Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 409 от 22.07.2020, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 2607/2019
Вид
Решение № 409
Подписан
22.07.2020
В сила
23.02.2021
Състав
ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.15,ал.3 · Закон за общинската собственост
  • чл.37и · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Р Е Ш Е Н И Е№409/22.7.2020г.

22.07.2020 година град

Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав

На двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Георги Георгиев при секретаря И.Г. като разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 2607 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Х.И.Х. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,чрез адв.П. Г.-БАК, против Община „Т.“, с която се иска от съдът да постанови решение, с което да признае за установено,че договор № *** г. сключен между страните,не е прекратен на основание т.26.5,вр.с т.5 от същия договор,падежът на паричното задължение на наемателя по чл.5 от договора за стопанската 2018/2019 г.настъпва на 30.08.2019 г. и не са налице основания за задължаване на ищеца да изпълни задължението си по чл.5 от договора преди датата на падежа-30.08.2019 г.

В исковата молба се твърди, че с договор № *** г. сключен между страните ответника отдал на ищеца пасища,мери и ливади от общинския поземлен фонд.В чл.5 на договора било установено,че наемателят се задължавал при сключване на договора и не по късно от 30.08. на всяка следваща стопанска година да внесе годишната наемна цена по т.4. В изпълнение на задълженията си по чл.4 и 5 от договора,ищеца внесъл наемната цена за стопанската 2016/2017 г. при вписването на договора на 23.01.2017 г.,за стопанската 2017/2018 г. на 13.12.2017 г. в срока до 30.08.2018 г. и за стопанската 2018/2019 г. предстояло плащане до 30.08.2019 г. На 02.11.2018 г. ответника изпратил на ищеца покана-предизвестие за плащане на наемната цена за стопанската 2018/2019 г.,преди датата на падежа на 30.08.2019 г.,без да са налице основания затова,като последния бил предупреден,че ако не изпълни задължението си в десетдневен срок,ще бъде престъпено към принудително събиране на вземането и след изтичането срокът на предизвестието договорът ще бъде прекратен. В тази връзка ищеца подал подробно възражение до общината-ответник в което посочил,че липсват обстоятелства които го задължават да заплати наемната цена по договора преди настъпване на датата на падежа 30.08.2019 г. Твърди се,че вместо да прекрати действията си по смущаване на ползване на наетите имоти,ответника му изпратил писмо от 17.12.2018 г. с които правил самоволни тълкувания,непроизтичащи от клаузите на договора. На 15.01.2019 г. ищеца получил писмо от 02.01.2019 г. от ответника с което бил помолен да заплати до 22.01.2019 г. дължимата по договора наемна сума за стопанската 2018/2019 г. В отговор на посоченото по-горе писмо ищеца подал възражение на 30.01.2019 г. в което освен,че изложил доводи за изрядност по договора за наем,приложил и платежни документи,доказващи извършените плащания от него в сроковете,уговорени в договора. Ищеца твърди,че въпреки,че бил изряден по процесния договор за наем,ответника му изпратил писмо от 11.02.2019 г. с което отправил предизвестие за прекратяване на договора,на основание чл.26.5 поради „неизпълнение на договорните задължения,по искане на изправната страна“. Във връзка с това ищеца подал възражение от 08.03.2019 г. до ответника,като в него подробно обосновал изрядността си процесния договор за наем. На 20.03.2019 г. ответника отправил до ищеца волеизявление за едностранно прекратяване на договора на основание т.26.5,вр.с 5 от същия договор,без да са налице основания затова,като се твърдяло,че ищецът не бил изправна страна за плащане на наемната цена. Твърди се,че падежът настъпвал на 30.08.2019 г.,като в рамките на срока наемната цена била платена,за което представя доказателства.

С оглед на изложеното се иска уважаване на така предявеният установителен иск и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Не се оспорва обстоятелството,че между страните бил сключен процесния договор,като при сключването му били спазени изискванията и процедурите по чл.37и ЗСПЗЗ. Твърди се,че разпоредбата на чл.5 от договора определяланачина на плащане на наемните вноски,като тяхното заплащане започвало при сключването на договора и не по-късно от 30.08. за всяка следваща година.

