Решение № 13 от 21.05.2021, Районен съд - Чепеларе

Решение № 13/21.05.2021г. по гр.д. № 176/2020г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 ГПК, чл.74 ал.2 вр. с чл.72 ЗС.

Образувано е по постъпила искова молба от С.А.К. ЕГН ***, с адрес: гр.Ч., ул. ... №..., срещу К.С.К. ЕГН: ***, с адрес: с.Б., в която се сочи, че с влязло в сила решение № 58/19.05.2017г. по гр.д.№ 197/2016г. по описа на РС-Чепеларе бил отхвърлен предявения от ищеца срещу ответницата иск с правно основание чл.108 ЗС и по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 176, том 1, рег.№ 1211, дело № 165/2016г. на нотариус Н.Б., К. С. К., с ЕГН: *** била призната за собственик на трети жилищен етаж от сграда, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 80371.242..... по КККР на гр.Чепеларе. Твърди се, че по воденото срещу ответницата дело С.К. е претендирал да бъде прието за установено, че е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 80371.242.....по КККР на гр.Чепеларе. Макар и неуспешно приключило, счита, че воденото исково производство е индикация, че се е считал за собственик на спорния имот и като такъв е направил и съответни подобрения в същия. Сочи, че подобренията на имота, собственост на ответницата, се изразяват в поставяне на ПВЦчетири камерна дограма с цвят-Златен дъб и поставяне на изолация и на мазилка върху северната външна страна на самостоятелен обект с идентификатор 80371.242.....по КККР на гр. Чепеларе. Излага, че на ответницата е известно обстоятелството, че именно той е поставил ПВЦ-четири камерна дограма на притежавания от нея имот, както е известно и обстоятелството, че е платил за извършените на северната външна страна на имота СМР.

Твърди, че направените подобрения в имота на ответницата са платени от него. Сумата, която е разходвал за закупуване и монтиране на ПВЦ-дограмата е в размер на 3 900 лева, а извършените СМР на северната външна страна на самостоятелен обект с идентификатор 80371.242....., изразяващи се в поставяне на изолация и поставяне на мазилка върху нея -1 000 лева. Твърди, че собственицата на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 80371.242..... по КККР на гр. Чепеларе му дължи сумата 4 900 лева за извършените подобрения, изразяващи се в монтиране на ПВЦ-дограма и поставяне на изолация и мазилка. Ищецът заявява, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 53/03.09.2020г. по ч.гр.д. № 127/2020г. по описа на РС-Чепеларе, която била оспорена от К.. Моли съда да признае за установено спрямо нея, че вземането, за което в негова полза е издадена заповедта за изпълнение съществува.

В допълнителна молба ищецът заявява, че към момента на извършване на подобренията единствено той е владял имота, като в същия е държал свои вещи, което обстоятелство е известно на ответницата, като едва през 2017г. е поискала от него да премахне вещите си от третия жилищен етаж. Сочи, че подобренията са направени едновременно в периода от края на месец октомври до края на месец ноември през 2015г. със знанието и без противопоставянето на ответницата, която не само, че не се е противопоставяла, а и е одобрявала извършването им. Обяснява, че третия жилищен етаж е построен през 2003г. в груб строеж и до 2015г. е бил без дограма. Твърди, че поставянето па дограмата му е струвало 3900 лева. По отношение на поставената изолация и мазилка сочи, че претендира сумата от 1000 лева за поставянето на 30 кв.м изолация и мазилка върху северната външна страна на самостоятелен обект с идентификатор 80371.242..... по КККР на гр. Чепеларе, за което ответницата също не се е противопоставяла, напротив същата е знаела че в тази част сградата е податлива на външни атмосферни влияния предвид местоположението й, тъй като там са предвидени банята и кухнята на жилищния етаж.

