Присъда № 4 от 28.02.2022, Софийски окръжен съд

Мотиви към присъда №4 от 28.02.2022г., постановена по ВНОХД 657/2021г. по описа на СОС.

Производството по реда на глава ХХІ НПК .

Иницирано е п о протест на прокурор при Районна прокуратура- К., против присъда №260022 от 13.07.2021 г., постановена по НОХД №122/2020 г. по описа на Районен съд- гр. К., с която Й. Т. П. е признат за невинен в това, че на 02.04.2017 г., около 15. 24 часа в село Б., община Г., област С., с посока на движение от с. Б. към село К. е управлявал МПС- лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“, с рег. № ...., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно: 0,8 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, съгласно Наредба №30/2001г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства- чл. 6 /в случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол от водача се установява въз основа на показанията на техническо средство и протокол за комплексно съдебно- медицинска и химическа експертиза по писмени данни от 30.08.2017г./, след като е осъден с влязла в сила присъда, постановено по НОХД №240/2009г. по описа на РС- К., влязла в сила на 04.09.2009 г. за престъпление по чл.343б, ал.1 НК- престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 НК.

С присъда №8 от 21.01.2019 г., постановено по НОХД №105/2018г. по описа на Районен съд- гр. К., подс. Й.П. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева. С оглед изхода на делото в негова тежест са възложени разноските по делото.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал подс. П., който е подал въззивна жалба, в резултат на която с присъда от 15.07.2019 г., постановен а п о ВНОХД № 137/2019 г. по описа на С. окръжен съд, обжалвания акт е отменен, като е постановена присъда, с която подсъдимият е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Несъгласен с поставения акт е останал представител на Окръжна прокуратура- С., поради което е подаден касационен протест, в резултат на който, акта на въззивния съд е отменен с решение 08.11.2019 г. , постановено по н. д. № 902/19 г. на ВКС на РБ . Делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд, тъй като състава на второинстанционния съд не е обсъдил противоречията в гласните доказателствените средства, както и не е посочил, на кои от тях дава вяра.

С решение от 13.04.2020 г., постановено по ВНОХД №673/2019г. по описа на С. окръжен съд, състав на съда е отменил присъда постановена по НОХД №105/2018 г. по описа на Районен съд- гр. К. и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.

Според въззивния състав е било налице отменително основание по чл.335, 1 ал.2, вр.чл.348. ал.3, т.2 НПК- липса на мотиви.

Недоволен от присъда №260022 от 13.07.2021 г., постановена по НОХД №122/2020 г. по описа на Районен съд- гр. К., e останал представител на Районна прокуратура- К., като в протеста и допълнението към него са изложени твърдения за това, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна. Отправено е искане към въззивната инстанция да бъде отменен обжалвания акт, като бъде постановено нов, с който подсъдимият да бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 НК, за което да му се наложи наказание предвидено в санкцията на правната норма.

В открито съдено заседание пред въззивния съд, представителят на СОП, поддържа подадения протест и допълнението към него. Отправя искане за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подс. П.. .

Подсъдимият и неговият защитник оспорват протеста. Отправят искане същият да бъде оставен без уважение, а обжалваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

В последната си дума подс . Петров отправя молба за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Въззивният съд, след като разгледа протеста и допълнението към него, осъществи цялостен служебен контрол по отношение на обжалваната присъда на осн. чл. 314, ал. 1 НПК, въз основа на приложимия закон, като намери за установено следното:

За пълнота следва да се отбележи, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, но с оглед императивната разпоредба на чл. 335, ал. 3 НПК, то въззивният съд не следва да върне делото за ново разглеждане, а да го реши по същество.

Събраните в хода на производството пред първата инстанция доказателствата, обосновават фактическа обстановка различна от тази приета от първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият Й. Т. П., българин, български гражданин, роден на 1987 г. в гр. Б., с основно образование, осъждан предимно за престъпления против транспорта.

На 02.04.2017 г., около обяд подсъдимият П. се обадил по телефона на свид. А. В. и поискал от него услуга за предвижването на негов автомобил лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“, с peг. №...., от с. Б.. до с. К., община Г..

След като същия се съгласил двамата с подсъдимия и свид. Г . Ж. отишли в село Б., с автомобила на свид. А. В. - марка „И.“. В центъра на селото, в ливада, в близост до чешмата се намирал описания по - горе лек автомобил „Р.“, по който имало видими следи от удар в предния калник и вратата му.

Подсъдимият предоставил въже и след като закачили лекия автомобил модел „Р.“, модел „К.“, с peг. №...., за автомобила ползван от свид. В., то последният заедно със свид. Ж. се качили в лек автомобил „И.“, чрез който посредством въже теглили по пътя от с. Б. към с. Комшица лек автомобил „Р.“, модел „К.“, с per. №.....

2

В района пред стопанския двор в с. Бърля / МТС - то / свид. В. видял срещу себе си по пътя да се движи патрулен автомобил на Районното управление. Полицейският автомобил, в който били свид. А . Д. А. и В. В. П. подали сигнал за спиране на двата автомобила, които спрели едновременно в дясно на пътното платно по посока на движението им.

При извършената проверка полицейските служители установили самоличността на пътуващите в двата автомобила лица, като извършили проверка на документите им. За подсъдимият П., била извършена справка чрез оперативната дежурна част на РУ - гр. Г., тъй като същият не представил документи за самоличност и управление на МПС. Същият лъхал на алкохол и имал неадекватни реакции, поради което свид. П. го изпробвал за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, № ARDM 0178, поредна проба № 1384, което отчело съдържание на алкохол в издишания от подсъдимия въздух - 0. 83 на хиляда.