От приложените два броя платежни нареждания,ищецът платил първата си вноска след сключването на договора и втората макар извън срока,със закъснение за следващата стопанска година. Периодите на първите две плащания,извършени от ищеца и които били в съответствие с разпоредбата на договора,противоречели на твърденията му н исковата молба,че наемната цена се дължала след изтичането на стопанската година. Гова твърдение на ищеца не коренспондирало с разпоредбата на чл.5 от договора от 19.01. за отдаване под наем на мери,пасища и ливади от общински поземлен фонд.Текста на чл.5 бил недвусмислен и точно определял срока на вноските. Нямало опция по договора която да давала право годишните наемни вноски да се заплащат след изтичането на стопанскта година,както се опитвал да я тълкува ищеца. Процедурата по отдаване на пасища,мери и ливади се провеждала в срокове предвидени в ЗСПЗЗ и неговия правилник. Обичайната практика била след обявяване на резултатите от работата на комисията,лицата,които са получили пасища и мери,въпреки многократното им уведомявания,с оглед задължението им за заплащане на първата вноска при сключване на договора,да не се явяват да го подпишат в срок. В случай бил налице същия пример,като въпреки това ищецът извършил и двете си плащания,преди нейното започване,като не направил това за стопанската 2018/2019 г. до 30.08.2018 г. С писмо-покана от 02.11.2018 г. ищецът бил поканен да си заплати съответната вноска.По последвалите възражения многократно ищецът получавал отговори с подробни обяснения за формиране на задължението и последците от неизпълнение на задължението му. Подробен отговор се съдържал в писмо изх.№ *** г. Въпреки всички обяснения,ищецът не заплатил дължимите суми,което им давало основание да прекратят едностранно,с писмено предизвестие договора,което направили с писмо изх. № *** г., получено на 18.02.2019 г. Едномесечния срок на предизвестието бил изтекъл на 19.03.2019 г.,от която дата считали,че договора бил прекратен и за което бил уведомен с ново писмо изх.№ *** г.

Счита се,че предявения иск е неоснователен,поради което молят да бъде отхвърлен,както и да им бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца.

В съдебно заседание ответника не изпраща законен представител,като не се явява и пълномощника им.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят,а и от представения по делото договор № *** г. за отдаване под наем на пасища,мери и ливади от общински поземлен фонд се установява,че между община-Т. в качеството им на наемодател и Х.И.Х. в качеството му на наемател на последния са предоставени за временно възмездно ползване под наем земеделска земя от общинския поземлен фонд в размер на 456.000 дка,в землището на с.М.,общ.Т.,обл.Я. подробно описани в самия договор.

Страните не спорят,че договора е сключен за срок от пет години,вписан в службата по вписванията на *** г. с вх.рег.№ ***,том ***,стр.***. Също така не спорят,а и от представените платежни нареждания от 23.01.2017 г. и 13.12.2017 г. се установява,че наема за наетите пасища и мери по посочения договор за стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г. са платени.

От представената покана-предизвестие с изх.№ *** г. се установява,че наемодателя е уведомил наемателя,че по процесния договор за пасища,мери и ливади дължи неизплатени наемни вноски,като го поканили в 10-дн.срок да изпълни доброволно задължението си. В случай,че не изпълни задължението си,настоящото писмо да се счита за отправяне на предизвестие за прекратяването на договора,съгласно предвидените в същия клаузи,като щели да пристъпят към принудително събиране на вземането си.