От ответницата е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, с който иска се оспорва изцяло. К.К. твърди, че понастоящем не е собственик на имота, тъй като на 1

18.12.2018г. е прехвърлила правото си на собственост на К.А.К. срещу насрещното задължение последният да я гледа и издържа, докато е жива с нотариален акт № 18 т.III, дело № 395/2018г. по описа на Служба по вписванията при ЧРС. Сочи, че твърдените подобрения са извършени през 2009г. и това ищецът заявил в друго съдебно производство. Обяснява, че не е била постоянно в имота и не може да потвърди, че именно С.К. е изпълнил твърдените подобрения. Заявява, че е установила извършените вече подобрения, но това е станало към 2009г., като за извършването им никой не е поискал съгласие, напротив подобренията са извършени въпреки волята й, поради което е заявила пред свидетели своето възмущение от извършените промени в имота. К.К. признава, че между страните е било водено гр.д.

№197/2016г. по писа на Районен съд гр.Чепеларе, в хода на което е отхвърлена претенцията за собственост на ищеца, като съдът е признал, че именно тя е придобила собствеността върху имота, за което бил издаден нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност №180 т.1 дело: 174/2016г. по описа на Служба по вписванията при ЧРС. Доколкото именно тя е владяла самостоятелен обект с идентификатор № 80371.242....., счита, че следва да се направи извода, че ищецът не е бил нито добросъвестен, нито недобросъвестен негов владелец, поради което и не може да претендира сумата от 4900 лв. на основание чл.72 и чл.74 ЗС. Счита, че ищецът не е бил и държател, доколкото не е било налице основание, на което С.К. да осъществява фактическа власт върху него. Твърди, че ищецът заедно с К.К. е използвал без правно основание за определени месеци, преди повече от 5 години, самостоятелен обект с идентификатор № 80371.242.....за складови нужди.

Заявява, че твърдените като извършени СМР са извършени по скрит от нея начин, за явно кратък период от време от няколко дни, през които тя е пребивавала в свой имот в с.Б..

Счита, че ако С.К. действително е извършил твърдените подобрения, той ги е извършил въпреки волята; че дори може да се изведе извод за осъществен състав на деяние по см. на чл.323 ал.1 НК. Доколкото ищецът не е бил владелец на имота и не е било налице договорно основание за извършените от него подобрения, в случай че се установи, че действително е извършил подобренията, счита, че отношенията помежду им следва да се уреждат като отношения на водене на чужда работа без пълномощие и по-конкретно по см.чл.61 ал.3 ЗЗД във вр. с чл.59 ЗЗД. Ищецът би имал претенция единствено за по-малката по размер сума измежду действително извършените разходи и сумата, с която се е увеличила стойността на имота. На следващо място, ответницата сочи, че претенцията на С.К. е погасена по давност, и заявява изрично възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност. Намира, че давността е започнала да тече от датата на извършване на разходите за подобренията, което по изявления на самият ищец е станало през 2009г. и е изтекла към 2014г.

Оспорва представената към исковата молба е разписка от 27.11.2015г. Заявява, че удостовереното в нея противоречи на изявленията на самия ищец в исковата му молба по гр.д.№197/2016г. по описа на ЧРС, че дограмата е поставена и изолацията е извършена именно през 2009г. Сочи, че ищецът действително извършил подмяна на дограма през 2015г., но на друг етаж от сградата, а именно на неговия собствен етаж, като ако представената разписка действително е издадена през 2015г., то тя обективира заплащане на дограмата в имота на самият ищец, а не в имота на ответницата. Оспорва датата на издаване на разписка от 27.11.2015г., като твърди, че същата е недостоверна. Оспорва документа, като неверен, тъй като не отразява вярно фактите или удостоверява факти, които касаят подобреният в друг имот, а не в този на ответницата. Оспорва и размера на сумата, която се твърди да е заплатена от ищеца на "..." ЕООД. При заплащане на цената на дограмата, счита, че търговецът следва да е издал фактура, фискален бон при получаването в брой на сумата или да е налице преводно нареждане за извършеното по банков път плащане на същата, а такива документи към исковата молба не се представят.

