Решение № 177 от 01.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Ямбол, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330100680 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от „АПС Бета Б." ЕООД - гр.С, представлявано от ***. К. Х , срещу П. С. Д. от гр.Я, в която твърди, че *** г. ответникът П. С. Д. е сключил по електронен път договор за потребителски кредит с № ***с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който е получил кредит от 1000 лева, който се е съгласил да върне на 12 броя вноски по 103.10 лева в срок до 10.11.2019 г., когато е падежирала последната вноска,заедно с уговорената фиксирана лихва за ползването му в размер на 41.24 %, при годишен процент на разходите в размер на 50 %.. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на заемодателя, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението м у. Освен това длъжникът е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД на *** г., с който дружеството се е задължило да сключи договор с трето лице - „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред него солидарно с ответника за всички негови задължения по договора за кредит. В изпълнение на договора на същата дата между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят е поел задълженията на длъжника по кредита. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по кредитния договор и „Ай Тръст“ е направил това на 23.02.2021 г.. Изплатил е на кредитора дължимите суми- 1000 лева /главница/; 237.2 лева /договорна лихва/ за периода 05.10.2018 г. до 10.11.2019 г.; 213.81 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/. На 23.02.2021 г. Ай Тръст е уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане. С Договор за продажба и прехвърляне 1 на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „АПС БЕТА Б ЕООД, вземането на „Ай Тръст“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство е прехвърлено на ищеца. Длъжникът е уведомен за цесията. Не е изпълнил в срок задълженията си към поръчителя. От съда се иска да бъде прието за установено задължението му да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1816.80 лв., включваща главница в размер на 1 000 лева, 237,20 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 05.10.2018 г. до 10.11.2019 г., сумата 579,60 лева - законна лиха за забава за периода от 05.10.2018 г. до 28.06.2024 г, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -12.07.2024 г. до окончателно изплащане, както и да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски и разноските по заповедното производство.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете в писмена молба.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез особения представител оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Възраженията си основава на фактите, че ответникът не е надлежно уведомен за цесията, поради което ищецът не е надлежна страна в производството. Освен това вземанията са погасени по давност –за главница общата 5годишна давност и за лихва- кратката 3-годишна давност, като се излагат доводи за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията на 10.05.2019 г., евентуално за начален момент на давността сочи падежите на месечните погасителни вноски. Възразя и срещу твърдението, че е сключен договор за кредит между страните от разстояние, договор за поръчителство, както и оспорва получаването на заемната сума от длъжника. Навежда евентуално възражение, при неуважаване на предходните, че договорът за кредит и договорът за предоставяне на поръчителство между ответника и „Ай Тръст” ЕООД са нищожни като противоречащи на закона, сключени при явно неизгодни условия и противоречащи на добрите нрави. Намира клаузите за лихва и ГПР за уговорки, нарушаващи добрите нрави и нищожни като внасящи неравнопоставеност в правата и задълженията на страните по сделката и в разрез с изискванията за добросъвестност.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е спорно сключването на Договор за потребителски кредит № *** г. между „Кредисимо“ АД и ответника, представен по делото като заверено копие, ведно с Приложение №*** към него, за сумата от 1000 лв., със срок на договора -12 месеца и брой на погасителните вноски -12 в размер на 103.10 лв., при лихвен процент по кредита 41.24 % и ГПР - 50%, съотв. с общ размер на плащанията - 1237,20 лв., с последна дата на плащане 10.11.2019 г..Договорът не съдържа подписи на страните, вкл. електронни. Представени са ОУ, също неподписани, според Раздел III, чл.1 от които кандидатстването за кредит се извършва на Сайта или по телефона по реда на т.4- чрез попълване на заявление в първия случай. Следва според т.6 изпращане от кредитора по имейл на стандартен европейски формуляр, чието одобрение от клиента следва да бъде декларирано с подаването на команда в сайта (т.9). Според Раздел Х, чл.2, при забава на плащането на погасителна вноска се дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с 2 всички разноски за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземането, направени от кредитора.

