Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 377 от 01.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1470/2025
Вид
Решение № 377
Подписан
01.04.2026
В сила
09.07.2026
Състав
Методи Неделчев Антонов

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал. 1-7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал. 1-7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал. 1-7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал. 1-7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал. 1-7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал. 1-7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал. 1-7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104А · Закон за движението по пътищата
  • чл.183 ал.4 т.6 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Пловдив, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20255330201470 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №24-0333-001549 от 20.11.2024г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ СТАМБОЛИЙСКИ, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г на МВР с което на В. С.

А. ЕГН:********** с адрес гр. *** на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание: ГЛОБА в размер на 50 лева(25.56 евро) за нарушение по чл.104А от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание. Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощения адвокат Ж. Й. П..

Административнонаказващия орган –

Началник група ОДМВР

Пловдив, РУ СТАМБОЛИЙСКИ, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител, оспорва в писмено становище, подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 30.10.2024 г., около 12.13 часа в гр. Перущица на ул. Странджа 5, с посока от изток към запад, като водач на лек автомобил Мерцедес Ц220 с рег.

№ ***, собственост на С. В. А., жалбоподателят В. С. А. извършва следното 1 нарушение: По време на движение водачът използва мобилен телефон без устройство позволяващо използване на телефона без участие на ръцете.

Констатираното нарушение било квалифицирано от актосъставителя Й.Д.Ю. по чл.104А от Закона за движение по пътищата. Актът с бланков № GA 1409547/30.10.2024г. бил подписан без възражения от нарушителя А..

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Ю. заявява, че той е съставил акта и че поддържа същия по изложените в него констатации.

Свидетелят си спомня, че нарушението било установено по повод изпълнение на служебните му задължения по безопасност на движението, т.нар. линеен контрол, при който при забелязване на нарушител, същият се извежда от платното за движение за проверка. В конкретния случай, свидетелят сочи, че тъй като се намирал във високо проходим джип, и така имал видимост, забелязал как тъжителят А. с лявата ръка държал волана на автомобила, а с дясната държи телефона. Спрял го за проверка и му съставил АУАН, за това, че използва мобилен телефон без устройство позволяващо използване на ръце. Допълва, че при установяване на нарушение бил на около метър от водача. Не е описал телефона, нито регистрационният му номер.

По делото е разпитан св. Д. Н. Ч., който сочи, че не си спомня за случая, но потвърждава пред съда, че е разписал АУАН в качеството на свидетел.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични и съответстващи с другите доказателства по делото. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Ю.. От показанията му се установяват мястото на извършване на нарушението, както и че процесният АУАН е бил съставен при извършена проверка на водач на лек автомобил. Изяснява се на следващо място, че водачът на автомобила е бил спрян за проверка, тъй като бил забелязан от свидетеля да използва мобилен телефон по време на движение, като го държал в ръката си, но без устройство, позволяващо му да си служи с телефона без участието на ръцете.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени от компетентни лица, в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, актът е предявен лично на нарушителя и подписан от него.

Жалбоподателя А. е наказан за административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП. Установява се, че от обективна страна на описаните в НП време и място – на 30.10.2024г г. в 12.13 ч. в град Перущица на ул. Странджа 5 посока изток запад, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Мерцедес 220ЦДИ“ с рег. № *** като е използвал мобилен телефон по време на управление на превозното средство без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. От показанията на свидетеля очевидец Ю. се установи, 2 че жалбоподателят е извършил деянието по време на движение – държал е телефона в дясната си ръка докато е управлявал моторно превозно средство.

Установява се и че именно наказаният А. е управлявал процесния лек автомобил към момента на извършване на деянието. Това обстоятелство се оспорва от жалбоподателя, но не се събраха данни доказващи твърденията му.

Същият е имал правното качество „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което е годен субект на административното нарушение, за което е наказан. Така в обективната действителност са се осъществили всички факти от хипотезата на правната норма по чл. 104а от ЗДвП и за жалбоподателя е възникнало задължението да съобразява поведението си с разписаното правило за поведение. Въпреки това доказа се по делото, че по време на управлението на МПС жалбоподателят е държал мобилен телефон в ръката си, като си е служил с него, но не е използвал устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете и с това си поведение е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП, като в случая е ирелевантен фактът дали е говорил по телефона, нужно е да го е ползвал. Това нарушение е формално и с осъществяването на изпълнителното му деяние то е било довършено, без необходимост от настъпването на конкретен вредоносен резултат. Деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят формирал в съзнанието си представа относно проявлението в обективната действителност на всички елементи от състава на нарушението. Съзнавал е, че управлява моторно превозно средство.

Съзнавал е и че по време на движение използва мобилен телефон, но без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете.

Правилно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран размер. Съдът не констатира допуснато нарушение при определянето и индивидуализацията на наказанието

Не се наблюдават съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото на защита на санкционираното лице. Такива представляват липсата на който и да било от минимално необходимите реквизити по чл.57, ал. 1–7 ЗАНН или такова тяхно описание, което не позволява на страните или контролиращата съдебна инстанция да установят по несъмнен и категоричен начин волята на наказващия орган. Наличието на съществено нарушение на процесуалните правила се преценява във всеки конкретен случай, като пропускът следва да се е отразил върху адекватното упражняване правото на защита на наказаното лице, което включва възможността нарушителят да разбере кое именно негово поведение бива санкционирано и въз основа на кой закон.

В акта точно е описано, мястото на извършване на административното деяние, както и обстоятелствата около неговото осъществяване, а именно – 3 ул. Странджа 5 . Не се събраха доказателства, които да опровергаят посочените в АУАН факти, каквато възможност бе дадена на жалбоподателя.

Наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-0333-001549 от 20.11.2024г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ СТАМБОЛИЙСКИ, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г на МВР с което на В. С.

А. ЕГН:********** с адрес гр. *** на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание: ГЛОБА в размер на 50 лева(25.56 евро) за нарушение по чл.104А от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4