Решение № 3 от 11.01.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Сливница, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20231890200731 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Е. С. срещу Наказателно постановление № BG2023/5800-412/НП от 17.10.2023 г., издадено от Зам. Директор на ТД Митница София към Агенция Митници за извършено нарушение по Закона за митниците.

В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са незаконосъобразни, доколкото при издаването им са допуснати съществени процесулани нарушения.

Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата. В хода на делото оспорва жалбата. Моли за отсавянето ѝ без уважение.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представеното по делото Наказателно постановление №BG2023/5800 – 412/НП от 17.10.2023 г., издадено от Заместник – директора на ТД Митница София към Агенция Митници, се установява, че на М. Е. С. е наложено наказание глоба в размер на 6500 лева за извършено нарушение по чл.233, ал.3, вр. с ал.1 и ал.6 от Закона за митниците /л.9/ и са отнети в полза на държавата стоки, предмет на митническа контрабанда.

Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган по смисъла на чл.231 ЗМ, а именно от заместник - директора на ТД „Митници“ – София, съгласно Заповед № ЗАМ – 988/32-220316 от 13.06.2023 г., с която е оправомощен от директора на Агенция „Митници“, да издава Наказателни постановление /л.33/.

Актът за установяване на административно нарушение също е издаден от компетентен за това орган по смисъла на чл.230 ЗМ – служител на ТД „Митници“ София, в правомощията на който е вменено да съставя АУАН, видно от заповед за назначение и 1 трудова характеристика на актосъставителя /л.45 и л. 46/

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 04.06.2023 г. около 17.30 ч. на МП Калотина при извършена проверка от митническите органи на жалбоподателя, като водач на товарен автомобил /съчленено ППС/ с рег. № Св 8402 ТА/СВ8928ЕА, е установено, че в кабината на последния се намират акцизни стоки – тютюневи изделия, а именно 50 стека с по 10 броя кутии цигари общо 500 броя кутии с по 20 къса всяка или общо 10 000 къса с марка „DUNHILL“ fine cut, облепени с валиден бандерол за платен акциз в Република България, с единична цена върху потребителската кутия – 6.50 лева, които стоки жалбоподателят е направил опит да превози през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи и които стоки са отнети в полза на държавата с обжалваното Наказателно постановление. Нарушението е обосновано със забраната за износ на тютюневи изделия с български акцизен бандерол, съгласно чл.33, ал.2 Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия

Посочената фактическа обстановка е описана идентично в Наказателното постановление и в Акта за установяване на административно нарушение, като между двата няма противоречия.

Действително както в АУАН, така и в НП е посочено неправилно изпълнителното деяние, чрез което е извършено нарушението – „пренася“, а не правилното „превозва“. В случая всички доказателства сочат, че стоките са се намирали в каросерията на товарен автомобил, с който се е превозвал както водача, така и описаните по – горе стоки.

Непрецизното посочване на изпълнителното деяние – пренася, вместо превозва, макар и да е процесуално нарушение, не се приема от настоящия състав, за такова процесуално нарушение от категорията на съществените, обуславящо отмяна на НП, доколкото е налице словесно описание на извършеното деяние с необходимата конкретика и яснота, включително относно обстоятелствата, че стоките, предмет на нарушението са били намерени в МПС и са транспортирани със същото. Правото на защита на наказаното лице е осигурено в пълен обем, тъй като същото е разбрало конкретното изпълнително деяние и е реализирало правото си на защита в рамките на проведеното съдебно производство. В този изричен смисъл е Решение № 339/01.04.2022 г. по к.н.а.д. № 63/2022 г. по описа на АС – София обл., Решение № 1328/20.12.2021 г. по к.а.н.д. № 991/2021 г. по описа на АС – София обл. и др.

Наред с това, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН, посочения порок е основание за изменение на НП, а не за неговата отмяна, доколкото в случая се прилага закон за същото наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая, тъй като в диспозитива на НП не е посочено изпълнителното деяние нито словестно, нито като предложение на ал.3, на чл.233 ЗМ, съдът няма основание да изменя Наказателното постановление.

Съдът не счита, че е допуснато и съществено процесуално нарушение досежно обстоятелството, че в АУАН е записано, че жалбоподателят е направил опит да пренесе през границата на страната 4400 къса цигари, а в Наказателното постановление е записано 10 000 къса цигари.

Видно от АУАН в него е записано, още в първия абзац, подробно и детайлно, какви стоки са открити в каросерията на управляваното от жалбоподателя МПС, а именно 50 стека цигари общо 500 броя кутии, общо 10 000 къса с марка „DUNHILL“ с български бандерол. В последното изречение на АУАН е записано, че са иззети 10 000 къса тютюневи изделия, като само на едно място е записано 4400 къса цигари.

Това противоречие в АУАН, относно броя на късовете цигари, е отстранено в Наказателното постановление, а и същото не води до накърняване на правата на жалбоподателя, доколкото същият е наясно, колко къса цигари са открити в каросерията, като правилният им брой е записан и в АУАН.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

В конкретния случай, административно-наказващият орган е отстранил част от нередовностите в акта, като е посочил правилното количество късове цигари, които жалбоподателят е направил опит да превози през границата на страната без съответните разрешения.