От наемателя Х.И.Х. ***-Т.,с копие до общинския съвет от 03.12.2018 г. е постъпило възражение в което е указано,че не счита поканата-предизвестие за покана за доброволно изпълнение.Посочва се,че между тях не бил сключван договор на 11.10.2016 г.,като съществуващия бил от 19.01.2017 г. В поканата предизвестие липсвали изискуемите по закон реквизите,които създавали невъзможност на ищеца да формира защита на правата си и законните си интереси. Също така в поканата било посочено неопределяемо задължение без уточнява на периода в който то да бъде платено. Възразява,че имот № *** не попадал в специализирания слой за подпомагане,като релевира оплакване ,че платената наемна цена за стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г. следвало да бъде намалена. В т.5 на подписания договор предвиждала,че годишната наемна цена за всяка следваща година се заплащала в срок до 30.08.,като това означавало,че плащането на наемната цена за стопанската 2018/2019 г. по посочения договор била на 30.08.2019 г. С горепосочените аргументи и предвид,че изпълнявал добросъвестно правата и задълженията си по договора уведомява ответника,че не приема аргументите им за дължимост на посочената сума и не признава предизвестието за прекратяване на договора. Считал,че е изряден платец на задълженията и ползвател на имотите и към него момент не съществували обстоятелства,които да давали основание на общината-ответник за едностранно промяна на условията на сключения между тях договор.

От Община-Т. до ищеца е изпратено писмо с изх.№ *** от

*** г. с което отговарят на изразеното от него становище в което заявяват,че назначената комисия му е разпределила части от ПИ с НТП“пасище“ в землището на с.М.,които били съобразени с конкретните негови искания изложени пред кмета на населеното място при изготвянето на плана за паша. Също така излагат съображения,че съгласно т.6 от договора,същия влизал в сила за стопанската 2016/2017 г. и същия като стопански производител му било добре известно,че стопанската година започва на 01.10. на съответната година. Договора бил изготвен и въведен в системата на общината,като бил подписан от него на 19.01.2017 г.,като същия бил в сила от 01.10.2016 г. Също така следвало да се приеме,че не дължи наем за 17.100 дка недопустим за подпомагане слой в размер на 119,70 лв. за стопанската 2016/2017 г.,като надвнесената от него сума за двете стопански години била в размер на 290,47 лв.,която щяла да бъде приспадната от падежа за стопанската 2018/2019 г. Не споделяли твърденията му,относно посочения в т.5 от договора срок за плащане на наемната цена,като в цитираната разпоредба било предвидено и не по късно от 30.08. на всяка стопанска година.

До ищеца е изпратено писмо изх.№ *** г. с което ищеца е уведомен,че във връзка с годишното приключване и инвентаризация на разчетите на Община-Т. и съгласно чл.28,ал.1 Закона за счетоводството го молят да потвърди остатъка по сметка 4110 „Вземания на клиенти“ за дължимата от него сума в размер на 3070,71 лв. към 31.12.2018 г. по договор № *** г.,като формуляра можело да бъде изпратен по пощата на посочен адрес в срок до 22.01.2019 г.,като посоченото писмо било връчено на ищеца чрез кмета на населеното място на 15.01.2019 г.

По същото отново е постъпило възражение от ищеца от

30.01.2019 г. в което уведомява кмета на общината,че е заплатил изцяло и в срок изискваните наемни цени по договора от 19.01.2017 г. за двете последователни стопански години и приложил съответните затова документи. Посочил е,че в т.5 от договора предвиждало,че годишната наемна цена се заплащала в срок до 30.08. на всяка следваща година,което означавало,че падежът на задължението му за плащане на наемната цена за стопанската 2018/2019 г. по договора щял да настъпи на 30.08.2019 г. Легалното определение за времетраеното за една стопанска година било определено в § 2,т.3 от ЗА,като периода бил от 01.10. на текущата година до 01.10.на следващата година. Разпоредбите на закона и на сключения между тях договор били недвусмислени и не давали възможност за различно тълкуване и прилагане на материалното право,както и за едностранно изменение на съществен елемент от него,какъвто бил падежа на задължението му. Ползвал общински имоти предмет на договори от 2002 г. и било известно но ответната община,че винаги бил изряден платец на задълженията си по тях,като предложил възможности за уреждане на отношенията им описани във възражението.