявената на 4

19.04.2023 г. рекламационна претенция не били представени доказателства, които да позволят на ответника да се произнесе по същата, което създавало пречка за заплащане на обезщетенията в срока по КЗ.

Наред с това са изложени и съображения по същество на спора.

Във връзка със същите не се оспорва, че за лекия автомобил „Пежо 307“, рег. № *** към момента на ПТП-то е имало валидно сключен договор по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорено е обаче обстоятелството, че водачът му към онзи момент е от кръга на застрахованите по този договор лица по смисъла на чл. 477 от КЗ. В подкрепа на това се сочи, че той е управлявал автомобила без знанието и без съгласието на неговия собственик.

Застрахователят оспорва описания в ИМ механизъм на ПТП-то като сочи, че за удостоверяване на същия не може да се ползва констативния протокол за ПТП с пострадали лица по причина, че той има доказателствена сила за възприетите и извършени от съставителя му факти и обстоятелства, а той безспорно не е присъствал на самото ПТП.

С оглед на това, че представените с исковата молба документи установявали, че скоростта на застрахования автомобил е в рамките на разрешената и съобразена с пътните условие е изразено мнение, че причина за навлизането му в насрещното платно е неочаквана техническа неизправност или внезапно появило се препятствие на пътя. С оглед на това е направен извод за липса на възможност да се избегне удара, т.е. за непредотвратимост на инцидента. По тази причина случилото се е квалифицирано като случайно събитие и се говори за липса на елементи от ФС обуславящи отговорността на водача на застрахования автомобил по чл. 45 от ЗЗД- виновно и противоправно поведение и причинно следствена връзка между ПТП-то и вредите, които се иска да бъдат обезщетени.

Изложени са и съображения, че ако все пак се приеме, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на деликвента, респ. застрахователя то следва да се има в предвид, че претендираните обезщетения са завишени и не са съобразени със залегналия в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост при определянето им.

В тази връзка на първо место е посочено, че за обезщетения от процесния тип водещ не трябва да е лимитът на застрахователно покритие, а 5 реалните изживявания на пострадалите вследствие на настъпилото в живота им негативно събитие. В подкрепа на това е споменато, че критерият за размера на обезщетението следва да е еднакъв при еднотипни увреждания независимо от правопораждащите факти. Споменава се и че размерът му следва да е такъв, че да компенсира релано претърпените вреди, а не да облагодетелства пострадалия и да създава предпоставки за неоснователното му обогатяване.

Посочено е, че по делото липсват данни смъртта на починалия да е лишила всяка от страните от допълнителни доходи предоставяни от него, а и че ищцата Д. е на 34 години,напуснала е бащиното семейство и има свое.

Последното пък предполагало, че емоционалната връзка с родителите вече не е толкова силна.

Изложени са и доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от починалото лице изразяващо се в следното:

- нарушение на правилото по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП с действията си при управление на МПС да не създава опасност и пречки за движението и да не поставя в опасност живота и здравето на хората, в това число е своето, - нарушение на правилото на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП за използване на обезопастилен колан,

- движение със скорост над максимално допустимата за конкретния пътен участък в нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП.

- нарушение на правилото вменяващо му задължение непрекъснато да контролира пътното превозно средство, а при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство и т.н.

В ДИМ ищецът е изразил становище за неоснователност на направените от застрахователя защитни възражения, а в отговора на същата реално те са преповторени и са оспорени съображенията на ищците в ДИМ.

Съдът е събрал поисканите от страните и относими по спора доказателства и е постановил решението предмет на обжалване. Преди това в заседанието от 11.06.20225 г. е допуснал и увеличение на всеки от трите иска до размера на по 200 000 лв.

В самото решение след анализ на събрания по делото доказателствен 6 материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищците неимуществени вреди от загубата на техния съпруг и баща с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.