Обстоятелството, че жалбоподателят е направил опит да превози 10 000 къса цигари, облепени с български бандерол, през границата на страната без знанието и разрешението на надлежните органи, е безспорно по делото. Жалбоподателят не оспорва количеството, превозвани от него цигари, а именно 10 000 къса цигари, които е предал на митническите органи, видно от представената по делото и подписана от жалбоподателя разписка /л.52/.

Броят се установява и от подписания от нарушителя Протокол за ивършена митническа проверка /л.50/, при която са установени превозваните стоки по вид и количество.

Горното се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели А. В. Д.

- актосъстваител и Й. К. К. - свидетел на нарушението /протокол от о.с.з. от 07.12.2023 г. л.

66/, които единодушно установяват, че при извършена проверка на 04.06.2023 г. на жалбоподателя, в ууправляваното от него МПС, в каросерията, под одеало, са открити 50 стека цигари с марка „Дунхил“ по 10 кутии в стек. Актосъставителят заявява, че жалбоподателят му е заявил, че пероцесните цигари е искал да продаде в Англия, за да изкара малко пари. Също така уточнява, че в АУАН е допусната техническа грешка там където е записано, че късовете са 4400 броя.

Съдът кредитира показаният на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви, както помежду си, така и с останалите по делото писмени доказателства.

Същите дават сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.

Не представлява съществено нарушение и погрешно посочения номер на ремаркето на товарния автомобил в АУАН, доколкото в случая стоките са превозвани не в ремаркето, а в каросерията и превозното средство е достатъчно индивидуализирано.

Не е съществено нарушение и погрешно посочения № на контролния лист, обективиращ извършената проверка на жалбоподателя, доколкото не води до нарушаване на правата на жалбоподателя и до промяна на фактическата обстановка.

Наред с това тези противоречия са констатирани от административно – наказващия орган в Наказателното постановление и са отстранени с него, съгласно чл.53, ал.2 ЗАНН.

Съдът не приема, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непредоставяне на възможност на нарушителя да направи възражение по отношение на констатациите в АУАН.

Видно от самия АУАН в него жалбоподателят саморъчно е записал, в графа „Обяснения/ Възражения на нарушителя на основание чл.42, т.8 ЗАНН“, че няма такива.

Наред с това в закона липсва изискване актосъставителят да указва на нарушителя възможността да подаде и писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 ЗАНН, както и липсата на разяснение на тази възможност не е съществено процесуално нарушение, доколкото не е лишила нарушителя от защита, която същият упражнява в настоящото производство.

АУАН е надлежно връчен на нарушителя срещу полагане на подпис от него.

При съставяне на АУАН е участвал свидетел, като са посочени неговите име, длъжност, рождена дата и адрес, който е подписал същия.

Не е съществено процесуално нарушение и липсата на посочване на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства в Наказателното постановление, което да е довело до ограничаване на правата на нарушителя. В случая нарушителят е запознат с фактическите и юридическите предели на вмененото му нарушение, като смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства не са елемент от същите. Непосочването им не води до отмяна на обжалвания акт. Те се преценяват самостоятелно от съда и независимо дали са отразени в НП.

3

Съдът, обаче, намира, че в Акта за установяване на административно нарушение и в Наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, незаявено от жалбоподателя, изразяващо се в неправилно посочване на материално-правната норма, която в случая е приложима.

С разпоредбата на чл.233, ал.1 ЗМ се санкционира превозването на стоки извън границата на страната без знанието и разрешението на митническите органи.

Задължението за деклариране на стоките, предмет на превозване извън границата на страната е предвидено в разпоредбата на чл.66, ал.1 от Закона за митниците, съгласно която всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, каквито са тютюневите изделия, като акцизни стоки и доколкoто количеството им обосновава търговски характер, а не за лична употреба, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране.

Наред с това, съгласно чл. 269, ал. 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. от 09 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, съюзните стоки, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, каквито са в случая процесните тютюневи изделия, доколкото се изнасят за държава не член на ЕС – Великобритания, се поставят под режим износ. На основание чл. 158 от същия регламент , всички стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим износ се обхващат от митническа декларация, подходяща за конкретния режим.

С оглед изложеното в случая не е изпълнено именно предписанието на чл.66, ал.1 ЗМ.

Същевременно в АУАН и в НП не е направена връзка с тази разпоредба, а нарушението е обосновано с разпоредбата на чл.33, ал.2 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, която забранява износът на тютюневи изделия, облепени с български бандерол в друга държава – член на Европейския съюз, освен в случаите, когато това е предвидено със закон.

От буквалния прочит на разпоредбата е видно, че същата създава забрана за износ на посочените тютюневи изделия в друга държава – член на ЕС, но не и в трета държава, която не е член на ЕС, каквато от началото на 2020 г. е Великобритания, за която жалбоподателят е заявил, че се превозват стоките.