Решение № 294 от 10.07.2026, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Несебър, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИ ВЛ. СЪБЕВ при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВАЛЕРИ ВЛ. СЪБЕВ Гражданско дело № 20252150100587 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От ищеца „П.П. БГ” АД (конституиран по реда на чл. 227 ГПК като правоприемник на първоначалния ищец „Р.П.М.“ ЕООД), в качеството на професионален домоуправител на вакационно селище /комплекс/ „М.ф.“ – гр. Свети Влас, бл. А, бл. B, бл. C, бл. D и бл. E с ид. №№ ***, ***.2, ***.3, ***.4 и ***.5, с адрес в общ. Несебър, гр. ***, срещу ответника Ю.

А. И. са предявени искове за установяване дължимостта на сумата от 4544,92 лева – главница, представляваща суми/такси за поддръжка и управление на етажната собственост, дължими за Апартамент № А3-5 в бл. „С“ на ваканционно селище „М.ф.“ – гр. Свети Влас с обща площ от 58.83 кв.м., съгласно решения на ОСЕС от 28.06.2019 г. и 18.04.2022 г., от която 402,72 лева с ДДС за 2020 г. и по 1035,55 лева с ДДС за всяка от годините 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г.; сумата от 1131,85 лева – сбор от лихви за забава върху всяка от годишните такси за периода от 01.04.2020 г. до 24.09.2024 г., както следва – 207,21 лева лихва за забава върху сумата от 402,72 лева за 2020 г. и за периода 01.04.2020 г. – 24.09.2024 г., 427,83 лева лихва за забава върху сумата от 1035,55 лева за 2021 г. и за периода 01.04.2021 г. – 24.09.2024 г., 287,74 лева лихва за забава върху сумата от 1035,55 лева за 2022 г. и за периода 01.07.2022 г. – 24.09.2024 г., 175,35 лева лихва за забава върху сумата от 1035,55 лева за 2023 г. и за периода 01.07.2023 г. – 24.09.2024 г., и 33,72 лева лихва за забава върху сумата от 1035,55 лева за 2024 г. и за периода 01.07.2024 г. – 24.09.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 4544,92 лева, считано от 24.09.2024 г. до изплащане на задължението. Ищецът излага, че има качеството на професионален домоуправител на к-с „М.ф.“ – гр. Свети Влас /в режим на управление по ЗУЕС/ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 11 1 от ЗУЕС, съгласно решения на ОСЕС на бл. А, B, C, D и E от 28.06.2019 г. и 18.04.2022 г., с които му били възложени управлението и поддръжката на общите части в комплекса.

Същевременно, ответницата в процесния период била собственик на находящ се в комплекса имот – СОС с ид. № ***жилище на площ от 58,83 кв.м., ведно с 4,93 кв.м. от общите части. Сочи се, че с решение на ОСЕС в комплекса била приета такса за поддръжка на общи части за 2019- 2021 г. в размер на 7 евро/кв.м. без ДДС, дължима до 31.03 на текущата година, а с решения на ОСЕС от 18.04.2022 г. – такса за 2022-2024 г. в размер на 9 евро/кв.м. без ДДС, дължима до 30.06 на текущата година. С твърдения, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане на дължимите такси в периода 2020-2024 г., се иска установяване дължимостта на описаните вземания от исковия съд. Акцентира се върху факта, че към датата на провеждане на общите събрания не е имало конституирани органи на управление на етажната собственост, поради което е било обективно невъзможно да бъде сключен договор по реда на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС. От съда се иска претенциите да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата Ю. А. И., чрез процесуалния й представител, е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Твърди се, че в процесния комплекс и за заявения период не са провеждани ОСЕС, доколкото ЗУЕС е неприложим за повече от една сгради, респ. се възразява за нищожността на основаващите претенциите решения на ОСЕС. Възразява се в процесния период ищецът да е осъществявал поддръжка в комплекса. Релевира се възражение за изтекла в полза на ответницата погасителна давност и се моли за отхвърляне на исковете в цялост по изложените доводи. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС:

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик на посочения обект в режим на ЕС, взетите легитимни решения за определяне на такси и вноски за периодите, размера на претенциите, както и че е настъпила тяхната изискуемост. В тежест на ищеца е да докаже материалноправната си легитимация като основание да получи изпълнение по решенията на ОСЕС в качеството на изпълнител по възлагане на ОСЕС /чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС – стара редакция/, вкл. извършваната поддръжка в процесния период в комплекса.

По делото се установява, че ответницата е собственик апартамент А3-5 с идентификатор ***.3.17 по КККР на гр. Свети Влас, находящ се в сграда № 3 в комплекс „М.ф.“ (нотариален акт на л. 14 – л. 15 от делото).

От протокол от общо събрание на етажната собственост на комплекс „М.ф.“ (на л. 8 – л. 11 от делото) се установява, че било взето решение (по т. 1 от дневния ред) за възлагане за срок от 2 години на дейностите по управление и поддръжка на общите части на „Р.П.М.“ ЕООД, като в тази връзка на дружеството били възложени и съответните правомощия, свързани с управление и поддръжка на комплекса. По т. 2.1 от дневния ред бил определен 2 размер на такса за поддръжка на блокове А и В - в размер на 7 евро на кв. м. без включен ДДС и на блокове С, D и Е в размер на 6 евро на кв. м. без включен ДДС. Срокът за плащане на таксите бил определен до 31.03 на текущата година, а за 2019г. – до 15.07.2019г., като същите били определени за период от 2 години.

