Определение № 2366 от 15.05.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3747/2023
- Вид
- Определение № 2366
- Подписан
- 15.05.2024
- В сила
- 15.05.2024
- Състав
- Веска Райчева, Анелия Цанова, Геника Михайлова
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2, пр.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.8 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.22, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2366 гр. София, 15.05.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веска Райчева
Членове:
Геника Михайлова
Анелия Цанова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Касационно гражданско дело № 20238002103747 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Г. М. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ПАС решение № 94/25.05.2023 г. по гр.д. № 168/2023 г., с което е обезсилено решение № 14 от 26.01.2023 г. по гр.д. № 76/2022 г. на ОС – Смолян.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по въпросите: 1/. „ Ограничен ли е съдът в правната си квалификация на иска/исковете да се позовава на правни норми в ЕКПЗЧОС, Директива 2004/80/ЕО на Съвета относно обезщетението на жертвите на престъпления във вр. с чл. 1, чл. 2, чл. 3, ал. 1, ал. 3, чл. 12, ал. 1, ал. 2, т. 3 ЗПФКПП и чл. 11, т. т. 4 от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.12 за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата и защитата на жертвите на престъпление за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от необосновано дълго протичане на разследване по досъдебно производство и неефективното му провеждане и ако не е ограничен, следва ли в решението или в друг акт да се аргументира и обосновава защо се позовава на тях?“; 2. „Задължен ли е второинстанционният съд в издаденото от него въззивно решение, с което обезсилва първоинстанционното решение, когато не споделя правната квалификация, дадена и възприета от първоинстанционния съд, да се обоснове защо не я приема и дали липсата на коментар и обсъждане от страна на второинстанционния съд на правните основания, 1 посочени от първоинстанционния съд, следва да се приеме като ограничаваща правото на защита на ищеца?“; 3/. „Какъв е редът за търсене на обезщетение от лицата, пострадали от престъпление, за вреди от действия/бездействия на прокуратурата, които излизат извън обхвата на ЗОДОВ?“; 4/. „Задължен ли е въззивният съд когато обезсилва /отменя/ отменя и връща първоинстанционното решение, касаещо гражданин на Европейския съюз, да анализира и коментира цитираната в първоинстанционното решение практика на Европейския съд по правата на човека, дали я споделя, или не и какви съображения има по нея?“. Сочи и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност.
ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
За да постанови решението си, Пловдивският апелативен съд е приел, че с разпореждане от 10.03.2022 г. първоинстанционният съд е оставил исковата без движение с указания до ищеца да представи доказателства за изчерпана административна процедура за обезщетение за вреди по глава трета „а“ от ЗСВ, в отговор на което е постъпила молба, с която, позовавайки се на разпоредбата на § 9 от ПЗР ЗИД ЗОДОВ /ДВ 98 / 2012 г./, ищецът е посочил, че не попада в нито една от категориите лица по см. на чл. 2 и чл.2 б от ЗОДОВ, които имат право да търсят обезщетение по този закон и затова основава претенцията си на разпоредбата на чл.49 във вр.чл.45 от ЗЗД, която не е поставена под условие да бъде изчерпана процедурата по глава трета“а“ от ЗСВ. Решаващият съд е посочил е, че с изменението на ЗОДОВ / ДВ, бр.98 /2012 г./ е създадена нова разпоредба – чл.2б, съгласно която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията което обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 2б, ал. 1, може да се търси само по реда на ЗОДОВ, а не по общия ред. В новата ал. 2 на чл.8 от закона било предвидено, че гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Счел е, че § 9 от ПЗР ЗИД на ЗОДОВ- ДВ, бр. 98/2012г., на който се позовава ищеца, предвижда, че право да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон имат и лицата, чиито национални досъдебни или съдебни производства са приключили към датата на влизане в сила на този закон и не са изтекли повече от 6 месеца от постановяването на окончателния акт. Посочил е, че материалноправната норма на чл.2б от ЗОДОВ има действие за напред, като след влизането в сила обезщетение за вреди от забавени съдопроизводствени действия могат да се търсят само по реда на ЗОДОВ, като по приключили производства искът е допустим само когато е изчерпан административния ред за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ. Правото да подадат заявения за обезщетение по посочения административен ред имали и лицата, чиито национални 2 досъдени или съдебни производства са приключили към дата на влизане в сила на закона и не са изтекли повече от 6 месеца от постановяване на окончателния акт, а в останалите случай- когато производството е приключило с окончателен акт преди повече от шест месеца от влизане в сила на закона, лицата не могат да подадат заявление за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, нито да предявят иск по чл.2б от ЗОДОВ като реда за защита на техните права и за ангажиране отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитните органи, които в нарушение на чл.6 §1 от Конвенцията не са извършени в разумен срок, е чл.49 във вр.45 от ЗЗД. Счел е, че настоящият случай, противно на твърденията на ищеца, не е такъв и не попада в приложното поле на обсъдената по-горе разпоредба на §9 от ПЗД ЗИД ЗОДОВ /ДВ бр.98/2012г./, нито цитираната от ищеца практика е неотносима към казуса. Досъдебното наказателно производство от бездействието на разследващите органи, по което ищецът твърди да е претърпял вреди, било образувано през 2014 г. и е прекратено с постановление от 04.03.2021 г., потвърдено с окончателно определение от 14.05.2021 г., т.е. същото било образувано, развило се и е прекратено при действието на ЗОДОВ, в редакцията му след изменението с ДВ бр.98/2012 г. При това положение и доколкото ищецът имал качеството на пострадал, именно този закон бил приложимия такъв за обезщетение за вреди от нарушение на правото гражданите на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Посочил е и че правната квалификация на исковата претенция се извлича от заявените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и съобразения с нея петитум на иска.
