Определение № 5439 от 09.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5439 гр. Варна, 09.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100501242 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 29611/20.11.2024 г. от Д. Б. Б., П. В. Х., Б.

Г. Х., Р. Ц. Т., Б. И. Й., А. И. П., Н. П. Н., М. Д. Н., Н. М. П. и Ц. В. А., чрез адв.

П. Х. с искане за допълване в частта за разноските на решение № 1208/14.11.2024 г., постановено по настоящото дело. Претендира се присъждане на разноски в полза на молителите в общ размер на 440 лева, съобразно частта, в която са се защитавали по жалбата на въззивника.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Р. М., чрез процесуалния си представител Д. К. – съпруга, изразява становище за неоснователност на молбата.

Варненският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

Производството по делото е образувано по постъпили въззивна жалба вх. № 25484/28.03.2024 г., подадена от Р. Х. М. /ищец в първоинстанционното 1 производство/ и насрещна въззивна жалба вх. № 36277/07.05.2024 г., подадена от Д. Б. Б., П. В. Х., Б. Г. Х., Р. Ц. Т., Б. И. Й., А. И. П., Н. П. Н., М. Д. Н., Н. М.

П. и Ц. В. А. /ответници в първоинстанционното производство/, чрез адв. П.

Х., срещу решение № 607/27.02.2024 г., постановено по гр. д. № 5299/2023 г. по описа на РС-Варна.

Въззивният съд се е произнесъл, като е потвърдил решение № 607/ 27.02.2024 г., постановено по гр. д. № 5299/2023 г. по описа на РС-Варна. В мотивите на решението и двете жалби за приети за неоснователни. Съдът с решението е пропуснал да се произнесе по исканията за разноски във въззивното производство.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба и с насрещната въззивна жалба въззиваемите са поискали репариране на разноските във въззивната инстанция (л.29 и л. 37 по делото). Представен е списък по чл. 80 от ГПК (л. 96), съдържащ изброяване на разходи, както следва: 200 лева за държавна такса по ТДТССГПК за разглеждане на насрещната въззивна жалба и 1000 лева хонорар за един адвокат за въззивната инстанция. Страната е представила договор за правна защита и съдействие (л. 97), който е идентичен с този, представен пред първа инстанция, с отбелязване в заключителната му част от адв. П. Х., че хонорар за въззивната инстанция в размер на 1000 лв. е заплатен на 01.06.2024 г.

При посочения по-горе изход на делото въззиваемите имат право на разноски единствено в частта по спора, предмет на въззивната жалба, при условие, че бъде доказано осъществяването на такива.

Съобразно представения от въззиваемите договор за правна защита и съдействие, същият е сключен между Д. Б. Б. и адв. П. С. Х.. Уговорено с договора е, че за извършената защита по делото за една инстанция клиентът се задължава да заплати на адвоката възнаграждение в размер на 1000 лева, за 2 представителство пред по-горните инстанции – по договаряне, както и хонорар за всяко явяване в съдебно заседание в размер на 250 лева, в случай, че се проведат повече от две съдебни заседания в една инстанция, в които е даден ход на делото. Макар и да не е представен анекс към договора, обективирана върху същия е разписка за получен на 01. 06.2024г. от адвокат П.

Х. хонорар за въззивната инстанция в размер на 1000 лева, който отговаря и на общата уговорка за размер за една инстанция. Разписката е достатъчна да се приеме, че от страна на въззиваемия Д. Б. Б., с който е сключен договора за правна помощ, е извършено плащане в полза на адв. Х. на уговорения хонорар за въззивна инстанция. В този смисъл на Д. Б. Б. се следват разноски за платеното адвокатско възнаграждение съобразно с отхвърлената въззивна жалба.

Предвид че не е посочено каква част от общо заплатеното адвокатско възнаграждение касае защита по въззивната жалба и каква част – процесуално представителство по насрещната въззивна жалба, следва да се приеме, че разходът е направен по равно, а именно – по 500 лева. По изложените съображения на въззиваемия Д. Б. Б. се следват разноски за платено адвокатско възнаграждение във връзка осъществената защита по въззивната жалба в размер на 500 лева. Въпреки това с петитума на молбата по чл.248 от ГПК е заявена претенция за заплащане на сума в размер на 440 лева, предвид което следва да бъде присъдена именно претендираната сума.

По отношение на останалите въззиваеми, доколкото същите не са страни по договора за правна защита и съдействие, съдът намира, че разноски не следва да им бъдат присъждани и молбата по отношение на същите следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 1208/14.11.2024г., постановено по в.гр.д. № 1242/2024г. по описа на ОС-Варна в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА Р. Х. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *********, да заплати на Д. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, у********* сумата от 440 лева, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за 3 платено адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. В. Х., Б. Г. Х., Р. Ц. Т., Б. И.

Й., А. И. П., Н. П. Н., М. Д. Н., Н. М. П. и Ц. В. А. за допълване на решение № 1208/14.11.2024г., постановено по в.гр.д. № 1242/2024г. по описа на ОС-Варна в частта за разноските, на основание чл.248 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл.248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4