Решение № 5264 от 25.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 61862/2022
- Вид
- Решение № 5264
- Подписан
- 25.03.2024
- В сила
- 25.03.2024
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 5264 гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110161862 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „А. И.“ АД срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени частичен осъдителен иск с правно основание по чл. 411 КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В хода на производството, с протоколно определение от 24.11.2023 г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, съдът е допуснал изменение на размера на предявените искови претенции.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на 24.09.2019 г., около 18:50 ч., на автомагистрала „Струма", в платното за движение в посока от гр. София към гр. Перник, в района на 1830 м. след началото на магистралата, е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, реализирано по вина на водача Т. К. Д., който с управлявания от него лек автомобил „БМВ Х5“, с peг. № ..., при движение в най лявата пътна лента с несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост, нарушавайки правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е изгубил контрол над автомобила, вследствие на което се е отклонил надясно и е ударил спрелия в крайпътна отбивка лек автомобил “Ауди А4 Авант”, с peг. № .... В резултат на произшествието е загинал водачът на лек автомобил “Ауди А4 Авант”, с peг. № ... - Л. Р. П., а автомобилът “Ауди А4 Авант", с peг. № ..., бил тотално увреден. С присъда № 15.07.2022 г., постановена по НОХД № 3489/2020 г. по описа на СГС, НО, 12 с-в, водачът на лекия автомобил /л.а/ “БМВ Х5 - Теодосий Димитров бил признат за виновен за причинената по непредпазливост смърт на Л. Р. П., в резултат на реализираното ПТП. Ищецът твърди, че към датата на произшествието л.а. “Ауди А4 Авант", с peг. № ..., бил застрахован в дружеството по имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № 1011810004937, с уговорена клауза „П“ – „Пълно каско“, с период на застрахователно покритие 27.10.2018 г. – 26.10.2019 г. В тази връзка, пред дружеството била образувана ликвидационна преписка по щета № 10019006098, като при извършени оглед и опис на уврежданията по застрахованото имущество, експертите на дружеството установили наличието на тотална щета. Излага доводи, че размерът на дължимото обезщетение възлизал на 7832,75 лева, при съобразяване на стойността на запазените части от автомобила, като 1 същото било изплатено в полза на законния наследник на застрахованото лице на 15.04.2019 г. Твърди, че дружеството е възстановило и извършените разходи за репатриране на автомобила, в размер на 600 лева. Сочи, че към датата на застрахователното събитие отговорността на делинквента била застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поддържа, че с изплащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице срещу застрахователя на делинквента, поради което с писмо с изх. № 002-2261/31.10.2019 г., получено на 01.11.2019 г., поканил ответника да му възстанови сумата от 8447,75 лева, с включени ликвидационни разходи, в размер на 15 лева. Навежда доводи, че на 18.08.2022 г. ответникът му изплатил сума в размер на 7025,92 лева, от които 6410,92 лева - обезщетение за вредите по застрахованото имущество, разходи за репатриране в размер на 600 лева, както и дължимите ликвидационни разноски. Отбелязва, че доколкото ответникът е одобрил разходите за репатриране на автомобила и образуването на ликвидационно производство, следва че спорно помежду им е обстоятелството относно размера на вредите по застрахованото имущество. Поддържа, че разполага с непогасено регресно вземане, в размер на 1421,83 лева, дължимо от ответника. В тази връзка, моли съда да осъди ответното дружество за заплащането на сума в размер на 1419,08 лева – частичен иск от общо дължимото на стойност 1421,83 лева, представляваща заплатеното застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото на 24.09.2019 г. застрахователно събитие по вина на делинквента, отговорносттта на когото е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.Моли съда да осъди ответника да му заплати мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата, в размер на 420 лева, дължимо за периода 02.12.2019 г. – 15.11.2022 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание, проведено на 16.06.2023 г., ответникът, чрез юрк. Пашалийска, заявява че дружеството оспорва единствено размера на обезщетението за възстановяване на увреденото имущество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание по чл. 411 КЗ:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е налице сключен договор за имуществено з., с предмет увредения лек автомобил, като в срока на застрахователното покритие, вследствие на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, както и че в изпълнение на договорните си задължения е изплатил на застрахования обезщетение в размер на действителните вреди, които се намират в пряка причинно – следствена връзка с поведението на делинквента.
В тежест на ответното дружество, при установяване на горните обстоятелства, е да докаже, че е погасило изцяло претендираното регресно вземане.
