Решение № 21010 от 18.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21010 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110145709 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 294829/09.09.2025 г., с която ЗД „Е“ АД, ЕИК: ***** е предявило срещу „И“ ООД, ЕИК: ***** обективно и кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 1000,00 лева - частична претенция от общо 2253,16 лева, представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“, обективирана в полица № ***/04.10.2023 г., за установена на 13.06.2024 г. липса на 4 броя мобилен телефон **** при превоз на същите в кашон с общо тегло 14 кг. и размери 40/40/30 см., от гр. София, България до гр. Рига, Латвия, съгласно договор за превоз на товари, за който е съставена товарителница № *** от 11.06.2024 г., с изпращач „М“ ООД, превозвач „И“ ООД и получател „М, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /09.09.2025 г./ до окончателното й изплащане; 2/ иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 151,07 лева, представляваща мораторна лихва за периода 06.08.2024 г. – 08.09.2025 г., дължима върху претендираната в производството главница.

Ищецът твърди, че е застраховател по договор за застраховка „Товари по време на превоз“, сключен с „М“ ООД, обективиран в полица № ***/04.10.2023 г., с период на застрахователно покритие от 12.10.2023 г. до 11.10.2024 г. Посочва, че на 11.06.2024 г. изпращачът „М“ ООД изпратил от гр. София, България до получателя 1

„М” OU в гр. Рига, Латвия, чрез превозвача „И“ ООД, пратка, представляваща кашон с общо тегло 14 кг. и размери 40/40/30 см., за което била съставена товарителница № 9520*** от 11.06.2024 г., с изпращач „М“ ООД, превозвач „И“ ООД и получател „М” OU, от 11.06.2024 г. Поддържа, че пратката съдържала 40 бр. мобилни телефони, сред които 4 броя мобилен телефон мобилен телефон ****, за които изпращачът бил издал фактура № ****/11.06.2024 г. на стойност 1152 евро.

Посочва, че при получаване на пратката на 13.06.2024 г. получателят установил липса на посочените 4 бр. мобилни телефони, за което уведомил изпращача, който от своя страна издал кредитно известие за сумата от 1152 евро, съответстваща на стойността на недоставената стока, и изпратил до превозвача протестно писмо.

Ищецът твърди, че във връзка с претенция на изпращача „М“ ООД – застраховано лице по застрахователния договор, образувал преписка по щета № ***/2024 г., по която определил застрахователно обезщетение за липсващите мобилни телефони в размер на 2253,16 лв., която сума изплатил на застрахования „М“ ООД на 18.07.2024 г.

Ищецът поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, а именно – срещу превозвача „И“ ООД, който бил отговорен за настъпилата по време на транспорта липса на четири мобилни телефона.

Моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 1/ 1000,00 лева - частична претенция от общо 2253,16 лева, представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“, обективирана в полица № ***/04.10.2023 г., за установена на 13.06.2024 г. липса на 4 броя мобилен телефон **** при превоз на същите в кашон с общо тегло 14 кг. и размери 40/40/30 см., от гр. София, България до гр. Рига, Латвия, съгласно договор за превоз на товари, за който е съставена товарителница № *** от 11.06.2024 г., с изпращач „М“ ООД, превозвач „И“ ООД и получател „М, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /09.09.2025 г./ до окончателното й изплащане, както и 2/ сумата от 151,07 лева, представляваща мораторна лихва за периода 06.08.2024 г. – 08.09.2025 г., дължима върху претендираната в производството главница.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, който развива доводи за неоснователност на предявения иск.

2

Оспорвам се обстоятелството, че „И“ ООД дължи регресно вземане за платено застрахователно обезщетение, тъй не били налице предпоставки за валидно застрахователно правоотношение между ищеца и увредения.

Поддържа се, че между „И“ ООД и ЗД „Е“АД не е съществувала облигационна връзка. Такава имало между „М“ ООД и „Ин Таим" ООД, възникнала на основание превозен договор № 4741/28.12.2020 г. /в неговата особена форма-пощенска услуга - чл.З, чл.4 ЗПУ/ с приложими Общи условия на „И“ ООД за взаимоотношенията с потребители, съгласувани с КРС /Решение № 69 от м09.03.2023г./, Правила и условия на UPS за превоз на пратки“ и актуален „UPS Справочник на услугите и тарифите“, съгласно чл. 5.2 от договор № 4741/28.12.2020 г., публикувани на сайта на дружеството www.intaim.bg. с които възложителят е декларирал, че се е запознал.

Посочва се, че по издадена товарителница А848 08TV QKR кашон с номер на пратка за проследяване **** от 11.06.2024 г., пратката е заявена като такава с необявена стойност. В тази връзка се твърди, че съгласно разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР на ЗПУ, „Обявена стойност“ е допълнителна услуга, представляваща отговорност на пощенския оператор до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието на пощенската пратка в случай на загуба, кражба или повреда, т.е. на свободната воля на изпращача е предоставен избора дали да възложи изцяло върху куриера риска от погубването на вещта, обект на договора, срещу съответното оскъпяване на услугата, или да заплати по ниска цена, но при опасност да не бъде репариран при унищожаване или изгубване на изпратения товар - за сметка на повишения риск на клиента. При липса на уговорена допълнителна услуга, отговорността на куриерската услуга е ограничена до предвидения в ОУ лимит. Поддържа се, че в случая изпращачът не е обявил/декларирал стойност за транспортиране на стока и да заплати съответна такса 1% от декларираната стойност на стоките, но не по-малко от 24.97 лева, съобразно декларирана стойност на съдържанието, което изрично се установявало от информация за пратката в процесната товарителница и фактура № ****/08.07.2024 г.

Поддържа, че в процесните товарителници е посочено съдържание на пратката: Електроника /няма твърдените телефони / и посочена услуга UPS Икономична /UPS SAVER/ - доставка на следващия работен ден в Европа т.е.

„поща на въздушен превозвач“ съгласно РЕГЛАМЕНТ /ЕО/ №3 00/2008 НА ЕВРПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА от 11 март 2008 година.

3

Посочва още, че съгласно чл. 85, ал.1, т. 1 от ЗПУ, пощенските оператори дължат обезщетения на потребителите за загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично международни пощенски колети, както и пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 18 от ДР. Конкретните размери на обезщетенията по ал. 1, според ал. 4, се включват в общите условия на договорите с потребителите. В Раздел X Процедури по рекламации и обезщетения, са уредени редът за завеждане на рекламация и размерите на дължимите от оператора обезщетения при повредена, унищожена или загубена пратка. Според чл. 106. 3. отговорността е ограничена за международна пратка до стойността на съдържанието, но не повече от 85 евро /или еквивалента в местната валута/ на пратка. Съгласно чл.31./1/,/2/5., границата на отговорност може да се повиши, ако при подаване на международната пратка в товарителницата се декларира по-висока стойност на съдържанието и заплати съответната такса /чл. 72./. Декларираната стойност не следва да надвишава 50 000 щатски долара на пакет /чл. 14./1/ 3./. Видно било от горецитираните разпоредби на ОУ, че пълно обезщетяване на вредите в размера на действителната стойност на пратката /когато е до 50000 щатски долара/ операторът дължи само при уговорена между страните допълнителна услуга „обявена стойност“. Наличието на такава допълнителна услуга обуславя отговорност на оператора до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието на пратката в случай на загуба, кражба или повреда, което следва и от разпоредбите на чл. 3,ал. 2 и § 1, т. 11 от ДР на ЗПУ „обявена стойност“. При липса на уговорена допълнителна услуга, отговорността на доставчика на куриерски услуги е ограничена до предвидения в ОУ лимит.

Обстоятелството, че застрахователят е трето за правоотношението по предоставяне на пощенска услуга лице било без значение, тъй като причинителят на вредата отговаря само в рамките, в които той би бил отговорен спрямо застрахования на основание договорното им правоотношение. В този смисъл всички уговорки между страните по договора, включително и тези, касаещи предметния обхват на отговорността на изпълнителя за вреди от изпълнението на договора, били от значение за определяне на обхвата на правото на застрахователя спрямо причинителя на вредата по чл. 410, ал. 1 от КЗ. В случая няма заведена от получателя при UPS рекламация за инспекция на пратката, дори изрично е заявено в протесно писмо, че претенцията ще бъде предявена към „ЗД Е“ АД.

Моли се за отхвърляне на предявените искове, респективно за намаляване на претендираното застрахователно обезщетение. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по 4 делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

По отношение на иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, съдът намира следното:

За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи следните факти: действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществена застраховка „Товари по време на превоз“, сключен по отношение на процесния товар; настъпването на застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие по договора, представляващо покрит риск – липса на посочените в исковата молба мобилни телефони; че е изплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер; че за ответника, в качеството му на превозвач, е възникнала отговорност към увредения – изпращача на процесните вещи, поради настъпила липса на същите в хода на превоза им от гр. София, България до гр. Рига, Латвия, както и изпадането на ответника в забава за заплащане на дължимата главница, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане на падежа, респективно наведените в отговора на исковата молба възражения.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, 1/ че ищецът „Е“ АД е застраховател по договор за застраховка „Товари по време на превоз“, сключен с „М“ ООД, обективиран в полица № ***/04.10.2023 г., с период на застрахователно покритие от 12.10.2023 г. до 11.10.2024 г.; 2/ че на 11.06.2024 г. изпращачът „М“ ООД изпратил от гр. София, България до получателя „М” OU в гр. Рига, Латвия, пратка, представляваща кашон с общо тегло 14 кг. и размери 40/40/30 см., за което била съставена товарителница № № *** от 11.06.2024 г., с изпращач „М“ ООД, превозвач „И“ ООД и получател „М; 3/ че във връзка със застрахователно събитие /липса на 4 броя мобилен телефон **** от пратката/ ищецът е заплатил в полза на изпращача „М“ ООД застрахователно обезщетение в размер на 2253,16 лв.; 4/ че ищцовата страна е отправила регресна покана до ответника за заплащане на сумата от 2253,16 лв., която покана е получена, но ответникът е отказал да извърши плащане по 5 заведената пред него от страна на ищеца регресна претенция.

По делото не се твърди и установява провеждането на същинско рекламационно производство. По силата на чл. 86, ал. 1 ЗПУ право на писмена рекламация в случаите по чл. 85, ал. 1 има подателят или получателят на пощенската пратка или пощенския паричен превод. Съгласно, ал. 4 ако рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в срока по, ал. 3, то рекламантът може да отправи писмено искане пред КРС за становище по спора. КРС се произнася по направеното искане в 30 - дневен срок от постъпването му и уведомява писмено страните по спора за взетото становище в тридневен срок от датата на решението, а съгласно, ал. 5 ако рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в срока по, ал. 3, рекламантът може да предяви иск пред съда, без да е необходимо да спазва преди това разпоредбата на, ал. 4. Иск пред съда за решаване на спора може да се предяви и след прилагане на разпоредбата на, ал. 4.