Решение № 35 от 04.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Плевен, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20254400500672 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №46/30.04.2025г., постановено по гр.д.№282/2023г. по описа на РС-Кнежа съдът е оставил без уважение обективно кумулативно съединените искове на “Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК831609046, представлявано от А.А., с които се иска от съда да признае за установено по отношение на наследниците на Х. К. Х., с ЕГН********** а именно: Д. Г. Х., с ЕГН**********, Г. Х. К., с ЕГН********** и К. Х. К., с ЕГН********** че дължат на “Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК831609046, представлявано от А.А. следните суми: 1305,58лв/хиляда триста и пет лева и петдесет и осем ст./-главница за периода от 05.2019г. до 04.2021г.,233.89лв./двеста тридесет и три лева и осемдесет и девет ст./ -лихва за периода 16.05.2020г. до 18.11.2022г.,а за дялово разпределение - 21.18лв.-главница за периода от 01.2020г. до 04.2021г.,4.16лв.-лихва за периода 05.03.2020г.до 18.11.2022г., ведно със законните лихви от датата на депозиране на исковата молба04.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата,ведно със законните лихви от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата като неоснователни и недоказани.

На осн. чл.78, ал.3 от ГПК съдът е осъдил “Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК831609046 да заплати на наследниците на Х. К. Х., с ЕГН********** Д.

Г. Х., с ЕГН**********, Г. Х. К., с ЕГН********** и К. Х. К., с ЕГН********** направените деловодни разноски по делото от общо 900лв./деветстотин лева/,от които 450лв./четиристотин и петдесет 1 лева/адвокатско възнаграждение в заповедното производство и

450лв./четиристотин и петдесет лева/,адвокатско възнаграждение заплатено в исковото производство.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба, депозирана от "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК:831609046. Във въззивната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

Отправено е искане за отмяна на поставеното съдебно решение и за постановяване по същество на спора на друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемите страни Д. Г. Х., Г. Х. К. и К. Х.

К. депозират отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си представител адв. И. П. от САК, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че правилно съдът е отхвърлил исковата претенция. Прави се искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.

Третото лице помагач "Техем Сървисис" ЕООД не заявява становище по въззивната жалба.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната страна "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК:831609046 не се представлява. В постъпила писмена молба се отправя искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови решение, с което да уважи иска. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция виззиваемите страни Д. Г. Х., Г. Х. К. и К. Х. К. не се явяват и не се представляват. В постъпила писмена молба е отправено искане съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Сочи се, че методиката за изчисление на дялово разпределение е незаконосъобразна, поради което не следва да се прилага. Претендират се разноски.

Третото лице помагач "Техем Сървисис" ЕООД не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в посочената част е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразността и правилността му в рамките, поставени от въззивната 2 жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че същото е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск по реда на чл.422, вр. чл.415 от ГПК, предявен от “Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК831609046, с който се иска да бъде установено по отношение на длъжника Х. К. Х., с ЕГН**********, че последният дължи на“Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК831609046, следните суми: 1305,58лв – главница за периода от 05.2019г. до 04.2021г.,233.89лв. – лихва за периода 16.05.2020г. до 18.11.2022г., за дялово разпределение - 21.18лв.-главница за периода от 01.2020г. до 04.2021г., 4.16лв.-лихва за периода 05.03.2020г.до 18.11.2022г., ведно със законните лихви от датата на депозиране на исковата молба 04.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата, ведно със законните лихви от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

За да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, първоинстанционният съд е приел, че по делото липсват данни и доказателства как са били отчетени и фактурирани услуги от страна на ищцовото дружество по отношение на имота, за който имот липсват данни и доказателства след 13.09.2011г. да е бил топлоснабден и да е получавана и ползвана там топла вода. Съдът е развил тезата, че след заявлението на предишната собственица на имота за закриване на партидата й на адреса, не са налице доказателства, че имотът е продължил да бъде топлоснабден, нито да е била открита нова партида на името на новия собственик по това време – ответника Х. Х.. Първоинстанционният съд е приел, че това се потвърждава и от поведението и от отговора на третото лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ“ ЕООД, което не е представило никаква информация за топлинни и изравнителни отчети относно имота на ответника и на наследниците му по закон, а е отговорило, че не извършва услугата дялово разпределение за процесния период по отношение на топлоснабдения имот на ответника. На тази основа съдът е приел, че не са налице първични и производни данни и доказателства в кориците на делото, че през периодите от м.05.2019г. до м.04.2021г.,както и за периода от 16.05.2020г. до 18.11.2022г. имотът да е бил топлоснабден от ищцовото дружество и там да са ползвани топлинна енергия, топла вода и да е имало пренос на топлинна енергия през имота.

Настоящият въззивен състав намира приетото от първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно, поради следните съображения:

Пред Районен съд – Кнежа са предявени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дължимост на суми, начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия за имот с аб. № 194905 за периода м. май 2019 г. – м. 04. 2021 г.

Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да заплатят претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: В тежест на ищеца е да установи възникването на 3 облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответниците е възникнало задължение при посочените квоти за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 42 от ДЕ ЗЕ /действаща до 17.7.2012 г./ и т. 2а от ДР ЗЕ потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Не е спорно, а и от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** на нотариус В. Г., регн№*** с район на действие СРС, се установява, че ответникът Х. К. Х., ЕГН:********** е придобил чрез покупко-продажба процесния недвижим имот – апартамент №45, находящ се в гр. София, ***

В хода на процеса ответникът Х. К. Х. е починал, поради което производството по делото е продължило по реда на чл.227 от ГПК с участие на конституираните законни наследници на ответника Х. К. Х., с ЕГН********** - Д. Г. Х., с ЕГН**********, Г. Х. К., с ЕГН********** и К.

Х. К., с ЕГН**********.

Ето защо в качеството на тит уляри на правото на собственост ответниците са и страни по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.

Следователно, установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответниците топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание.

Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Съдът намира за неоснователно възражението, че общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови клиенти не са били публикувани и не са влезли в сила. Общите условия са одобрени от КЕВР, публикувани са в централен и местен всекидневник и след като са влезли в сила са публикувани на интернет страницата на дружеството, като всеки заинтересован може да се запознае със същите. Според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни 4 с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, каквото в настоящия случай няма данни да е налице.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, в настоящото въззивно производство е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира с доверието си като компетентно изготвена от вещо лице, в чиято компетентност няма основания да се съмнява. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като същият е преминал метеорологична проверка. Въз основа на заключението на вещото лице се установява, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Вещото лице е посочило, че в жилището на ответника са демонтирани отоплителните тела, както и че банята не се отоплява. При така описаните фактически обстоятелства вещото лице е приело, че индивидуалната сметка на ответника съдържа два компонента – дял на имота от сградна инсталация и ТЕ за подгряване на битова гореща вода /БГВ/. Вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общите показания на топломера, като е посочило в табличен вид какви са били ежемесечните отчети по общия топломер за процесния период.