Определение № 799 от 28.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 799 гр. Благоевград, 28.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20261200500288 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, Столична община, р-н „Люлин“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, Офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против разпореждане №1982/18.10.2025г на РС-Гоце Делчев по ч.гр.д.№1420/25г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр.осн.чл.413, ал.2 вр. с чл.418, ал.4 ГПК.

С атакувания акт е отхвърлено заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: 494, 29лв (252,73 евро), представляваща главница по договор за кредит от 20.10.2021г; 13, 97лв (7,14 евро), договорна лихва за периода 20.10.2021г-21.05.2025г; 80, 37лв (41,09 евро), законна лихва за забава за периода 21.10.2021г-10.10.2025г; 71, 25лв (36,43 евро), сторени по делото разноски.

Недоволен от разпореждането е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.

Настоява за неговата отмяна и издаване на исканата заповед за въпросните суми, ведно с присъждане на разноските по делото.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

1

От материалите по делото се установи, че действително жалбоподателят е поискал издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Г. А.

Г. за подробно описаните суми, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение. Основал се е на представения договор за потребителски кредит, с подписването на който кредитополучателят дължи уговореното в него възнаграждение. Освен това, в заявлението се твърди, че страните се уговорили връщането на претендирените суми да се разсрочи във времето и да се погасява съгласно погасителния план. Заявителят се позовава още на сключен между него и кредитора по договора договор за продажба на вземания, по силата на който кредиторът прехвърлил процесните вземания в полза на заявителя.

В случая РС правилно и законосъобразно е отказал издаването на заповед по чл.410 ГПК за подробно описаните суми. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика, поради което и по арг. на чл.272 ГПК препраща към тях.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, свеждащи до неправилност на атакувания акт. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. По силата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът не само има право, но и служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и още в заповедното производство дължи проверка относно съответствието му със закона, добрите нрави и за наличието на неравноправни клаузи. В тази насока са и постановките на ТР №1/20г на ВКС, съобразно което съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Оттук следва, че съдът в заповедното производство, извършвайки такава преценка, имаща отношение към валидността на сделката или на отделни нейни клаузи, от които заявителят черпи права, не превишава, а напротив, действа в съответствие с правомощията му по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК. Оттук и несъстоятелността на изложените в тази връзка доводи на заявителя.

2

Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, според които заповедният съд неправилно е приел сключеният между страните договор за кредит за неотговарящ на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. По смисъла на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита (ГПР), както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за потребителски кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Не е посочено обаче по какъв начин е формиран посочения ГПР, поради което правилно РС е приел, че договора не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен между страните (праводателя на заявителя) договор за потребителски кредит, по който длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК. При това положение, заповедният съд е бил длъжен служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора, и ако прецени наличието на такава да извърши служебно прихващане.

В този смисъл правилно районният съд е указал на заявителя да конкретизира вземането си, като посочи извършените плащания и конкретизира на коя дата длъжникът е плащал, в какъв размер и за погасяване на какви задължения по договора са отнесени служебно същите. Като не е депозирал поправено заявление с оглед на дадените от съда указания, и като се съобрази, че е бил предупреден за последиците от неизпълнение на дадените указания - отхвърляне на заявлението - заявителят следва да понесе негативните последици от неизпълнението им, изразяващи се в отхвърляне на подаденото заявление.

В решение от 30.06.2022 г. по дело С-170/21 г. на Съда на Европейския съюз в т. 3 е посочено, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на 3 неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора, в случай че не са спазени принципите на равностойност и ефективност. След като по делото заявителят не сочи какви суми са заплатени, то е невъзможна преценка за това дали чистата стойност по заема е дължима или не. Като последица от липсата на информация за заплатените суми следва отхвърляне на подаденото заявление изцяло.

Освен това въззивният съд констатира, че няма доказателства за твърдяната от заявителя цесия, т.е не се установи заявителят да има качеството на кредитор по процесния договор.

В този контекст първоинстанционният акт се явява правилен и законосъобразен, което налага потвърждаването му изцяло.

В изложеното се съдържа отговор на всички доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.

С оглед изхода от спора разноските пред настоящата инстанция си остават за сметка на жалбоподателя.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1982/18.10.2025г на РС-Гоце Делчев по ч.гр.д.№1420/25г по описа на с.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4