Решение № 204 от 01.02.2024, Административен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№204 гр. Враца, 01.02.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, І-ви състав, в публично заседание на 11.10.2023г. /единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година/ в състав:

АДМ.

СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА при секретаря Даниела Ванчикова и като разгледа докладваното от съдия Житарска адм. дело № 737 по описа на

АдмС – Враца за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.73 ал.4 във връзка с чл.27 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ във връзка с чл.27 ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано по жалба на ЕТ „Д.Т.“, с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***, представляван от Д.Т. Т., чрез адв. К.Ч., срещу Решение № 06/312/02636/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/8531#16 от 03.11.2022г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в размер на 46 642,01 лева.

С жалбата се иска обявяване нищожността на оспореното решение, тъй като неправилно е издаден, след като ВАС със свое Решение № 6560/04.07.2022г., постановено по адм.дело № 8506/2021г. е отменил АУПДВ № 06/312/02636/3/01/04/01, издаден за същото нарушение. Идентичността на двата издадени акта от ДФЗ изключва издаването на Решение за налагане на финансова корекция /РФК/. Според жалбоподателя с процесния ИАА е решен повторно въпросът по изпълнение на задължения по Договор № 06/312/02636/07.10.2014г., а РФК се явява повторно издаден акт при обективна и субективна тъждественост с предходно издадения отменен акт и не поражда правни последици. Твърди се, че с решението си ВАС се е произнесъл по съществото на спора, окончателно е решен въпросът и ДФЗ не се е съобразил със силата на присъдено нещо и непререшимост на спора, което се сочи, като незаконосъобразен опит за заобикалянето му. Счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.177 ал.2 от АПК. Приема, че по изложените в жалбата аргументи, решението, като издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, е незаконосъобразно, необосновано и немотивирано, и се иска то да бъде отменено.

Твърди се, че жалбоподателят е изпълнил поетите от него ангажименти, като е реализирал инвестицията при спазване на предварително известните му критерии. Поддържа се, че неоснователно в атакувания акт като основание за налагане на ФК е посочен чл.16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., тъй като цитираната разпоредба въвежда задължение единствено за представяне на бизнес план, но не и за неговото изпълнение. Изложени са съображения за правното значение на бизнес плана като един от изискуемите документи за кандидатстване по мярката. Сочи се, че бизнес планът в приходната част може да бъде само предположение, но не и задължение и степента на изпълнение следва да се анализира с оглед постигане на целите му.

Поддържа се, че представеният бизнес план доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост на проекта. Сочи се, че през 2018г. има растеж на приходите от дейността, съответно има подобрение на финансовото състояние на предприятието. При това положение се оспорва като неоснователно установяването на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане след края на третата година от проекта, който е петгодишен и не е приключил. По отношение на критерия „устойчива заетост“ се твърди преизпълнение на бизнес плана, като вместо заложените 2 работни места, през целия проверяван период са поддържани 7 работни места за наети лица на трудов договор. На следващо място, жалбоподателят счита, че позоваването в РФК на нарушения на т. 4.12 и т. 4.18 от договора е неоснователно и не може да обоснове аргумент за съществено нарушение по смисъла на чл.46, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Сочи, че предмет на одобрената инвестиция е обектът на финансиране, т.е. реконструкция на масивна сграда магазин в ресторант, бърза закуска и стаи за почивка, ведно с цялостното ѝ привеждане в състояние на работа по предназначение.

Поддържа, че преценката за изпълнение на одобрената инвестиция включва до каква степен са изпълнени одобрените в Таблица № 1 от бизнес плана активи. Приходите от дейността не могат да бъдат предвидени като индикатори за изпълнение, съответно реализирането на по-нисък размер на приходи в сравнение с предвидените в бизнес плана не съставлява нарушение по т. 4.12 от договора.

Жалбоподателят оспорва и размера на определеното подлежащо на възстановяване публично държавно вземане. Сочи, че Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., приети със Заповед № 03-РД/3218 от 08.08.2019 г., са обнародвани на 30.08.2019 г. в ДВ бр. 69 от 2019 г. и не са били известни на кандидата към момента на изготвяне на бизнес плана и сключване на договора за финансово подпомагане. По този начин са нарушени принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. На следващо място се твърди прилагане на формален подход от страна на ответника при анализа на фактите в оспорения акт, водещ до липса на мотиви при постановяването му. Поддържа се, че изложените обстоятелства и аргументи не доказват наличие на предпоставките за определяне на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане. Иска се от съда да отмени оспореното Решение за налагане на финансова корекция. Претендира се присъждане на направените по производството разноски, за което представя списък на разноските.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от адв. Х.П.. Поддържа жалбата на заявените в нея основания и по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита.

