Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 19.01.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1865/2025
Вид
Решение № 23
Подписан
19.01.2026
В сила
19.01.2026
Състав
Светла Василева Даскалова, Иваничка Димитрова Славкова, Румяна Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Варна, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Иваничка Д. Славкова

Румяна П. Петрова при участието на секретаря Стела Ив. Йолова в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100601865 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Предмет на въззивното производство е присъда рег.№ *****, постановена на 29.09.2025 г. по НОХД № 3711/2023 г. по описа на ВРС – ХV-ти наказателен състав, с която подс. Н. е признат за виновен в в това, че *****. на път *****, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка *****, с регистрационен номер *****, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – не спрял на подаден сигнал със стоп палка от полицай Н. Г. К., ускорил движението си, като преминал на близко разстояние от полицая, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, като на основание чл.325, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 и чл.54 от НК като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален общ режим. Наложено е на основание чл.325, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение. Подс.Н. е осъден да заплати направените по делото разноски. Постановено е и отнемане в полза на Държавата на ВД – стоп палка.

Недоволен от присъдата е останал адв.С., защитник на подс.Н., който я е 1 о б ж а л в а л . Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на присъдата. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде оправдан. В допълнително писмено изложение към въззивната жалба са развити подробни съображения относно оплакванията в жалбата.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Защитникът на жалбоподателя – адв.С. поддържа жалбата и моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият Н. да бъде оправдан. Според него не са нлице доказатлства за виновността на подсъдимия.

В последната си дума подс.Н. моли да бъде признат за невинен.

Съдът, след преценка на доводите, изложени в жалбата, позицията на страните, както и на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Подс.М. Н. бил познат на органите на полицията. В ОД на МВР-Варна постъпила оперативна информация, че подсъдимият Н. управлява МПС след употреба на наркотични вещества, поради което било взето решение на *****. да се проведат оперативно- издирвателни мероприятия с цел да се установи, дали получената оперативна информация е вярна. Организирано било провеждането на операция на същата дата, която предвиждала да се организират заградителни мероприятия по пътя *****. В операцията участвали служители на Сектор „КП“ при ОД на МВР-Варна и сектор СПС, сред които свидетелите К., Ж., К., Т., както и други полицейски служители.

Преди провеждането на операцията, около 20,00ч., в сградата на ПУ „Белослав и Аврен“ при Четвърто РУ на ОД на МВР - Варна свидетелите Ж. и К. провели инструктаж на всички участващи служители, на които били предоставени снимки на подсъдимия Н. и управлявания от него л.а.***** с чуждестранен рег.№ *****, черен на цвят. Организирани били и две КПП, първото от които било разположено в *****, на път ***** в посока *****, а второто КПП било разположено в *****.

На КПП в *****, на път ***** в посока ***** се намирали свидетелите К., Т., Ж. и К.. Пътният участък, където били посочените свидетели, бил прав и силно осветен, като в страни от пътното платно бил паркиран полицейски автомобил на Сектор „СПС“. Този автомобил бил с поставени светлоотразителни надписи и бил ориентиран с предната си част към *****, а фаровете му били включени. Свидетелите К. и Т. били с униформено облекло по образец и със светлоотразителни жилетки. Задачата на полицейските служители била при установяване движение на посочения по-горе автомобил, той да бъде спрян, да бъде установен водачът и ако е подсъдимият - да бъде 2 задържан. Около 20.55 часа на инкриминираната дата към КПП-то, на което били свидетелите К., Ж., К. и Т., от посока *****, се чул шум от приближаващ автомобил, поради което свид. К. слязъл на пътното платно и с фенерче осветил рег.№ на приближаващият автомобил. В момента в който полицейският служител установил, че рег.№ на приближаващият автомобил /*****/ е този, който им бил посочен на инструктажа, той повдигнал леко фенера и осветил купето, при което свидетелят разпознал подсъдимия като лицето, което преди това бил видял на снимка. Свид.К. подал ясен сигнал на водача да спре със стоп-палката, която държал в лявата си ръка, тъй като с дясната държал фенера.

Когато вътрешността на купето била осветена, свидетелите Ж. и К., които лично познавали подсъдимия, както и свид.Т., който бил видял снимката на подсъдимия на инструктажа, разпознали водача като издирвания М. Н. Н..

Свидетелите видели само него в купето.

Въпреки подаденият сигнал със стоп-палката, подс.Н., при приближаването към полицаите, намалил, но не спрял, а форсирал двигателя, ускорил движението си, отклонил се по пътното платно към свид.К. и преминал в близост до него, при което полицейският служител отскочил, за да се предпази от автомобила. Тогава настъпило съприкосновение между част на автомобила, около предна лява колонка и стоп палката, която свидетелят К. държал в ръката си, при което стоп-палката се счупила. Дръжката на стоппалката останала в ръката на полицейския служител, а останалите части паднали на пътното платно.