В конкретния случай твърденията на ищеца били, че е пострадал от престъпление, за което е сезирал Окръжен следствен отдел – Смолян; че необоснованото забавяне на разследването поради бездействието на разследващите органи от една страна и поради неадекватното водено разследване – от друга, е довело до допускане изтичане на давността и прекратяване на производството, като прокуратурата не е изпълнила задължението си по чл.22 ал.2 от НПК, а именно: да осигури провеждането на досъдебното производство в предвидените в кодекса срокове и разследването по жалбата му не е приключило в разумен срок, като е накърнено гарантираното му от чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС право. Посочил е че при така изложените твърдения е заявил осъдителна искова претенция за присъждане на обезщетение за претърпени в резултат на горното имуществени и неимуществени вреди. Ето защо въззивният съд е счел, че тези обективно съединени искове, намиращи своето правно основание в материално правната норма на чл.2б от ЗОДОВ, подлежат на разглеждане само по реда на този закон, а не по общия ред. Абсолютна процесуална предпоставка за тяхната допустимост при приключило досъдебно производство е проведена административна процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, каквато процедура безспорно в случая не била проведена. Поради неизчерпване на административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗОДОВ разглежданите искове се явявали недопустими, поради което и обжалваното решение, с което съдът се е произнесъл по тях по същество, също се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото- прекратено.
По основанията за допускане на касационно обжалване.
3
В изложението по чл.284, ал.1, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС и основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК- от значение за точно прилагане на закона и развитие на правото.
Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, и има значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства.
Първият поставен въпрос няма претендираното от жалбоподателя значение и не обуславя селектирането на жалбата. Константна е практиката на ВКС, според която съдът сам определя правната квалификация на иска, въз основа на наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и заявения петитум. От значение е не как страната определя правната квалификация на иска, а какви са фактическите твърдения, на които основава субективното си право, чиято защита търси. Съдът е длъжен, съобразно изложените от ищеца обстоятелства, на които основава иска си, и отправеното искане, да определи правната квалификация на спорното право. Въззивното решение не се отклонява от тези правни разрешения, поради което не се установява поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като в случая въззивният съд не се е и позовал на норми в ЕКПЗЧОС, Директива 2004/80/ЕО на Съвета относно обезщетението на жертвите на престъпления във вр. с чл. 1, чл. 2, чл. 3, ал. 1, ал. 3, чл. 12, ал. 1, ал. 2, т. 3 ЗПФКПП и чл.
11, т. т. 4 от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.12 за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата и защитата на жертвите на престъпление за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
Неоснователно е искането на касотора за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос. Трайно в практиката на ВКС се приема, че когато въззивният съд, при непроменени фактически твърдения и петитум в исковата молба, възприеме различна правна квалификация от дадената в обжалваното първоинстанционно решение, следва да разреши спора в съответствие с дадената от него квалификация, като изложи собствени мотиви. В случая въззивният съд, произнасяйки се с решението по правната квалификация на спорното право, е процедирал в съответствие с практиката на ВКС относно правомощието му сам да определи правната квалификация на иска, в който случай само, ако на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, съдът следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. Т.е. не във всички случаи на неправилно дадена от първата инстанция правна квалификация, въззивният съд е длъжен да дава указания на страните, а само в хипотеза, когато в резултат на неправилно определената правна квалификация са дадени неточни указания. В случая наведените в исковата молба твърдения 4 са, че дългото и неадекватно водено разследване, по което не е повдигнато обвинение и което е довело до изтичане на давността, сочи на неизпълнение на задълженията на прокуратурата по чл.22, ал.2 НПК, с което е допуснато нарушение на чл.6, §12 от ЕКПЧОС, от което на ищеца са причинени вреди. Именно по тези фактически твърдения се е произнесъл и съдът, като е приел, че те обосновават искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, които искове не са отхвърлени като неоснователни, а е прието, че са недопустими поради липсата на ангажирани от ищеца/ въпреки дадените с разпореждане от 10.03.22г. указания/ доказателства за изчерпана административна процедура за обезщетение за вреди по глава трета „а“ ЗСВ като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иска. Касаторът не сочи кои релевантни за спора факти са останали неизяснени в резултат на дадената от въззивният съд правна квалификация.
Разпечатката съдържа 24 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45d199c3-5e4b-433b-ad00-6c68ace737ac