Решение № 846 от 17.06.2019, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Пазарджик, 17.06.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пазарджишкият районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание , проведено на дванадесети юни

, през две хиляди и деветнадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА при секретаря Р. Димитрова …..………….…………………и в присъствието на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 1692 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по повод исковата молба на И.Г.М., ЕГН: ********** ***, пълномощник адвокат Д.Б.,***, срещу „ИЗИ

АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 40.46, представлявано от Стефан Колев, в която се излагат обстоятелства, че между ищеца и ответника на 30.04.2015 г. е сключен договор за паричен заем № 2299442 по силата на който дружеството предоставило в заем на ищеца 1 000,00 лева.

Твъврди се , че договорът е недействителен на няколко основания: Поддържа се , че съгласно чл.11. ал.2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка една страница от тях се подписват от кредитополучателя. Неподписването им е санкционирано от закона с недействителност на правоотношението (чл.22 ЗПК). Твърди се, че ищецът не подписал общи условия.

Договорът е недействителен и поради липса на посочване на общата сума дължима от потребителя съгласно чл.11. ал.1. т.10 ЗПК. Нормата на § 1. т.2 ДР ЗПК, определя, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита.

Последните са регламентирани в §1. т.1 ДР ЗПК и по своето същество представляват ГПР (чл.19. ал.1 ЗПК). В ГПР съгласно законовата дефиниция, се включва възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита. В чл.2 от договора не се съдържат конкретните параметри на общата дължима сума. Не е ясно какъв е размерът в лева на възнаградителната лихва и на ГПР. Такава информация на може да се почерпи и от погасителния план. който единствено посочва в колона 3 от таблицата на размера на вноската. Липсата на тази яснота води до извод, че в договора няма разписани ясни правила, които да определят как се определя общата сума дължима от потребителя и от какви пера е съставена. Това означава, че договорът е недействителен с оглед разпоредбата на чл.22 3ПK.

Договорът е недействителен на основание по чл.22. вр. чл.11. ал.1. т.9 ЗПК, тъй като не са посочени условията за прилагане па договорения лихвен процент. Не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски посочени в погасителния план.

Сочи се, че в нарушение на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК няма погасителен план към договора, а ако такъв бъде представен, твърдим че същият не отговаря на изискванията посочени в нормата - липсва размер на погасителната вноска, като и разбивка на всяка погасителна вноска от какви компоненти е съставена - главница, лихва, годишен процент на разходите, неустойка и пр. Липсата на тази информация съгласно чл.22 ЗПК води до недействителеност на договора.

Недействителността му означавало, че кредитополучателят дължи връщане само на получената в заем сума, без лихва и други разходи по кредита (чл.23 ЗПК). Ищецът поддържа , че не разполагал с платежите документи, с които погасявал кредита си. Затова първоначално посочва сума от 300 лева, която била платена по договора, като със съдебно – икономическата експертиза ще претендира точния им размер.

Твърди се , че договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите прави. Противоречаща на добрите нрави била уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени - двукратния размер.

Предявен е при условията на евентуалност, иск за обявяване клаузата за възнаградителна лихва за нищожна, поради противоречие с добрите нрави, ведно е осъдителен иск за недължимо платеното по нея, което посочват в размер на 50,00 лева.

В договора е уговорена неустойка, ако в тридневен срок от подписване на договора, кредитополучателят не представи поне две обезпечения измежду банкова гаранция и поръчителство. Неустойката е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Нищожността се извлича от следните обстоятелства:

Двете обезпечения следва да се предоставят в тридневен срок от сключване на договора, което е практически неизпълнимо условие, от житейска гледна точка, като се има предвид многобройната документация, която следва да се представил. Неустойката е прекомерна. Няма предвидени по договора никакви правила по които да се определи, кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечението и които ще се компенсират от неустойката. Поддържа се , че следва да се има предвид, че всички преки или косвени разходи възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора, са покрити от ГПР (чл.19. ал.1 и §1. т. 1 ДР ЗПК). Затова неустойката е начислена за покриване именно на тези разходи. По изложените съображения се поддърга , че клаузата за неустойка е недействителна, но и на допълнителното основание по чл.21. ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл.19 ал.4 ЗПК - ГПP не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Пподдържа се , че клаузата за неустойка противоречи и на материалния закон чл.71 ЗЗД. Съгласно коментираната разпоредба, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения, последният може да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно.

С неустойката обаче в конкретния случай, се иска нещо друго - натоварване па кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на материалния закон.

Твърди се , че клаузата за неустойка противоречи и на императивната разпоредба на чл.ЗЗ ЗПК, която предвижда, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Това е единствената санкция предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения, а с процесната неустойка се заобикаля тази разпоредба и затова тя е нищожна (чл.21. ал.1 ЗПК).

Предявяват при условията на евентуалност, иск за обявяване клаузата за неустойка за нищожна, поради противоречие с добрите нрави и поради противоречието й с материалния закон, ведно с осъдителен иск за недължимо платеното по в размер на 200,00 лева.

На основание чл.127, ал.4 ГПК е посочена банкова сметка ***:

ТЪРГОВСКА БАНКА „Д", ІBAN: BG44DRMI92401000210222.

Във връзка с изложените обстоятелства, моли съда да признае за установено в отношенията между И.Г.М., ЕГН **********,*** и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Стефан Колев, че договор за паричен заем № 2299442 е недействителен поради липса на подписани общи условия, поради липса на посочена обща сума дължима от потребителя и начина на формирането й, поради липса на посочен размер на възнаградителната лихва и нейният размер, поради липса на погасителен план, респ. посочване в погасителния план на последователността на разпределение на вноските по договора измежду различните суми - главница, възнаградителна лихва и ГПР.

Моли съда, да бъде осъден “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ' АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру " № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан Колев да заплати на И.Г.М., ЕГН **********,***, сумата от 300 лева / след допуснатото изменение на иска в размер на 520,95 лв. / получена без основание по недействителен договор за паричен заем № 2299442, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Този иск заедно с установителния по п. 1 са предявени кумулативно.

Моли, да признае за установено в отношенията между И.Г.М., ЕГН **********,*** и “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ' АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан Колев, че неустойката предвидена в договор за паричен заем № 2299442 е нищожна поради противоречието й с добрите нрави и поради противоречието й с материалния закон. Този иск предявяват при условията на евентуалност и моли съдът да го разгледа при отхвърляне на исковете по п.1 и 2 от петитума на исковата молба.

Моли съда, да бъде осъден “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан Колев да заплати на И.Г.М., ЕГН **********,***, сумата от 200 лева / след изменението на иска 436,08 лв. / , представляваща недължимо платена сума по клауза неустойка в договор за паричен заем № 2299442, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Този иск е предявен при условията на евентуалност с исковете по п.1 и 2 и кумулативно с иска по т.З от петитума на исковата молба.

Претендират се деловодни разноски. Представени са писмени доказателства и са заявени други доказателствени искания.

/ В хода на производството по настоящото дело е постановено частично прекратяване по отношение на исковете по т.4 и 4.1 от петитума на исковата молба и освен това е допуснато изменение на основание чл. 214 ГПК на осъдителния иск по чл. т.2 от петитума на исковата молба , като е увеличен неговия размер от 300,00 лв. на 520,95 лв. и на осъдителния иск по т.3.1 от петитума на исковата молба , като неговият рзмер е увеличен от 200,00 лв. на 436,08 лв.

Предявените искове предмет на настоящия правен спор са с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка с чл. 26 ал.1 ЗЗД и чл. 55 ал.1