Подсъдимият, с управлявания от него лек автомобил, напуснал местопроизшествието и се отправил в неизвестна посока. Полицейските служители, които се намирали на горепосоченото КПП, докладвали на ОДЧ за инцидента и се качили в служебния автомобил, отправяйки се в посоката, в която се движил подсъдимия. Свидетелите Ж. и К. знаели къде се намира домът, в който живее подсъдимия в ***** и всички заедно отишли на адреса му.Там, на двора била единствено свид.Й., живуща на семейни начала с подс.Н.. Полицейските служители се представили на Й. и когато същата била попитана къде се намира подсъдимият в момента, тя заявила, че е отишъл някъде с колата и го чака да се върне. Управляваният от подсъдимия лек автомобил не бил установен пред дома им, както и в близост до него.

Във връзка с инцидента било образувано ДП № 2291/2022 г. по описа на Четвърто РУ на ОД на МВР - Варна.

Тази фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, като същата се доказва от показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие и писмените доказателства по делото. Фактическите констатации, от значение за правилното разкриване на обективната истина по делото, са изведени след всестранна и обективна проверка на всички събрани по делото доказателствени средства.

3

Несподелими са твърденията на защитата, че свидетелите не са имали физическа възможност да видят и разпознаят подсъдимия в купето на л.а.

Този въпрос е бил обсъден задълбочено от проверявания съд и съображенията и изводите му се споделят от въззивния съд.

Проверяваният съд е обсъдил обстойно и отхвърлил като неоснователни и възраженията на защитата срещу проведените в хода на ДП разпознавания на лица. Изводите, които е направил се споделят от въззивния съд.

Първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като е приел, че на инкриминираната дата и място, той е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Приел е, че на Н. е бил подаден ясен, видим и разбираем сигнал от униформен служител, да спре управлявания от него лек автомобил, но той не само, че не се е подчинил на сигнала със стоп палка от полицай Н. К., но е форсирал управлявания от него лек автомобил и демонстративно се е насочил както към свид.К., така и към останалите полицейски служители, позиционирани на съответното КПП. Според първоинстанционния съд, тези действия грубо нарушават обществения ред и демонстрират явно неуважение както към полицейските служители, които са призовани да съхраняват обществения ред, така и към цялото общество и установените порядки в правовата държава.

Според проверявания съд, в конкретния случай подсъдимият е демонстрирал неподчинение на лицата, изпълняващи задълженията по охрана на обществения ред, като поведението му е довело и до причиняване на щети по полицейска стоп-палка. ВРС е преценил, че осъщественото престъпно деяние от подсъдимия се характеризира с особена дързост.

Тези изводи не се споделят от настоящия състав на въззивния съд.

На първо място следва да се коментират действията на подсъдимия – след като той е възприел подаденият му сигнал със стоп-палката, задължаващ го да спре, той намалил, но не спрял, а форсирал двигателя, ускорил движението си, отклонил се по пътното платно към свид.К. и преминал в близост до него, при което полицейският служител отскочил, за да се предпази от автомобила, и така настъпило съприкосновение между автомобила и стоп-палката, която свидетелят К. държал в ръката си, и тя се счупила. Анализирайки тези действия на подсъдимия, въззивният съд намира, че подсъдимият е целял да избегне спирането му за проверка от полицейските служители, а не да извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, ето защо съдът намира, че престъплението, за което е признат за виновен подс.Н. не е осъществено от субективна страна. Прекият му умисъл, както беше посочено по-горе е за избягване от проверката, за която са го спирали, затова и се е отдалечил бързо от местопроизшествието и така е попречил на полицай К. да изпълни задълженията си по извършване на проверка на Н., което изпълва състава на 4 чл.270, ал.1 от НК – подсъдимият е попречил на орган на властта да изпълни задълженията си по извършване на проверка.

Приетата от ВОС нова правна квалификация по чл.270, ал.1 от НК поставя въпроса дали преквалифицирането на деянието едва във въззивното производство, където изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК е недопустимо, поставя подсъдимия в по-неблагоприятно положение и по този начин накърнява процесуалните му права. Следва да се прецени дали преминаването от престъпление по чл.325, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК към такова по чл.270, ал.1 от НК, без да има изменение на обвинението накърнява правото на защита на Н.. Константна е практиката на ВКС, а това следва и от разпоредбата на чл.287 от НПК, че когато се касае за прилагане на закон за по-леко или еднакво наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, съдът /независимо дали се касае за първата или за въззивната инстанция/ не само може, но и е длъжен да квалифицира правилно деянието. Съдът може да постанови оправдателна присъда единствено, ако извършеното от подсъдимия деяние не съставлява престъпление въобще, а не само това по обвинителния акт /в този смисъл РЗ01- ІІ НО, Р- 433-01- І НО, Р-452-01- І НО/.

Ето защо следва да се преквалифицира, като нови фактически обстоятелства не се установяват, а изводите се правят въз основа на събраните в досъдебното и съдебното производство доказателства, които са били известни и на страните в производството – прокуратура, подсъдимия и неговия защитник. Правата на подсъдимия не следва да се считат ограничени, тъй като за деяние, съставомерно по чл.325, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК санкциите са лишаване от свобода до пет години и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК, докато за деяние по чл.270, ал.1 от НК наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба от 500 лв. до 2000 лева.