На 18.04.2022г. също било проведено събрание на етажната собственост (протокол на л. 5 – л. 7 от делото). С решение по т. 2 от дневния ред дейностите по управление и поддръжка отново били възложени за срок от 2 години на „Р.П.М.“ ЕООД. По т. 3.1 бил актуализиран размерът на таксите – 9 евро на кв. м. без ДДС за блокове А и В и 8 евро на кв.м. без ДДС за останалите блокове. По т. 3.2 бил определен срок за плащане – до 30.06 на текущата година. Била посочена и сметка на „Р.П.М.“ ЕООД, по която да се заплащат таксите.

Както се посочи – ищецът основава материалната си легитимация на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС (в действалата към 2019г. и 2022г. редакция). Съгласно посочената разпоредба общото събрание на етажната собственост може да приеме решение за възлагане на дейности по поддържане на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица. Според редакцията на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС към 2019г. и 2022г. възлагането на правомощия или част от тях на управителния съвет (управителя) на лица, които не са собственици, може да стане с решение на общото събрание на етажната собственост, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, като за целта с решение на общото събрание следва да бъде одобрен договор, който да се сключи за срок от 2 години от упълномощено от общото събрание лице.

Може да се направи извод, че разпоредбите от ЗУЕС (в действалите редакции към 2019г. и 2022г.) са предвиждали императивен ред, по който се учредява материална легитимация за лице, което не е собственик, да встъпи в качеството „управител“ на етажната собственост. В случая ищецът се легитимира като управител на етажната собственост и се позовава на взетите решения от общото събрание, но нормата на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС е категорична и изисква сключването на договор с управителя-несобственик, в който да бъдат уговорени параметрите на правомощията, които се възлагат. По делото не са ангажирани доказателства за сключването на такъв договор. Няма как да се приеме и тезата, че това обективно не би могло да се случи, тъй като не е имало учредени органи на управление.

Нормата на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС предвижда сключването на договора от упълномощено от общото събрание лице, а не от органи на управление на етажната собственост. Следователно не е имало никаква обективна пречка такъв договор да бъде сключен между етажната собственост и управителя – несобственик. След като са ангажирани доказателства единствено за взети решения от общите събрания на етажната собственост за възлагане на правомощията по управление и поддръжка на „Р.П.М.“ ЕООД, но не са ангажирани доказателства за сключен с това дружество договор по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, то остава недоказан елемент от фактическия състав, необходим за възникване на материалната 3 легитимация на ищеца да претендира сумите на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС. Това означава, че в процеса не е доказана материалната легитимация на ищеца да претендира посочените суми. Същите биха могли да бъдат претендирани от надлежно конституирани органи на управление на етажната собственост, или при липсата на такива – от всички етажни собственици, в качеството им на неперсонифицирана структура. Не е доказано обаче ищецът „Р.П.М.“ ЕООД да притежава нужната материална легитимация по предявения иск.

Поради тази причина същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Този извод не се променя от взетото решение по т. 2.2 от събранието от 2019г. и т. 3.2 от събранието от 2022г.

– таксите да се заплащат по сметка на „Р.П.М.“ ЕООД, тъй като при липсата на валидно учредено правоотношение с дружеството като управител, решението на общото събрание представлява единствено възлагане на начин на плащане, който може да бъде приет за валиден при извършено погасяване по посочената сметка. При липсата на погасяване обаче дружеството не е материално легитимирано да претендира сумите по посочените по-горе причини.

След като един от елементите на иска по чл. 38 от ЗУЕС не е доказан, то същият подлежи на отхвърляне. В тази връзка не е необходимо обсъждане на представените от ищеца договори за извършени дейности (на л. 67 – л. 79 от делото), както и на свидетелските показания и приетата по делото експертиза. В случая извършването на дейности в комплекса не може да промени извода за липса на материална легитимация на ищеца, което е основанието за отхвърляне на иска.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За основателност на този иск на първо място е следвало да се докаже наличието на главен дълг, който ответницата е задължена да заплати на материално легитимирания ищец.

След като това не се установява, то и искът за лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски в претендирания от него размер от 900 лв. – възнаграждение за адвокат (с равностойност от 460,16 евро).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „П.П. БГ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, в качеството му на правоприемник на „Р.П.М.“ ЕООД, срещу Ю. А. И., БУЛСТАТ ***, с адрес в общ. Несебър, гр. Свети Влас, к-с „М.ф.“, бл. С, вх. А, ет. 3, ап. 5, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС за установяване дължимостта на сумата от 4544,92 лева (с равностойност 2323,78 евро) – главница, представляваща суми/такси за поддръжка и управление на етажната собственост, дължими 4 за Апартамент № А3-5 в бл. „С“ на ваканционно селище „М.ф.“ – гр. Свети Влас с обща площ от 58.83 кв.м., съгласно решения на ОСЕС от 28.06.2019 г. и 18.04.2022 г., от която 402,72 лева с ДДС за 2020 г. и по 1035,55 лева с ДДС за всяка от годините 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2024 г. до изплащане на задължението и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 1131,85 лева (с равностойност 578,71 евро) – сбор от лихви за забава върху всяка от годишните такси за периода от 01.04.2020 г. до 24.09.2024 г., както следва – 207,21 лева лихва за забава върху сумата от 402,72 лева за 2020 г. и за периода 01.04.2020 г. – 24.09.2024 г., 427,83 лева лихва за забава върху сумата от 1035,55 лева за 2021 г. и за периода 01.04.2021 г. – 24.09.2024 г., 287,74 лева лихва за забава върху сумата от 1035,55 лева за 2022 г. и за периода 01.07.2022 г. – 24.09.2024 г., 175,35 лева лихва за забава върху сумата от 1035,55 лева за 2023 г. и за периода 01.07.2023 г. – 24.09.2024 г., и 33,72 лева лихва за забава върху сумата от 1035,55 лева за 2024 г. и за периода 01.07.2024 г. – 24.09.2024 г.