Ответникът – Изпълнителния директор на

Държавен фонд „Земеделие“ редовно призован, не се явява и не се представлява. В представеното по делото становище по жалбата, се излагат доводи за нейната неоснователност, поради което моли съда, да я остави без уважение и да потвърди оспорения акт, като правилен и законосъобразен. С допълнителна молба вх. № 742/13.03.2023 г. оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, а и това се установява от събраните по делото доказателства, че между Държавен фонд „Земеделие“ и ЕТ „Д.Т.“ е сключен Договор № 06/312/02636 от 07.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 – 2013 г., по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. в размер на 320 092,19 лева, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 06/312/02636. Според договора ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок до 15.09.2015 г. В договора са разписани правата и задълженията на страните. В т. 8.1 от него е уговорено в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ или е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително, когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и 47 от Наредба № 29/11.08.2008г. Отпуснатата безвъзмездна финансова помощ е за финансиране на проект по Бизнес план „Реконструкция на масивна сграда магазин в УПИ 31, кв. 34, гр.

Оряхово в ресторант, бърза закуска и стаи за почивка“. След завършване на инвестицията е предвидено осигуряване на две постоянни работни места и реализиране на приходи от услуги за всяка година, както следва: нощувки – 16 000,00 лв., приходи от обяд – 121 500,00 лв. и приходи от вечеря – 162 000,00 лв. С писмо до ДФ „Земеделие“ вх. № 01-6500/9426 от 03.06.2014 г. ЕТ е представил изменение в бизнес плана, съгласно който за всяка една от годините е предвидено реализиране на приходи в размер на 461 500,00 лв.

При извършена проверка на място след плащане на 26.06.2019 г. по проект № 06/312/02636 е установено, че изпълнението на бизнес плана средно аритметично за три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е в размер на 31,03 % от заложените приходи.

Във връзка с констатациите от проверката, с писмо изх. № 01-6500/8531 от 28.10.2019 г., получено от жалбоподателя на 31.10.2019 г., същият е уведомен за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. ЕТ „Д.Т.“ е подал възражение вх. № 01-6500/8531 от 13.11.2019г., в което е изразил несъгласие с констатациите в писмото. След разглеждане на възражението изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ не е приел същото за основателно, като на 04.09.2020 г. е последвало издаването на АУПДВ № 06/312/02636/3/01/04/01, с който на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 46 642,01 лева. АУПДВ е връчен на ЕТ на 10.09.2020г.

Едноличния търговец е обжалвал издаденият АУПДВ, който акт е отменен с Решение № 6560/04.07.2022г., постановено по адм.дело № 8506/2021г. по описа на ВАС. В мотивите към това решение е прието, че в конкретния случай е приложим друг процесуален ред, по реда на ЗУСЕФСУ и издаването на друг акт – решение за налагане на финансова корекция, а не на АУПДВ. Предвид изложеното в мотивите е прието, че е приложима новата разпоредба на чл.27 ал.6 от ЗПЗП /ДВ, бр.51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 28.10.2019 г., видно от уведомителното писмо по чл.26 от АПК за откриване на производството и съгласно чл.25 ал.3 АПК, а обжалваният АУПДВ е издаден на 04.09.2020г.

В чл.27 ал.6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ е предвидено, че подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, дължима поради нарушение на договора, от страна на ползвателите на помощта и бенефициенти по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от същия закон.

Предвид приетото в това решение на ВАС, с уведомително писмо с изх. № 01-6500/8531#2 от 12.09.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л.79), адресирано до жалбоподателя ЕТ „Д.Т.“, последният е уведомен, че на основание чл.73 ал.2 от ЗУСЕФСУ и влязло в сила съдебно решение № 6560/04.07.2022г., постановено по адм. дело № 8506/2021г. по описа на ВАС, ДФЗ открива производство по налагане на финансови корекции. В уведомителното писмо са описани подробно констатациите, направени след проверка на изпълнението на Договор № 06/312/02636 от 07.10.2014г. по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. В писмото е посочено, че при извършване в периода 26.06.2019г. - 26.06.2019г. на извънредна проверка на място след плащане по проект № 06/312/02636, както и след извършени допълнителни административни проверки, е констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план с Договор № 06/312/02636 от 07.10.2014 г., които са детайлно описани в уведомителното писмо.

В уведомителното писмо е посочено също, че във връзка с описаните нарушения, ДФ „Земеделие“ ще пристъпи към издаване на Решение за налагане на финансова корекция на ЕТ „Д.Т.“, която ще бъде в размер на 46 642,01 лева, представляващи 15% от получената субсидия, както и е указано, че в случай на несъгласие с направените констатации, изложени в писмото, има право да представи в 14-дневен срок от получаването му своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи писмени доказателства към тях.