Решение № 226 от 17.08.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ № 178

№ 226 гр. С., 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20241870100409 по описа за 2024 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от А. М. С., ЕГН:**********,гр.С. ,ул.“З.“ № 220,чрез пълномощника й адв.Е. И. срещу „И. А. М.“ АД, ЕИК:

*********,със седалище и адрес на управление-гр.С., ж.к.“Л.“ № 7, бул.“Д.

Н.“ № 28, „

С. Ц.“, ет.2, офис 40-46, за прогласяване за недействителен на договор за паричен заем № *****99 от 16.02.2024 год., поради нарушение на чл.11, ал.1,т.9, 10 и 11 ,вр.чл.19 ЗПК ,предявен е и иск от ищцата А. М. С., ЕГН: **********, гр.С. ,ул.“З.“ № 220,чрез пълномощника й адв.Е. И. срещу „Ф. Б.“ ЕООД,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление-гр.С., ж.к.“Л.“ № 7, бул.“Д. Н.“ № 28, „С. Ц.“, ет.2, офис 40-46,за прогласяване за недействителен договор за предоставяне на гаранция № *****99 от 16.02.2024 год. ,липса на основание, поради противоречие с добрите нрави.

Ищцата твърди, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,00% се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение.Ищцата твърди, че при формиране размера на възнаградителната лихва,макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде 1 размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер.Твърди също, че противоречаща на добрите нрави е уговорката,предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва,като посочва съдебна практика.Ищцата посочва, че по аргумент от цитираните решения,при необезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три пъти законната лихва,а в настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 35% годишно надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото.Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит нормативно е уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва, която е съществен елемент на договорното съдържание има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка и посочва съдебна практика в тази насока. Ищцата навежда доводи, че не са спазени и императивните изисквания на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК в договора за паричен заем да е разписан действителния размер на ГПР.Посочва, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, както и че ГПР от 40,53 % е заблудил потребителя, а използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.22 от ЗПК-нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Ищцата посочва, че уговореното възнаграждение за фирмата -поръчител, е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, защото оскъпява кредита – чл.19,ал.1 и ал.2 от ЗПК,което следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в §1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.Ищцата посочва, че в нарушение на императивните изисквания на чл.19,ал.1 и ал.2 от ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 40,53 % разходите, които следва да извърши ищцата за заплащане на възнаграждение на фирмата-поръчител.Поради невключването на възнаграждението в посочения в договора за паричен заем размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и 2 ал.2, т.1 от ЗЗП.Посочва, че с преюдициално заключение по дело С453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.

ЗЗП. Твърди също, че посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 40.53% съставлява невярна информация, която е заблудила потребителя относно действителния размер на разходите, които тя ще следва да направи по време на действие на договора, като с това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 40.53% ГПР. Твърди, че при сключване на договора не й е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл.5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички разходи, нито тази информация произтича по прозрачен за него начин от условията на договора. Ищцата твърди, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл.5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 1000 лева с посочен лихвен процент от 35% и ГПР 40.53%, с общ размер на всички плащания 1106.82 лева.Поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка.Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.Ищцата посочва, че кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР.Посочва, че според европейското законодателство разбираемостта не се отнася само формално и граматически до разбираемостта на уговорките, но и до свеждане до знанието на потребителите на икономическите последици от поемането на задълженията им и връзката на всяка уговорка с другите договорни клаузи.Посочвайки невярна стойност на ГПР в размер на 40,53%, съобразно изведените критерии в дело С 453/10, кредиторът е внесъл неравновесие в кредитното правоотношение, тъй като потребителят е бил лишен от възможността да разбере какви са икономическите последици от поетото от него задължение и по-конкретно какъв е действителният размер на разходите, които ще направи.Ищцата твърди, че на отделно основание е нищожен и сключения договор за предоставяне на гаранция от 16.02.2024 г. и уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант не е породила правни последици, поради следните съображения, тъй като поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.Твърди, че от чл.8 §1 от Директива 2008/48, следва извод, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва изготвяне на справка в съответната база данни.Посочва, че задължението за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от 3

ЗПК.Посочва, че това преддоговорно задължение да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност и допринася за постигането на целта на Директива 2008/48,която е да се осигури високо,адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им.Поради изложеното клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата.

Твърди,че такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията и опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.Твърди, че възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот,с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно.Твърди,че поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на чл.143 от ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т.19 на чл.143 ЗПК / тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. Твърди също,че договорът за гаранция е с акцесорен характер, той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. Тъй като договорът за кредит е нищожен и не е породил правно действие, то и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение не е. В заключение моли съда да постанови решение, с което да бъде прогласена в отношенията с „И. А. М.“ АД нищожността на договор за паричен заем № *****99 от 16.02.2024 год., както и да се прогласи спрямо „Ф. Б.“ ЕООД нищожността и на акцесорния договор за предоставяне на гаранция № *****99 от 16.02.2024 год.

В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът „И.

А. М.“ АД е депозирал писмен отговор, с който ангажира становище за допустимост, но за неоснователност на предявения иск и са развити подробни съображения за действителност на сключения договор за паричен заем № *****99 от 16.02.2024 год.Счита ,че договорът не противоречи на императивни норми на закона и не съдържа нищожни клаузи.

В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът „Ф.

Б.“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който ангажира становище за неоснователност на предявения иск и са развити подробни съображения за действителност на сключения договор за предоставяни на гаранция № *****99 от 16.02.2024 год.Счита ,че договорът не противоречи на императивни норми на закона и не съдържа нищожни клаузи.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно ,че между ищцата,в качеството й на заемател и 4 ответника „И. А. М.“ в качеството му на заемодател АД е сключен договор за паричен заем № *****99 от 16.02.2024 год.Не е спорно,че между ищцата и ответника „Ф. Б.“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № *****99 от 16.02.2024 год.

С исковата молба ищцата е поискала ответните дружества да бъдат задължени да представят договор за паричен заем № *****99 от 16.02.2024 год. и договор за предоставяне на гаранция № *****99 от 16.02.2024 год.С определение в открито съдебно заседание на 25.03.2025 год. и с определение в с.з. на 20.05.2025 год. съдът е задължил ответниците „И. А. М.“ АД и „Ф. Б.“ ЕООД да представят процесните договори и им е указал последиците от това.Ответникът „И. А. М.“ АД не е представил договора за паричен заем № *****99 от 16.02.2024 год., както и ответникът „Ф. Б.“ ЕООД също не е представил договора за предоставяне на гаранция № *****99 от 16.02.2024 год. в указания срок -24.06.2025 год.Ето защо и на основание чл.190,ал.2,вр.чл.161 ГПК,преценявайки процесуалното поведение на ответниците ,които не са изпълнили дадените им указания ,с оглед събраните по делото писмени доказателства, че такива договори са били сключени и признанието на ответниците, съдът намира, че следва да приеме за осъществени твърдените в исковата молба факти ,относно сключването на договора за паричен заем № *****99 от 16.02.2024 год. , по силата на който „И.