Определение № 243 от 09.05.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 243 гр. Варна, 09.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Частно наказателно дело № 20243100200550 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 213 ал.4 и сл.от НПК.

Образувано е по жалба от И. А. М. с адрес за кореспонденция гр.Варна, срещу Постановление от 26.03.2024 г. по преписка № 157/2024 г. на АП-Варна, с което е потвърдено постановление от 21.12.2023 г. на ОП-Варна по пр.№ 4959/2022 г., за отказ за образуване на досъдебно производство и преписката е прекратена.

С обжалваното постановление прокурор от Апелативна прокуратура е осъществил служебен контрол по реда на чл.46 ал.4 от НПК по отношение на постановлението от 21.12.2023 г. на ОП-Варна, което не е било изпратено на подалите сигнали лица, един от които е И. М.. Ето защо с оглед доказателството за връчване на потвърдителното постановление на жалбоподателя М., съдът прие, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

В жалбата се излагат твърдения, че извършената проверка не е обективна и пълна, и изначално е целяла да не се изясни възможното противоправно поведение на областния управител и други длъжностни лица по повод продажбата на недвижим имот- „гараж“ № 2, находящ се в гр.Варна бул.“Ц. Осв. № 49, с договор № 4236/02.03.2020 г. Жалбоподателят не приема, че при проверката не са зададени формулирани от него въпроси към областния управител и към лицето, купило процесния гараж, както и „лекотата с която са кредитирани“ обясненията на купувачката по повод състоянието на имота. Поради това счита, че проверката е непълна, а резултата от нея дискредитиран. Иска си отмяна на обжалваното постановление и даване на указания за пълна, всестранна и обективна проверка.

Съдът, като се запозна с доводите, изложени в жалбата, както и с материалите по прокурорската преписка и след като провери изцяло правилността на акта на прокурора от Окръжна прокуратура-Варна, потвърден с постановление на прокурор от Апелативна прокуратураВарна, намира подадената жалба за неоснователна по следните съображения:

На 28.10.2020 г. И. А. М. подал жалба в РП-Варна по повод извършена от Обл. управител на гр.Варна разпоредителна сделка с недвижим имот – гараж № 2, находящ се в гр.Варна бул.“Ц. Осв. № 49. По образуваната преписка № 15469/20 била извършена проверка, която завършила с постановление от 19.02.2021 г. за отказ да се образува наказателно производство. Този отказ бил потвърден с постановление на ОП-Варна от 07.06.2021 г. След като констатирал, че компетентен да се произнесе по жалбата на И. М. е Специализираната 1 прокуратура, прокурор от АП-Варна отменил постановлението на ОП-Варна и изпратил преписката там.

С постановление на Специализираната прокуратура било възложено извършването на съвместна проверка от КПКОНПИ и АДФИ, като след приключването й и закрИ.ето на специализираните съдилища и прокуратури, материалите били изпратени на ОПВарна по компетентност.

В резултат на извършената финансова инспекция на Областна администрация –Варна, при която са били проверени издадени заповеди, одобрени правилници и правила било констатирано, че през периода 01.05.2017- 31.05.2021 г. в Обл. Администрация-Варна са извършени разпоредителни сделки с недвижими имоти, за част от които не е необходимо провеждането на търг. Сред тях е и тази по договор №4236/02.03.2020 г. касаеща процесния „гараж“- частна държавна собственост. От изготвените доклади на АДФИ само по четири от разпоредителните сделки с недвижими имоти държавна собственост, извършени от Областна администрация- Варна са установени нарушения, но процесния договор № 4236/02.03.2020 г. не е сред тях. Сведенията от служителите в областна администрация, са събрани от проверяващите от КПКОНПИ чрез прилагане на стандартизирани въпроси, относно длъжността, периода от време, през което са работили там и всички обстоятелства касаещи придобИ.ето на съответния недвижим имот.

При така установената фактология, ОП-Варна е направила правилния извод, че при извършване на сделките касаещи продажбата на ведомствени жилища и гаражи на служители на областна администрация-Варна /вкл. и тази за процесия „гараж“/ са били спазени правилата и изискванията за извършването им, съдържащи се в ЗДС, ППЗДС и приложимите вътрешни правила. Съгл. чл.46 ал.2 и 3 ЗДС недвижим имот предоставен за управление на съответното ведомство, може да бъде придобит от държавни служители и служители в администрацията, без търг, ако са изпълнени определени условия, предвидени в закона и правилника за прилагането му.

Цените при които следва да се извърши продажбата се определят от ръководителя на ведомството, но не трябва да са по-ниски от данъчната оценка. Следва да се отбележи, че само при продажбата на държавни жилища по реда на чл.46 ал.2 и 3 ЗДС, съгл. чл.71 ППЗДС се изисква настанените в тях наематели да отговарят на определени условия, сред които и да не притежават над ½ ид. ч. от жилище или вила, годни за постоянно обитаване.

При упражняването на съдебен контрол по чл.213 ал.4 и сл. от НПК върху отказите да се образува наказателно производство от прокурора, обхватът на проверката е лимитиран до обоснованост и законосъобразност на постановлението на прокурора, когато то е потвърдено от прокурор от по-горна прокуратура, аналогично на процедурата по чл. 243 ал.5 от НПК. В конкретния случай, съдът счита, че решаващият извод на прокурора, за наличието на законови предпоставки за отказ да се образува досъдебно производство е правилен и обоснован, като същият е направен при достатъчно изяснена фактическа обстановка при обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая. Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност и изводите не противоречат на взаимната връзка между отделните данни. За да са налице достатъчно данни /а не доказателства/ прокурорът следва да е събрал предварителния фактически материал, който да има прогностична доказателствена стойност. Ако се образува ДП, тези данни ще преминат през механизма на процесуалното доказване. Предположението за извършено престъпление има само определена степен на вероятност и затова основанието за образуване на ДП няма да е доказано заключение, при все още липсваща съвкупност от доказателства и доказателствени средства. Това именно е и 2 задачата на прокурора - да направи тази предварителна преценка за наличието на достатъчно данни. Като е обсъдил събраното до момента, прокурорът е счел, че не е необходимо да се събират повече данни за твърдяното престъпление. Затова и оплакването в жалбата, че не са зададени конкретни въпроси, които жалбоподателят счита за важни, е неоснователно.

В този смисъл правилен е извода, че в случая липсват данни по смисъла на чл.211 от НПК за извършено престъпление от общ характер и в частност на такива по чл.219 от НК или по чл.282 от НК.

Следва да се отбележи, че доколкото с процесната жалба не се излагат оплаквания касаещи други части на атакувания прокурорски акт, освен договор № 4236/02.03.2020 г., съдът не дължи произнасяне.

Предвид изложеното обжалваното Постановление на Окръжна прокуратура-Варна, потвърдено от прокурор от Апелативна прокуратура-Варна като правилно, обосновано и законосъобразно следва да се потвърди.

По изложените съображения и на основание, чл. 213 ал.5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 26.03.2024 г. по преписка № 157/2024 г. на АПВарна, с което е потвърдено постановление от 21.12.2023 г. на ОП-Варна по пр.№ 4959/2022 г., за отказ за образуване на досъдебно производство и преписката е прекратена.

Определението е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3