Безспорни в отношенията между страните са следните обстоятелства: 1/ наличието на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“, с предмет увреденото имущество – лек автомобил “Ауди А4 Авант”, с peг. № ...; 2/ настъпилото застрахователно събитие на 24.09.2019 г., представляващо покрит риск от ищцовото дружество; 3/ механизмът на реализираното ПТП, настъпило по вина на водача на лек автомобил „БМВ Х5“, с peг. № ... - Т. К. Д. , чиято гражданска отговорност е била покрита от ответното дружество; 4/ нанесените щети по автомобила; 5/ причинно – следствената връзка между нанесените щети по автомобила и виновното поведение на водача на лек автомобил „БМВ 2
Х5“; 6/ изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по повод нанесените щети по застрахованото имущество, ведно с разходите за репатриране на автомобила и образуване на ликвидационно производство, на обща стойност 8447,75 лева; 7/ получената в ответното дружество регресна покана за изплащане на посоченото вземане; 8/ изплатеното в полза на ищеца застрахователно обезщетение, в размер на 7025,92 лева, с включени ликвидационни разходи и разходи за репатриране на автомобила;
Наличието на валидно облигационно отношение по сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ между ищцовото дружество и собственика на увреденото имущество – Л. Р. П. се потвърждава от приетата като писмено доказателство застрахователна полица № 1011810004937, с уговорена клауза „П“ – пълно каско, съгласно общите условия на застрахователя, с период на застрахователно покритие от 04.10.2018 г. до 03.10.2019 г.
Ищецът е ангажирал писмени доказателства, които удостоверяват изплащането на застрахователно обезщетение в полза на собственика на увреденото имущество – Ангелина Христова Радева, в качеството й на законен наследник на пострадалия Л. Р. П.. По делото е представена и получената от ответника на 01.11.2019 г. регресна покана с изх. № 002-2261/31.10.2019 г., в отговор на която ответното дружество е изплатило сумата от 7025,92 лева, като от съдържанието на приложената имейл кореспонденция се установява, че ответникът е признал основателността на вземането за сумите, както следва: 6425,92 лева – 75 % от действителната стойност на увреденото имущество, 600 лева – разходи за репатриране и 15 лева - ликвидационни разноски.
С оглед изложеното се потвърждава, че спорът между страните се концентрира единствено по отношение на стойността на дължимото застрахователно обезщетение за нанесените увреждания по л.а. “Ауди А4 Авант”, с peг. № ..., имащи значението на тотална щета.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредите има сключена застраховка ,,Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Размерът на претендираното регресно вземане следва да се определи съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Според чл. 400 КЗ, при вреди на застраховано имущество обезщетението не може да надвишава действителната им стойност. Съгласно Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Според посоченото в Решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/2009г., I т.о. : „Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност.
Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила. При наличието на тотална щета запазените части се приспадат от дължимото обезщетение, като стойността им се определя от средните пазарни цени. Институтът на приспадане на вредите с ползите, каквото е приспадане на запазените части следва логиката на недопускане на неоснователно обогатяване.
За установяване на стойността на дължимото обезщетение по делото е допусната до изслушване съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/, която не е оспорена от страните. От данните в експертизата се установява, че стойността необходима за възстановяване на щетите по л.а. „Ауди А4 Авант“, с рег. № ..., изчислена на база средни пазарни цени към 3 датата на ПТП, възлиза на 49053,30 лева. Експертът е посочил, че действителната стойност на увредения лек автомобил „Ауди А4 Авант“, определена към датата на застрахователното събитие възлиза на 8530 лева, поради което безспорно се налага изводът за наличието на тотална щета на автомобила. В заключението си вещото лице е посочило, че от приложените по делото доказателства не се установяват с категоричност увреждания по двигателя, скоростната кутия и радиаторите, като е приел, че в случай че същите са засегнати частично, предвид механизма на ПТП, то стойността на запазените части се равнява на 10% от действителната стойност на автомобила, съответно вземането на ищеца ще бъде в размер на 7677 лева. Експертът е уточнил, че в хипотезата, при която двигателят, скоростната кутия и радиаторите са негодни за повторна употреба и целият автомобил бъде предаден за скрап, стойността на останките ще се равнява на 700 лв., а размерът на застрахователното обезщетение ще бъде на стойност 7830 лв., изчислен съобразно действителната стойност на автомобила.
От приетите като писмени доказателства Опис на претенция №
10019006098/25.09.2019 г. и Калкулация по претенция № 10019006098/25.09.2019 г., изготвени от експерти при ищцовото дружество, не се установява наличието на констатирани щети по двигателя, скоростната кутия и радиаторите на процесния автомобил.