Решение № 1132 от 19.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1132 гр. Пловдив , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20215330202749 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Рибарника Пловдив“ ООД, действащо чрез * си Х. Р. П. против Наказателно постановление № РД-04-ХI-Б-15/05.02.2021г., издадено от Директор на РЗИ - Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател

1/ - на основание чл. 209а, ал. 2 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на т.

11 от Заповед № РД – 01 – 677/ 25.11.2020 г., изм. и допълнена със Заповед № РД – 01 – 718/18.12.2020г., Заповед № РД – 01 – 20/ 15.01.2021г., изм. и допълнена със Заповед № РД 01 – 52/26.01.2021 г. на Министъра на здравеопазването вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, 2/ - на основание чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

1

Въззиваемата страна, представлявана от юриск. Т. ангажира становище за неоснователност на жалбата, поради което моли атакуваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред Районен съд Пловдив.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.01.2021 г. в 21,30 ч. свид. В. П. В. и * К. Б. К., съвместно с Б. Д. Д. - ***, извършили проверка по насочен здравен контрол в обект: бистро „Рибарника“, находящ се в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, ул. „Цар Симеон“ с/у бл. 157, стопанисван от „Рибарника Пловдив“ ООД. Последното обстоятелство било установено от предоставен фискален бон с № 0031742 от 15.01.2021 г.

В хода на извършената проверка, се установило, че в момента на същата в заведението присъствали 55 посетители в закритата търговска площ на обекта. Посетителите били настанени на големи маси и дървени пейки, консумирали храна и напитки /руска салата, основно ястие, торта, вино, безалкохолни напитки и др./. Персоналът на заведението сервирал храна и напитки на посетителите.

Въз основа на така установеното, съставителят на акта и административно – наказващият орган приели, че отговорното лице “Рибарника Пловдив” ООД, не е преустановило посещението в управлявания от него обект, с което не е спазил въведените с т. 11 от Заповед № РД-01- 677/ 25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/18.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, поради което е нарушило т. 11 от Заповед № РД- 01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/18.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването, изм. и доп. със Заповед № РД-01- 2

20/15.01.2021 г., изм. и доп. със Заповед № РД- 01-52/ 26.01.2021 г., във връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, публ. в ДВ, бр. 70/2004 г., изм. ДВ, бр. 44/2020г.

На следващо място, в хода на извършваната от горепосочените лица проверка било установено, че в закритата търговска зала на бистро „Рибарника“, която представлявала закрито обществено място по смисъла на § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, публ. в ДВ, бр.

70/2004 г., изм. ДВ, бр. 40/2012 г. /помещение затворено от четири страни със солидни стени и стъклени панели/, има посетители /клиенти/, а именно три лица от мъжки пол и едно лице от женски пол, които пушат тютюневи изделия - цигари, фабрично произведени с различни търговски марки : “Оме”, “Карелия”, “Дънхил”, “Собрание” и пепелират в поставени на масата пепелници, пълни с пепел от цигари и загасени фасове. На лицата, които пушат в обекта са съставени персонално АУАН - 4 бр. с номера: № 001685/ 15.01.2021г.; № 001686/ 15.01.2021г.; № 001695/ 15.01.2021г.; № 001696/ 15.01.2021г. Посоченото дало основание на съставителя на акта и административно – наказващият орган да приемат, че юридическото лице “Рибарника Пловдив” ООД не е организирало дейността си по начин, осигуряващ стриктно спазване на забраната за тютютонопушене в закрити обществени места, с което е допуснал в управлявания от него обект нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето.

За така извършената проверка бил съставен констативен протокол, а въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 000459/19.01.2021 г. в присъствието на свидетел и управителя на дружеството. Последният подписал акта, отбелязвайки в графата „обяснения или възражения на нарушителя“, че има такива.

За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на дружеството била наложени имуществени санкции в общ размер от 3500,00 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, както и от показанията на свидетеля В. - актосъставител, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и съотвентни на формираната по делото доказателствена 3 съвкупност.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от страните, а и се установява от чл. 231 от Закона за здравето, както и от допълнително изисканите от съда Заповед № 22/ 25.11.2015 г., длъжностна характеристика и Споразумение № РД – 15 – 1154/ 08.06.2011г. на Министъра на здравеопазването.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 19.01.2021г. / в присъствието на управителя на дружеството - жалбоподател/, а НП - на 05.02.2021г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.

АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството – жалбоподател, като същият лично е подписан от него. Предоставена му възможност за излагане на възражения, която възможност реално е реализирана от него, видно от текста на АУАН, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект. Допълнително, в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, жалбоподателят не се е възползвал от възможността да депозира писмено възражение срещу така съставения АУАН.

По отношение на нарушението, описано в Пункт I на

Наказателното постановление.

Съгласно чл. 209а ал. 1 ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато нарушението 4 по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗЗ предвижда при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.

Съгласно т. 11 от заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването посещенията във всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма се преустановяват, като се допускат само доставки или взимане на храна за дома и офиса. Тази заповед е изменена и допълнена с няколко заповеди, включително със заповед № РД-01-52/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването. В т. 11, от същата се предвижда, че до 28.02.2021г се преустановяват посещенията във всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 Закона за туризма, като се допускат доставки или вземане на храна за дома и офиса.

Изключение от забраната се допуска само по отношение на ресторантите на територията на местата за настаняване, които могат да работят само за гости на съответното място за настаняване, при използване на 50% от капацитета им и при ограничено работно време в границите между 6,00 и 22,00 часа.

В аспект на горното и за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че посочените разпоредби от Закона за здравето са бланкетни, като за съдържанието на конкретната нарушена противоепидемична мярка препращат към съответната заповед на министъра на здравеопазването, която съгласно чл. 63, ал.11 от ЗЗ представлява общ административен акт и подлежи на предварително изпълнение.

В конкретния случай приложимата заповед е надлежно очертана, както в АУАН, така и в НП, като въведената с нея противоепидемична мярка изцяло съответства на установената по делото фактическа обстановка.

За да е спазен принципът за законоустановеност на административното нарушение и на административната санкция е напълно достатъчно съставът на дадено административно нарушение и предвижданата за него санкция да са предвидени в нормативен акт. Това изискване в случая е спазено, доколкото в чл. 209а, вр. чл. 63, ал.4 ЗЗ е обявено за наказуемо по административен ред неспазването на противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра на здравеопазването.

5

Вече се отбеляза, че досежно съдържанието на конкретно нарушената мярка, нормите имат бланкетен характер, като съгласно задължителната тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС законовия бланкет може да се запълва, както с правила от нормативен, така и с правила от ненормативен акт (какъвто се явява общия административен акт - заповед на министъра на здравеопазването).

Така изрично т.6 от Постановление № 2 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.).

В този изричен смисъл са и Решение № 3/15.08.2019 по дело № 1098/ 2018 на ВКС, Решение № 622/2004 г. по н. д. № 476/03 г. на ВКС, Решение №59/ 16.03.2015 по дело №1854/2014 на ВКС, Решение № 97 от 22.06.2015 г. по н. д. № 129 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, в които се приема, че бланкетните наказателноправни норми могат да бъдат конкретизирани и с ненормативни правила, стига задължението за тяхното спазване да е предвидено в нормативен акт. Точно такъв е и процесния случай, доколкото с чл. 63, ал.4 и ал.11 от ЗЗ е предвидено безусловно задължение за спазване на предвидените от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, като дори е придадено предварително изпълнение на заповедите.

Цитираната съдебна практика е постановена по отношение на престъпни състави, уредени с бланкетни правни норми, но тя следва да намери приложение и по отношение на административно-наказателни дела по силата на препращащата норма на чл. 11 ЗАНН.

В смисъл, че няма принципна пречка да бъде ангажирана отговорността на дееца за нарушаване на противоепидемични мерки по силата на чл. 209а ЗЗ, вр. чл. 63, ал.4 ЗЗ е и практиката на административните съдилища от цялата страна, обективирана в редица актове включително Решение от 01.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 8 / 2021 г. на Административен съд - Разград, Решение № 16 от 17.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 177 / 2020 г. на Административен съд - Кърджали, Решение от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 435 / 2020 г. на IV състав на Административен съд - Русе, Решение № 36 от 10.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 398 / 2020 г. на II състав на Административен съд - Стара Загора, Решение № 20 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 7 / 2021 г. на Административен съд - Кюстендил, Решение от 28.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2 / 2021 г. на Административен съд - Търговище, Решение от 25.01.2021 6 г. по к. адм. н. д. № 118 / 2020 г. на Административен съд - Габрово, Решение № 170 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали.