Решение № 1169 от 05.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1169 гр. Варна, 05.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110201119 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „П2 Транс“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 206952286, срещу Наказателно постановление №23-0003041 от 02.07.2024 г., издадено от Началник на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.25 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2000.00 лв.

Въззивникът оспорва процесното НП като неправилно, законосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че НП не е било връчено нито лично, нито чрез пощенска служба на упълномощен представител на въззивното дружество, като неговият адрес не е променян, както и че на 30.01.2025 г. въззивникът бил уведомен от ТД НАП гр. Варна за наличие на процесното НП и на още три такива, като били поискани и представени от въззиваемата страна заверени копия на същите и били подадени жалби срещу всички тях. Твърди също, че в АУАН и в НП са описани две различни нарушения, извършени на 05.03.2024 г. (в АУАН) и на 02.03.2024 г. (в процесното НП). Твърди, че не е изяснен и фактът, как точно е било установено нарушение за бъдещ момент. Излага и възражение за компетентността на наказващия орган. Претендира присъждане на сторените разноски за възнаграждение на адвокат.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител твърди, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила и твърдяното нарушение е доказано по надлежния ред като претендира НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на доводите на страните и събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 24.04.2024 г. свид. Б. И. и негов колега С. А., съответно ст. инспектор и инспектор в ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, при запознаване с документите – доклад рег.№11-48-2612 от 20.03.2024 г. с приложена справка за неотчетени в срок еднократни чуждестранни разрешителни за международен превоз на товари за 2023 г. и заявление рег.№11-48-2612 от 24.04.2024 г. от „П2 Транс“ ЕООД с представени 4 бр. разрешиелни, сред които и №149351, констатирали, че дружеството не е изпълнило предвиденото задължение в чл.25 от Наредба №11 от 31.10.2002 г., да отчете в срок до 01.03.2024 г. полученото разрешително №149351/2023 г. международен превоз на товари за Република Турция, валидно до 31.04.2024 г., както и че съответния документ е представен от въззивника на датата 24.04.2024 г.

При тази констатация, спрямо въззивника бил съставен АУАН №337545 от 24.04.2024 г. за нарушение по чл.25 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. като предоставения на въззивника екземпляр от съответния АУАН като дата на извършване на нарушението било вписано 05.03.2024 г., докато представения с административно-наказателната преписка екземпляр от същия АУАН има намастилена поправка на съответната дата, която се чете като 02.03.2024 г.

Въз основа на съставения АУАН и приобщените документи, наказващият орган издал процесното НП №23-0003041 от 02.07.2024 г., с което възприели и възпроизвел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН, включително некоректно променената след съставянето му дата на извършване на твърдяното нарушение и наложил спрямо въззивника предвиденото в чл.99, пр.4 ЗАвмП наказание „имуществена санкция“ във фиксирания размер 2000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат от непосредствени възприятия на свид. Б. И., така и от напълно съответстващите им документи – НП №23-0003041 от 02.07.2024 г., АУАН №337545 от 24.04.2024 г., включително представен с процесната жалба екземпляр за въззивника, писмо от ИА „АА“ рег.№11-482612 от 25.03.2024 г., заявление от П. П. от 24.04.2024 г., писмо от П. П. рег.№52-00-10-3337 от 20.04.2024 г., пълномощно рег.№11-10-2255 от 11.03.2024 г., удостоверение за правоспособност №784, заповед №138 от 28.02.2024 г., заповед №РД-01-67 от 29.02.2024 г., заповед №РД-08-107 от 29.02.2024 г., известие за доставяне ИДPS900094ECDTZ и известие за доставяне ИДPS900094BV0LU.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, установения от закона 14-дневен срок от узнаване за издаване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е допустима и подлежи на разглеждане. По отправените от въззиваемата страна възражения относно осъществено връчване на процесното НП по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН, следва да се отбележи, че реда за връчване на НП по този ред е изключение от предвидения, като, за да бъде налице то и връчването да се счита за валидно осъществено по този ред, е необходимо нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес, а новият да не е известен на наказващия орган. В конкретния случай, видно от приобщените документи, въззивното дружество е търсено от пощенски служител двукратно, като и двата пъти пратката е била непотърсена, но от наказващия орган не са били положени никакви други процесуални усилия да установят представител на въззивното дружество, комуто да се връчи валидно издаденото НП, както и да се уверят, че посочения от дружеството адрес не е актуален и 2 същото няма заявен друг актуален такъв. При това, в процесното НП липсва и надлежно удостоверяване, документа да е счетен за връчен съобразно чл.58, ал.2 ЗАНН. Поради това, настоящият състав намира за неоснователно възражението за недопустимост на депозираната жалба и прекратяване на производството по делото.

Относно компетентният орган:

НП е издадено от компетентен орган – Началник ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, съобразно чл.92, ал.2 ЗАвП и Заповед №РД-08-107 от 29.02.2024 г. на Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесното НП е издадено в рамките на предвидените срокове от установяване на нарушението и съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере, какво е обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочена е нарушената материално-правна норма и наказанието за нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на нарушителя, което той е реализирал в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция.

Въпреки това, съдът констатира наличие на основание за отмяна на издаденото НП, релевирано и в жалбата, състоящо се несъответстващо посочване на датата на осъществяване на твърдяното нарушение в АУАН и в НП. В процесното НП е отразена датата 02.03.2024 г., която би била и коректната дата на извършване на нарушението, но при връчването на АУАН от 24.04.2024 г. на въззивника е предоставен екземпляр, съдържащ отразяване за дата на извършване на нарушението 05.03.2024 г., напълно неправилно и без надлежно уведомяване на твърдения извършител на нарушението, в представения пред наказващия орган оригинален екземпляр на АУАН е била извършена поправка на датата.

Именно поради осъществяването на тази поправка, без да е уведомен за същата адресата на документа, се налага извод за допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило значително пълноценното реализиране на правото на защита на въззивника, както и законосъобразното протичане на административно-наказателното производство като цяло. В тази връзка следва да се изтъкне изрично, че това нарушение не позволява наказващият орган да реализира и предвиденото с чл.53, ал.2 ЗАНН правомощие да санкционира нарушителя и при допусната в АУАН нередовност, ако извършването на нарушението е безспорно установено, именно поради факта, че твърденият нарушител не е бил запознат със съответната нередовност, състояща се в променено в последствие съдържание на съответния АУАН, доколкото връчването на екземпляр от документа след неговото съставяне, удостоверява за лицето не само действителното негово съдържание, но и гарантира, че идентично с узнатото от него съдържание ще бъде представено пред наказващия орган за упражняване на неговите правомощия.

При тази констатация, съдът намира, че оспореното НП подлежи на отмяна, без да бъде разглеждана по същество неговата материално-правна законосъобразност.

При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.3 и ал.4 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК и с оглед отправеното искане с представен списък на разноски и удостоверено плащане, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат в претендирания размер 495.00 лв, който не надвишава установения минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 ЗАНН, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №23-0003041 от 02.07.2024 г., издадено от Началник на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.25 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, на е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2000.00 лв.

ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на „П2 Транс“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 206952286, сумата 495.00 лв (четиристотин деветдесет и пет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването пред Административен съд - Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4