Определение № 374 от 29.06.2023, Административен съд - Враца

О П Р Е

Д Е Л Е Н И Е

№374 гр.Враца, 29.06.2023г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, административно-наказателен състав, в закрито заседание на 29 юни Две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

КРАСИМИР

ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА ЧКАНД № 297 по описа на съда за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК, във вр. с чл. 63г ЗАНН.

Образувано е по частна жалба от Д. П., действаща в качеството си на управител на „Т.К.“ ЕООД, чрез адв.П. П. против Определение № 19/22.03.2023 год., постановено по АНД № 91/2023 год. на Районен съд –Мездра. С частната жалба се твърди, че оспореното определение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане и решаване по същество. Излагат се съображения в тази насока.

Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на събраните по делото доказателства и оплакванията в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения в чл. 230 АПК, вр. чл.63г ЗАНН 7-дневен срок и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С Определение № 19/22.03.2023г. на РС-Мездра, постановено по АНД №91/2023г. е прекратено производството по делото, поради недопустимост на жалбата, подадена от „Т.К.“ ЕООД с адрес ***, чрез адв.П. П. За да постанови прекратителното си определение РС е приел, че с издадения и оспорен ЕФ е наложено адм.наказание на физическото лице Д. П. и в това й качество у същата е налице правен интерес да обжалва ЕФ, с който е санкционирана по административен ред. Вместо лично от Д. П. или от процесуалния й представител, представляващ я като физическо лице, жалбата въз основа на която е образувано производството пред РС е подадена от юридическото лице „Т.К.“ ЕООД. В тази насока РС е изложил подробни мотиви, въз основа на които е приел, че депозираната жалба от дружеството срещу ЕФ е недопустима, като подадена от ненадлежна страна и е прекратил производството по делото.

Настоящият съдебен състав, намира оспореното определение на РС-Мездра за правилно и законосъобразно и като такова същото следва да остане в сила.

Производството пред РС-Мездра е образувано по жалба на „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ********** и адрес на управление ***, чрез процесуален представител адв.П. В. П. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство серия К № 4913056, издаден от ОДМВР-Враца, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.2 от същия закон на Д. В. П. е наложено при условията на чл. 188, ал.2 ЗДвП адм.наказание

"глоба" в размер на 50 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, а съгласно чл. 188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на превозно средство. Следователно в конкретния случай, след като с ЕФ е установено нарушение, извършено с превозно средство, собственост на „Т.

К.“ ЕООД, наказанието се налага на лицето, представляващо дружеството като физическо лице, а не на самото дружество. В издадения ЕФ серия К № 4913056 като нарушител е посочено физическото лице, поради което и нему принадлежи правото на жалба срещу фиша. Този извод следва и от разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН, която визира процесуално легитимираните лица, имащи правото да обжалват наказателните постановления и електронните фишове, а именно нарушителят и поискалият обезщетение. Фактът, че дружеството е собственик на МПС, не създава правна възможност за него да обжалва ЕФ. Това принципно положение произтича от общото разбиране, че може да се обжалва акта, с който се реализира административно-наказателната отговорност единствено от лицето, което следва да понесе тази отговорност. В случая това е физическото лице, посочено в ЕФ, което е и административно-наказателно отговорно, съгласно чл. 188, ал.2 от ЗДвП. Жалбата подадена от „Т.К.“ ЕООД, е процесуално недопустима, тъй като не е подадена от лице, легитимирано да обжалва издадения ЕФ. Липсата на право на жалба определя и недопустимостта на жалбата и прекратяване на производството по делото, както правилно е приел и РС в оспореното определение. В предвид на изложеното, възраженията на касатора в тази насока са неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл.236 вр. чл.221, ал.2, пр.1 АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ

В СИЛА Определение №19/22.03.2023г., постановено по АНД № 91/2023 год. на Районен съд –Мездра.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.