Решение № 234 от 13.07.2026, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. В., 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Ив. Цветков при участието на секретаря М.Г.Л. като разгледа докладваното от Д. Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20261320200521 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Д. Ф. Д., ЕГН: **********, от с. Д., обл.В., *** и съдебен адрес гр. В., ул.

„“К.Б.П.“ №11а - адв. С., против Наказателно постановление №

168/27.03.2026 г. на Директора на РДГ - Берковица, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.257, ал. 1, т.2 от ЗГ „глоба“ в размер 153.39 €. за извършено нарушение по чл. 15, ал.1, т.1, във вр. с чл. 9а от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/ и Заповед № ЗАП – 1019 от 17.11.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите / ИД на ИАГ/.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява се, представлява се от договорен защитник. Последният по същество моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

Релевират се съображения за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на процесното НП. Посочва се, че е налице неясно формулиране на вмененото нарушение. Изтъква се, че липсва точно описание на първичния и вторичен превозен билет със съответните индивидуализиращи белези, както и вида куб.метри на превозената дървесина. Претендира се адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на ответната страна поддържа обратна теза, като в същата се навеждат съображения за законосъобразност, правилност и обоснованост на издаденото НП. Твърди се още, че нарушението било безспорно доказано , тъй като било безспорно установено местоположението на издаване на процесния превозен билет. Моли се съда да потвърди издаденото наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

1

На 18.02.2026г. служители на РДГ-Берковица, между които и свид. Д. В., извършили проверка на сечище в землището на с. М., обл.В..Било установено, че на 13.02.2026 г. жалб. Д., като лице, упражняващо частна лесовъдска практика, издал превозен билет за транспортиране на 4.00 пр.м3 дърва за огрев от вида цер и полски ясен, въз основа на издадено позволително за сеч № 0851562/14.01.2026г. за имот с идентификатор ***, като превозния билет не бил издаден от временен склад, съгласно одобрения технологичен план към посоченото по-горе позволителното за сеч. Нарушението било установено с помощта на GPS координати и проверка на място.

С оглед констатациите от проверката, свид. В. възприел извод за наличие на административно нарушение и съставил АУАН срещу жалбоподателя Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения и получил препис от него.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалб. Д. било наложеното посоченото по- горе административно наказание.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – приложената АНП, както и събраните гласни такива- показанията на свид. Д. В., участвал в извършената проверка и съставил в последствие АУАН. Показанията на актосъставителя следва да бъдат кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на показания му.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес. Деянието, за което е издадено наказателното постановление, е извършено на територията на община В., област В., при което положение териториалната компетентност принадлежи на В.ски районен съд, който е родово компетентен по смисъла на чл.59, ал. 1 ЗАНН. НП и АУАН са издадени от компетентни органи, видно от Заповед № ЗАП - 1019/17.11.2021г. на Министъра на земеделието и храните и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано пълно, с всички обективни признаци и допълнително относими обстоятелства, предвид което не е налице неяснота и противоречие относно нарушението, вменено във вина. Доказано е от представените доказателства в административно наказателната преписка.

Налице са всички изискуеми реквизити на АУАН и НП. Посочени са правилно нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителят. В този 2 смисъл съдебният състав не споделя наведеното възражение от защитата относно допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се липса на точно описание на извършеното нарушение.

Съдът счита, че нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д. е доказано посредством събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Установено е по безспорен начин, че жалбоподателят в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика, на 13.02.2026 г. жалб. Д. издал превозен билет за транспортиране на 4.00 пр.м3 дърва за огрев от вида цер и полски ясен, въз основа на издадено позволително за сеч № 0851562/14.01.2026г. за имот с идентификатор *** находящ се в землището на с. М., обл.В., като превозния билет не бил издаден от временен склад, съгласно одобрения технологичен план към посоченото по-горе позволителното за сеч.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител, че нарушението е формулирано неясно, поради което е налице процесуално нарушение от категорията на съществените на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В настоящия правен спор са посочени всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са и доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство. В подкрепа на становището, че процесното НП съдържа описание на нарушението, дата и място на извършване, както и обстоятелства, при които то е извършено. Ето защо настоящият съдебен състав не споделя и възражението на процесуалния представител за липса на яснота относно извършеното нарушение.

Предвид изложеното съдът счита, че в хода на производството по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Отделно от горното, съдът намира, че в случая не е приложима нормата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН. Извършеното от жалбоподателя нарушение по Закона за горите не е с незначителни вредни последици, нито е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В тази връзка следва да се подчертае, че нормите в Закона за горите са създадени, за да гарантират обществения интерес, като всяко едно нарушение на посочения нормативен акт безспорно го засяга, поради което осъщественото нарушение в никакъв случай не би могло да бъде разглеждано като маловажен случай. При определяне на наказанието АНО се е съобразил с нормите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН., като наложеното наказание е определено в минималния предвиден размер, посочен в закона и отговаря на тежестта на нарушението, както и на значимостта на нарушените обществени отношения.

С наказателното постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 153.39 €/300 лв./ на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.

3

Съгласно въпросната санкционна норма наказва се с глоба от 300 до 5000 лева/ от 153.39 € до 2 556 €/ ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. В конкретния случай на жалбоподателя е била наложена глоба в минимален, предвиден от закона размер, с което съдът счита, че наказващият орган е спазил разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.

Съдът счита, че така наложеното административното наказание би изпълнило задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, правилно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 168/27.03.2026 г. на Директора на РДГ Берковица, с което на жалбоподателя Д. Ф. Д., ЕГН: **********, от с. Д., обл.В., *** и съдебен адрес гр. В., ул. „“К.Б.П.“ №11а - адв. С. е наложено административно наказание на основание чл.257, ал. 1, т.2 от ЗГ „глоба“ в размер на 153.39 €. за извършено нарушение по чл. 15, ал.1, т.1, във вр. с чл. 9а от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/ и Заповед № ЗАП – 1019 от 17.11.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите / ИД на ИАГ/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред В.ски Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщението му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4