Решение № 195 от 28.07.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Смолян, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20205440100623 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „***“ ЕООД е предявил срещу С. Т. М. от гр. С. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване дължимостта на вземанията по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 457/2020 г. на СмРС, съответно за главница в размер на 2 658,99 лв.; 1 333,39 лв. договорно възнаграждение за периода 05.04.2018 – 28.08.2019 г. и 366,56 лв. лихви за забава за периода 06.10.2017 – 06.10.2017 г., дължими по договор за потребителски кредит № 3020961216, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2020 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.

Претендира за деловодните разноски по заповедното и за настоящото производство.

С допълнителна молба в изпълнение на дадените от съда указания във връзка с определение № 1210/28.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2624/2021 г. на ПОС ищецът с молба вх. № 7397/22.12.2021 г. е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 061,36 лв., представляваща възнаграждение за пакет допълнителни услуги, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2021 г. до окончателното плащане на сумата.

Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното:

На 21.06.2017 г. между „***“ ЕООД като Заемодател и С. Т. М. като Заемател е сключен договор за паричен заем с № ***. Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя заем в размер на 3 000 лв. за срок от 36 месеца, с месечна вноска 146,39 лв.; дата на погасяване 5-то число на месеца; ГПК 49,90 %; ГЛП 41,17 лв. или общо дължима сума 5 270,04 лв.. Закупила и пакет за допълнителни услуги срещу възнаграждение 3 801,96 лв. или по 105,61 лв. месечно. Така общото задължение е с размер 9 072 лв. с месечна погасителна вноска 252 лв..

Ответницата е извършила плащания в общ размер 1 829,20 лв., с които са погасени 1

341,01 лв. главница; 683,72 лв. договорно възнаграждение и 740,60 лв. възнаграждение по пакета допълнителни услуги. Поради изпадането й в забава поради неплащане на една месечна вноска повече от 30 дни кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 28.08.2019 г..

Крайният срок на договора е изтекъл на 05.07.2020 г.. Останали са непогасени посочените суми за главница, договорно възнаграждение и лихва за забава.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като неоснователна. Признава факта, че между нея и ищеца е сключен договор за заем за сумата от 3 000 лв.. Твърди, че договорът е недействителен на осн. чл. 22, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, чл. 19, ал. 4 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, поради което дължи връщане само на чистата стойност по кредита. Прави възражение за прихващане на неоснователно платените без правно основание суми по недействителните клаузи с дължимата главница и признава, че дължи главница в размер на 1 171,80 лв., като до пълния размер счита иска за неоснователен и подлежащ на отхвърляне, а исковете за договорна и лихва за забава за изцяло неоснователни. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. О. по реда на чл. 28, ал. 2 ЗАдв. Счита за недействителна поради противоречие със закона и добрите нрави договорената клауза за заплащане на възнаграждение за допълнителен пакет услуги, тъй като счита, че с нея въвеждат допълнителни разходи по кредита, в резултат на което ГПР достига размер от 200 % и е по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва. Формулираните в споразумението не са такива с характер на допълнителни услуги. Счита договорът за изцяло недействителен, поради което и счита, че дължи само чистата сума на предоставения кредит.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, в писмена молба поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.

Ответницата не се явява, за нея адв. О. поддържа отговора и моли исковете да бъдат отхвърлени по съображенията, изложени в писмено становище.

Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Между „***“ ЕООД и С. Т. М. на 22.06.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит Стандарт № 3020961216 с пакет от допълнителни услуги Бонус, по силата на който ищецът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 3 000 лева за срок от 36 месеца, с падеж всяко 5-то число на месеца, като първата месечна вноска е с падеж 05.08.2017 г., а последната е с падеж 05.07.2020 г..

Договорени са размер на месечната вноска 146,39 лв.; фиксиран лихвен процент на ден 0,11 %, годишен лихвен процент 41,17 % и ГПР 49,90 % и общо дължима сума по кредита 5 270,04 лв.. Размерът на възнаграждението за допълнителния пакет услуги Бонус е 3 801,96 лв., размерът на вноската за този пакет е 105,61 лв. Общото задължение е определено на 9 072 лв., а общият размер на вноската на 252 лв.

Кредитополучателят е усвоил предоставените от финансовата институция парични 2 средства чрез превода на сумата от 1 000 лв. за рефинансиране на друг кредит към друга финансова институция, а останалите 2 000 лв. са преведени по сметка на ответницата.

Договорен е допълнителен пакет услуги за приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

На 05.01.2018 г. ответницата е подала заявление за промяна на погасителния план по договора, като е поискала отлагане на 1 вноска. В тази връзка е подписан анекс № 1 към договора от 09.01.2018 г., с който е приет нов погасителен план, като страните са се съгласили вноска № 6 да бъде отложена и да бъде платена в края на погасителния план. Запазен е ГПЛ в размер на 41,17 %, а ГПР е намален на 46,93 %.

Според представеното извлечение по сметката по договора, ответницата е платила вноските 1-5; 7-8, всяка в размер на 105,61 лв. и 1,33 лв. от вноска 9 лв.

Последното плащане е извършено на 30.05.2018 г., след което плащанията са преустановени. Общо платената сума по договора е 1 829,20 лв., а остатъчното задължение е 7 420,30 лв.