За констатираното нарушение полицейският орган съставил на подсъдимия Акт за установяване на административно нарушение № 694390/стр.7 от ДП/, в който отразил констатациите си и бил издаден талон за медицинско изследване е № 0434556/стр.6 от ДП/.

Към този момент подс. Петров е бил неправоспособен водач на МПС и не е имал издавано свидетелство за управление на МПС. Същият е имал регистрирани множество нарушения и налагани наказания за нарушения на ЗДвП- справка от ПП - КАТ - /стр 34 - 40 от ДП/.

Техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“, № ARDM 0178, зачислен към РУ - Г., е бил успешно преминал изпитванията на 17.11.2016 г. и извършената проверка е със срок на валидност 6 / шест / месеца- справка от лабораторията за проверка на СИ / стр. 41 от ДП/.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 30 / 27.06.2001 г. употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС се установява чрез използване на съответни технически средства и / или чрез медицински и лабораторни изследвания. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 30 / 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС при отказ да се даде кръв за изследване, употребата на алкохол от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство.

От приетото заключение на изготвената по делото Комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза от 30.08.2017 г., / стр. 25 – 26 от ДП/ е видно, че отчетената при проверката концентрация от 0. 83 промила, измерена с „Алкотест Дрегер 7510“, № ARDM 0178 на 02.04.2017 г. в 15. 24 ч. е концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия П..

Подс. П. е бил е осъден с влязла в сила присъда, постановено по НОХД №240/2009г. по описа на РС- К., влязла в сила на 04.09.2009г. за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, като /видно от свидетелство за съдимост стр.52 от НОХД №122/2020г. по описа на КРС.

Така описаната фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: обясненията на подс. П. дадени в хода на съдебното производство 3 пред първоинстанционния съд/които имат двойнствен характер на защитно средство и гласно доказателствено средство/, показанията на свидетелите А.

Д. А., В. В. П., Г. Ж. Ж., А. Д. В., включително тези от тях прочетени по реда на чл.281 НПК, а именно свидетелските показания на свидетелите А., В., Ж., както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 283 НПК, така и от заключението по изготвената КСХЕ.

Настоящият съдебен състав не кредитира дадените обяснения от страна на подс. П. в открито съдебно заседание проведено на 21.07.2020 г., в които същият е навел твърдения, че не само не е бил управлявал лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“, с peг. №...., така и по отношение на това, че той се е намирал извън автомобила. Не се кредитират и обясненията му, че автомобила се е намирал извън пътя в намираща се в близост ливада така и по отношение на това, че е бил бутан от негова страна, а не теглен от свид. В..

Тези обяснения на подс. П. противоречат с установената по делото фактическа обстановка, не само в какво са се изразявали неговите действия, но и по отношение на това къде се е намирал управлявания от него автомобил, както и какви са били действията на другите участници в случката, свид. В. и полицейските служители. Тази фактическа обстановка се оборва със свидетелските показания на свид. В., А., П. и Ж..

Съдебния състав кредитира приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК свидетелски показания на свид. А. Д. А., с който се изясняват факти и обстоятелства около поведението на подс. П. преди и по време на самата проверка извършена от страна на служителите на МВР, както и къде и в каква посока са се движили двата автомобила преди да бъдат спрени за проверка. В тази им част, показанията се явяват последователни, логични и достоверни. В останалата им част, в която свид. А. е заявил, че в колата, която е била управлявана от подс. П. е бил и неговият брат Ц., въззивния състав не ги кредитира. Това е така, тъй като от останалите доказателства и доказателствени средства по делото се установява, че братът на подс. П., е дошъл по късно на местопроизшествието, след като подс. е бил спрян от служителите на МВР. Този факт е установен с показанията на другият служител на МВР, свид. П., така и с показанията на свид. В. и Ж..

Свидетелските показания на свид. В. В. П. съдебния състав кредитира изцяло, като логични, последователни и достоверни. С тях се установява, къде са се намирали двата автомобила управлявани от подс. П. и свид. В., преди и след спирането им за проверка. какво е било тяхното поведение и посока на движение, кои лица са присъствали на случката, кога е пристигнал братът на подсъдимия, Ц., така и факта на установяване на алкохолното съдържание в кръвта на подс. П..

По делото са приобщени и свидетелски показания от свид. А. Д. В., една част от които са приобщени по реда на чл.281, ал. 1, т. 1 НПК. Съдебния състав кредитира тази част от тях, чрез която се установява кои лица са присъствали по време на случката, къде са се теглили двата автомобила, кои лица са ги управлявали, както и кога са били спрени от органите на МВР.

Чрез показанията на свидетеля се установява, че двата автомобила са се 4 теглили около 300 метра, като той е управлявал теглещият автомобил, докато подс. П. е управлявал тегленият автомобил. Същият е бил сам в управляваната от негова страна кола, както и това, че колата му е била с неработещ двигател. Свидетелските показания на свид. В. не се кредитират от съдебния състав в тази им част, с която се твърди, че автомобила управляван от подс. П. се е намирал на повече от 50 метра зад неговия, когато е бил спрян за проверка. Това е така, тъй като със свидетелските показания на свид. А., Ж. и П., които са кредитирани изцяло в тази им част се установява, че двата автомобила са се намирали на метри един от друг, а не на такова далечно разстояние.