Представена е Разписка *** г.-електронен документ, удостоверяваща паричен превод към „Изипей“ през системата за електронни плащания „ИПей“, в полза на ответника.

Спорно е и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от *** г. между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника, представен също като неподписан документ, съгласно който поръчителят се е задължил спрямо длъжника да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговоря пред него солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по същия договор (чл.1 ал.1).

В приложението е посочен краен падеж на договора за кредит- 10.11.2019 г. и разсрочване на вземането на 12 вноски от 103.10 лв. Съгласно Раздел IV, чл. 8, ал. 4 на Договора за предоставяне на поръчителство ответникът има право да заплаща възнаграждението на поръчителя по банкова сметка на „Ай Тръст“ или на „Кредисимо“, или по начините, установени в договора за кредит. Договорът за поръчителство е сключен въз основа на Раздел III, чл.12 от ОУ и чл. 4 ал.1 от договора за кредит- когато е посочено в заявлението, че кредитополучателят ще предостави обезпечение -или във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или като сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Представен е на хартиения носител и договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД от ***г., без положени подписи. Поръчителят се е задължил да отговоря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за всички задължения по договора за потребителски кредит. Съгласно чл.4 ал.1 от този договор, аналогичен на чл.3 ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения.

Съдът е указал на страните, че се нуждае от специални знания за проверка на релевантните факти, а именно от назначаване на техническа експертиза, която да провери, сключен ли е по електронен път процесният договор за кредит, както и договорът за поръчителство. Указал е на ищеца доказателствената тежест за тези факти.

Според Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. между „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД от една страна като цедент и от друга - ищецацесионер, се продават вземания срещу физически лица в посочен общ размер, индивидуализирани в Приложение №***. Представени са пълномощни от цедентите на цесионера за съобщаване на цесията от 24.03.2021 г. с нотариална заверка на подписите на представляващите „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД. В извлечение от Приложение № *** към договора за продажба и прехвърляне на вземания фигурира вземането към ответника. Към исковата молба е приложено Уведомление за цесия от „АПС Бета Б" ЕООД гр.С, адресирано до ответника, с което се съобщава цесията.

Издадена е Справка -извлечение от системата на „Ай Тръст“ ЕООД от 18.03.2025 г., че сумите -1451,01 лв.- са прихванати по насрещни разчети между това дружество и 3

„Кредисимо“, който документ е оспорен от ответника с доводи, че не е представено споразумение за прихващане, нито пък справката е подписана от „Кредисимо“.

Не е спорно, че по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС е издадена заповед за изпълнение по заявление на ищеца за процесното вземане, връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 9 от ЗПК, чл.6 от ЗПФУР и чл. 99 от ЗЗД.

Съдът намира, че възраженията на ответника за недопустимост на исковете, основани на ненадлежно уведомяване на длъжника за цесията, не се отнасят до допустимостта на исковете, а касаят тяхната основателност. Несъобщаването на цесията не прави ищеца ненадлежна страна в производството, а го лишава от материално правните последици, уредени в чл. 99 ал.4 от ЗЗД.

Освен това са налице предпоставките за осъществяване на цесията, видно от представеното приложение към договора за цесия. За нея длъжникът би могъл да бъде уведомен от упълномощения субект. Налице е изрично упълномощаване на ищеца от цедента за връчване на уведомление. Правно значение има съобщаването на цесията с връчването на исковата молба с приложенията на ответника. В този смисъл е практиката на ВКС: Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ІІ т.о, според която поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК. В случая би могъл да бъде взет предвид настъпилия в хода на делото факт на връчване на книжата.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Специалният ЗПФУР в чл. 6 урежда, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която 4 от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече. Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПФУР, "финансова услуга" е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. Чл.18 ал.1 от закона изисква доставчикът на финансови услуги от разстояние да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл.12 ал.1 или 2; получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Според ал.2 за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления-Законът за електронния документ и електронния подпис.