Поради липса на плащания остатъкът по кредита в размер от 7 920,30 лв., от която 7 053,74 лв. непогасено задължение, лихва за забава 366,56 лв. и 500 лв. такса по тарифа е обявен за предсрочно изискуем, считано от 28.08.2019 г.. Уведомителното писмо не е връчено, тъй като видно от разписката на л. 33 е върнато като непотърсено.

От страна на ищеца не се представя доказателство за връчването на уведомителното писмо на ответника. Същото се счита за връчено с връчването на исковата молба.

Поради липсата на последвало плащане ищецът е подал на 10.06.2020 г. заявление по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд Смолян. По образуваното ч.гр.д. № 457/2020 г. на РС Смолян е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 147/12.06.2020 г., с която е разпоредено длъжникът С.М. да заплати на кредитора „***“ ЕООД сумите: 2 658,99 лева - главница, 972,93 лева - договорно възнаграждение за периода 05.04.2018 – 28.08.2019 г.; 366,56 лв. – лихва за забава за периода 06.10.2017 – 28.08.2019 г.; законна лихва върху главницата, считано от 28.08.2019 г. до окончателното плащане; 79,96 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Постановено е разпореждане № 1649/12.06.2020 г., с което е отхвърлено заявлението в частта за претендираното възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 3 061,36 лв. Разпореждането е потвърдено с определение № 260312/19.10.2020 г. по в.ч.гр.д. № 1825/2020 г. на ОС – Пловдив.

Срещу издадената заповед длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и в тази връзка е издадено разпореждане на заявителя да предяви установителен иск за 3 съществуване на вземането си срещу длъжника в едномесечен срок. Разпореждането е връчено на заявителя на 15.07.2020 г., а исковата молба е депозирана на 27.07.2020 г..

От заключението по назначената СИЕ се установява, че кредитът не е обслужван редовно. Дължимите вноски са плащани със забава. Отпуснатият кредит е усвоен на 22.06.2017 г., както следва: 1 000.00 лева - преведени на „***“ ЕАД, уговорено в т. V от Договора по желание на СТ. Т. М. и 2 000.00 лева - преведени по банкова сметка на ответницата в *** А. С. Т. М. е извършила погасителни вноски в общ размер 1 829.20 лева, подробно посочени по дата и размер в приложената към настоящата експертиза таблица1, к.1 и к.19. С направените от С. Т. М. погасителни вноски в общ размер 1 829.20 лева, е направено погасяване на задълженията, както следва: 341.01 лева - главница /Таблица 1, к.9/; 683.72 лева - договорна лихва /Таблица 1, к.6/; 740.60 лева - възнаграждение по пакет допълнителни услуги /Таблица 1, к.16/; 23.87 лева - лихва за забава /Таблица 1, к. 14/; 40.00 лева - такси по тарифа. При направените изчисления относно разпределението на погасителните вноски в общ размер 1 890.20 лева, съгласно приложения по Договора погасителен план, вещото лице е установило, че дължимите суми по кредита, по начина, по който са договорени и съобразно претенциите на ищеца към 28.08.2019 г. /датата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита/ в общ размер 7 380.41 лева, както следва:

2 658.99 лева - за главница /Таблица 1, к.10/; 1 333.39 лева - за договорна лихва за периода 05.04.2018 г. до 28.08.2019 г. /Таблица 1, к.7/; 326.67 лева - лихва за забава /Таблица 1, к. 15/ и 3 061.36 лева - възнаграждение по пакет допълнителни услуги /Таблица 1, к.18/.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че дължимата наказателна лихва за забава по т. 3 е изчислена само върху просрочената главница.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Няма спор между страните за съществувалото облигационно отношение между тях, възникнало със сключения между тях договор за потребителски кредит. Няма спор също, че ищецът е изправна страна по договора и е превел отпуснатия кредит в размер на 3 000 лв. по сметки на ответницата. Така за ответницата е възникнало задължението да върне предоставения му кредит, ведно с договорената възнаградителна лихва.

Ищецът, чиято е доказателствената тежест за това обстоятелство, не доказа да е уведомил ответницата по надлежния ред за настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка по кредита, тъй като не представя доказателство за връчването на уведомлението за това. Съдът не споделя доводите на ищеца, че това изискване не важи за него, тъй като не е банкова институция. Настоящият състав на съда счита, че е недопустимо небанкови финансови институции да бъдат поставяни в по-благоприятни условия от банковите при обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми. Напротив, изискването за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочно изискуемост преди подаване на заявлението за 4 образуване на заповедно производство, въведено с т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е валидно и за ищеца.

Съдът, обаче отчита по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК настъпването в хода на процеса на крайния падеж по договора за кредит, а именно на 05.08.2020 г., съгласно погасителния план по анекса към договора, с което е настъпила изискуемостта на целия остатък по кредита.

Спорът се свежда до действителността на клаузите и размера на дължимите вноски за главница, договорна възнаградителна лихва и цена на допълнителния пакет услуги.

Както се посочи по-горе, размерът на месечните погасителни вноски е формиран от главница, договорна лихва и цена на допълнителния пакет.

От ответника не се твърди и не се установява да е извършвал други плащания по договора за кредит, освен установените с експертизата. В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата дължи да заплати пълния размер на главницата, договорната лихва и възнаграждението за допълнителен пакет услуги и то по действителни клаузи.