Сочи, че липсва посочване как се формира претендираната сума за изолация - каква част от нея е за труд и каква за материали; че липсват и доказателства за заплащане на сумата от 1000 лв. от страна на ищеца. Оспорва и тази претенция, както по основание, така и по 2 размер. Възразява, че изолацията и измазването на ограждаща стена на сградата, представляват полезни разноски извършени за подобряване на обща част на сградата, които разноски могат да се разпределят между всички етажни собственици, при условията на чл.41 ЗС. Счита, че ограждащата стена на Самостоятелен обект с идентификатор № 80371.242....., която всъщност е ограждаща/външна стена на Сграда с идентификатор № 80371.242....., е обща част на сградата повелява чл.38 ал.1 ЗС; че подобренията - изолация и измазване на външна северна стена не представляват подобрения на Самостоятелен обект с идентификатор № 80371.242....., а на обща част на сградата, в която се намира обекта.

Ищецът, редовно призован, не се явява в с.з.. От негово име иска поддържа пълномощникът му адв.С..

В с.з. ответницата, редовно призована, се явява лично и с пълномощник адв.Д., която от нейно име навежда доводи за отхвърляне на претенцията.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, по предявения иск, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установителният иск по чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 ГПК предявен от С.К. е допустим, предвид това, че ответницата е подала възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №53/03.09.2020 г. по ч.гр.д.№127/2020 г. по описа на РС Чепеларе.

Подобрение е налице, когато фактически е била увеличена стойността на имота.

Извършеното следва да е трайно прикрепено към имота и тъй като собственикът не може да иска унищожение на подобренията, а владелецът не може да ги премахне, му се дължи обезщетение. Отношенията между собственика на имота и подобрителя почиват на принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване. Недобросъвестния владелец, направил подобрения със знанието и без противопоставянето на собственика има вземане за увеличената стойност на имота. Той е приравнен на добросъвестен владелец-чл.74 ал.2 ЗС.

Размерът на обезщетението е законово определен-чл.72 ал.1 ЗС-увеличената стойност на имота, затова е неотносимо какъв е размерът на действително направените разноски.

Увеличената стойност съставлява разликата между стойността на имота, която има към момента на постановяване на решението и стойността, който би имал към същия момент, ако подобренията не са били извършени.

Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност №176, том I, рег.№1211, дело №165/29.06.2016 г. на нотариус Н.Б. с район на действие РС Чепеларе, ответницата К.С.К. е призната за собственик на недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор №80371.242..... по кадастралната карта на гр.Чепеларе, одобрена през 2006 г. с площ 97,90 кв.м., представляващ апартамент на трети етаж от сграда, разположена в ПИ с идентификатор №80371.242.... . От нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №193, том II, рег.

№2948, дело №378/18.12.2018 г. на нотариус Х.Д. с район на действие РС Чепеларе се установява, че ответницата е прехвърлила на К.А.К. собствеността върху имота срещу задължение за издръжка и гледане.

По въпроса срещу кого следва да се насочи искът за заплащане на стойността на подобренията в чужд имот – срещу лицето, което е било собственик към момента на извършването им или срещу последващия приобретател на имота има формирана практика на ВС и ВКС. Приема се, че по принцип искът следва да бъде насочен срещу лицето, което е било собственик към момента на извършване на подобренията, тъй като именно при него е настъпило обогатяването – решение № 2349 от 29.12.1995 г. по гр. д. № 2926/1994 г. на ВС, IV г.о; решение № 1162 от 18.11.2008 г. по гр. д. № 4998/2007 г. на ВКС, II г.о; решение № 57 от 19.05.2017 г. по гр. д. № 3457/2016 г. на ВКС, I г.о. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че искът е предявен срещу ненадлежна страна.